Първият истински сблъсък с фашизма
Тази година се навършват 90 години от Лайпцигския развой - първия открит конфликт сред антифашистката и фашистката идеология в света, избран от доста историци като процесът на ХХ век, чието ехтене и до през днешния ден не е отшумяло и не може да отшуми. В най-новата ни история няма български политик, който по този начин енергично и аргументирано да е защитавал България от хулите и обидите на непознати политици, да пази антифашизма, както Георги Димитров!
Пред фашисткия арбитражен съд Димитров пази както себе си като болшевик и антифашист, своите убеждения, смисълът и наличието на своя живот, по този начин и българския народ. Без подозрение неговата популярност и известност се дължат на невероятното му държание пред Имперския съд в Лайпциг през 1933 година, където от обвинен се трансформира в обвинител. Този развой сподели, че Димитров има извънредно геройство и воля, неотстъпчивост на характера, изострен разум и забележителна просветеност, с цел да се опълчи самичък на нацистката власт, която провежда подпалването на Райхстага, за да стовари виновността за пожара върху немската комунистическата партия и да се разправи с нея и със социалдемократите и други съперници на Хитлер.
През 1934 г.английският закостенял вестник " Ивнинг стандарт " е разгласил преглед " Велики персони за 1934 г ". В раздела за Германия написа: " Германия през годината имаше един популярен човек, само че той беше българин ".
Не инцидентно изтъквам този вестник, тъй като през днешния ден е прекомерно неетично, от дистанцията на времето да се дават отрицателни и подигравателни оценки за активността на Димитров, да се подменят историческите обстоятелства, да се отхвърля, омаловажава и обезмисля цялата му политическа активност.
Днес младежите у нас съвсем не познават активността на Г. Димитров, задачите и дилемите, които си е поставял за решение,
идеалите към които
се е стремил
Младите хора са потънали в антикомунистическа агитация като непрестанно им се втълпява, че няма нищо по-лошо от комунизма. През миналите 34 години неосъществени режисьори, писатели и поети, " историци ", сътвориха филми и книги, осмиващи и охулващи социалистическата система на ръководство. Пред погледите на елементарните хора, с парите на непознати, антибългарски фондации, бе сменена историята на България от Освобождението й до 1989 година
Георги Димитров е упрекван в национално изменничество поради позицията си по " македонския " въпрос и концепцията за Балканска федерация. На този свят няма безгрешни хора и той е имал неточности и заблуди, които са отражение на несъгласията на епохата, в която е живял и резултат на дълбоката му увереност в марксистките постановки за пътищата за създаване на обективен обществен строй. Но това не му пречи да заеме място измежду най-значимите персони в българската история, да откри място в Пантеона на българските герои!
С идването на власт на национал-социалистическата партия, партията на фашистите, на 1 януари 1933 година в Германия е открит открит фашистки режим. В неговия дневен ред изключително място заема битката против работническото движение и основно против Германската комунистическа партия. Хитлер намерено декларира претенциите на фашистите за определяне на нов ред за международно владичество на арийската нация. Той е неудовлетворен,че няма болшинство в Парламента и на 1-ви февруари 1933 година той е разхлабен и са планувани нови избори за 5-ти март. Министърът на вътрешните работи Гьоринг не разрешава всевъзможни улични демонстрации и събрания в целия Райх.
А у нас, след жестокия разгром над Септемврийското въстание от 1923 година Г. Димитров емигрира в Европа. През януари 1933 година е незаконно във Виена, а при започване на февруари взема присъединяване в конференцията на Югославската и Италианската комунистически празненство в Мюнхен. На 27 февруари е подпалена постройката на Райхстага в Берлин. След палежа Гьоринг разгласява материал, с който внушава че подпалването на Парламента е дело на немските комунисти, като с този пожар дават сигнал за въоръжено въстание.
Започва всеобщ
фашистки гнет
против комунисти, социалдемократи и други антифашисти. Арестувани са съвсем 12 000 души, множеството управителни дейци на работническото придвижване и на отстранените от Райхстага партии. Провеждат се избори, на които националсоциалистите печелят 44% -288 депутати.На 9 март са анулирани мандатите на Германската комунистическа партия в Райхстага. Същият ден са задържани Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев, пребиваващи незаконно в Берлин. Те дружно с немския народен представител Ернст Торглер и холандеца Ван дер Любе са упрекнати за пожара в Райхстага.
Така стартира историческият Лайпцигски развой, който заема трайно място в историята като политически развой на века. Арестът на Димитров, Танев и Попов става инцидентно, след сигнал на келнер в ресторанта, решил, че тримата приказват на съветски. Според модерни откриватели Димитров към този момент е прочут на полицията и карцерът му е в опит за свързване на Коминтерна с палежа. Както се открива, Димитров има оправдание за нощта на палежа, когато пътува с влака от Мюнхен за Берлин.
Следствието по палежа продължава половин година, а след приключването му, обвинените са преместени в Лайпциг, където би трябвало да се организира правосъдният развой. Съдебните съвещания стартират на 21 септември 1933 година като главен обвинен е душевен неуравновесеният нидерландски болшевик Маринус ван дер Любе, а Димитров, Попов и Танев, дружно с Ернст Торглер, са упрекнати в съучастничество.
На Първата си поява пред Имперския съд на 23 септември Димитров със спокоен звук разказва виталния си път на български комунистически функционер.
" В течение на 23 години съм член на Централен комитет на Комунистическата партия в България,секретар на Общия работен профсъюз,агитатор и журналист. На 9 юни 1923 година с боен прелом е съборено държавното управление на Александър Стамболийски,въведен е военнофашистки режим,хиляди селяни, служащи, интелигенти, също и Стамболийски са избити. Днес, преди 10 години служащите и селяните под управлението на Комунистическата партия въстанаха против националните мъчители и узурпатори на властта. В това въстание като прокурист на моята партия взех интензивно управително присъединяване, за което съм наказан задочно на гибел. Оттогава таман 10 години пребивавам в чужбина като политически бежанец и публицист без адресен билет, под непознато име, защото и в чужбина враговете ме заплашват с ликвидиране. Аз се гордея с това героично въстание. Съжалявам единствено, че аз и моята партия не бяхме тогава още същински болшевики. Поради това не можахме сполучливо да организираме и да проведем това историческо национално въстание. "
В тази първа популярна тирада Димитров приказва за 20 000 жертви на фашисткия гнет в България и за това, че комунистите през днешния ден имат по-голямо въздействие в сравнение с през 1923 година. Той споделя за първото в света антифашистко въстание, с цел да потвърди, че не е терорист, а последовател на всеобщо национално въстание.
В съда Георги Димитров приказва гладко, аргументирано, с възприятие на отговорност пред обществото. Неговото слово влияе освен със наличието, само че и с ораторското умеене. Журналистите трескаво записват всяка негова дума. Председателят на съда е доста сюрпризиран от силата на речта и го прекъсва:
" Тук Вие не сте обвинител, а обвинен! " В отговор на тази забележка, Димитров дава отговор:
" Тук аз пазя комунизма
и себе си като болшевик! "
Без да се преценява с Имперския съд и неговият ръководител, той разкрива същността на програмата на Коминтерна като идеология, процедура и вяра за работническата класа и експлоатираните национални маси.
Особен отзив провокира разпитът му на явилия се като очевидец върховен националсоциалистически функционер Херман Гьоринг, министър на вътрешните работи на Прусия. Въпросите, които задава Димитров по отношение на пожара на Райхстага са прекомерно неуместни за него и той изпуска нервите си:
" За мен пожарът е политическо действие и съм уверен, че нарушителите би трябвало да се търсят във вашата партия. Вашата партия е партия на нарушители и тя би трябвало да бъде унищожена! И в случай че правосъдното разследване се повлияе в тази тенденция, то то е тръгнало по същинските следи. "
Димитров с достолепие се обръща към Гьоринг, който е изпаднал в нервност:
" Известно ли е на господин министър-председателя, че тая партия, която " би трябвало да бъде унищожена ръководи една шеста част от Света, Съветския съюз, че този Съветски съюз поддържа дипломатически, политически, и икономически връзки с Германия, и че неговите икономически поръчки са в интерес на стотици хиляди немски служащи? "
Световната прогресивна общност дава висока, заслужена оценка на българина, изтъквайки неговото интелектуално и морално предимство над безскрупулния фашистки грандоман Гьоринг.
В речите си пред съда, които получават необятен отзив в международния щемпел Димитров продължава да стартира и тезата си за потребност от обединен фронт на всички прогресивни,антифашистки сили.Той даже я показва за публична позиция на Коминтерна, в цялостен прорез с изказванията и дейностите на неговото управление по това време.
За да поправи неприятния резултат от изгубилия хладнокръвие Гьоринг на 9 ноември в съда се явява Гьобелс - райхминистър на пропагандата. Той се пробва да бъде изкусен. Димитров продължава да упорства да се показват документи като доказателства към обвиняванията. С поредност въпроси Димитров разкрива терористическата същина на хитлеристката власт. Изнася съответни случаи на политически убийства, осъществени над политически съперници, на освобождение от пандиза на наказани за терористична активност, на нарушение на законността, неспазване на Ваймарската конституция. Димитров задава въпрос на Гьобелс:
" Аз запитвам, коя конституция лично беше в действие на 30 януари и на 27 февруари? "
С този въпрос той упреква фашистите в потъпкване правата на жителите,потъпкване на парламентаризма, на демокрацията, в одобряването на диктатурата. Димитров стига до извода, че пожарът в Райхстага е сигнал за нахлуване на фашизма.И Гьобелс не може да се отбрани от това обвиняване.
Финалната защитна, историческата тирада Г. Димитров произнася на 16 декември 1933 г. Тя е неповторима като наличие, и като правосъдна защита. Тя е притежател на най-ценните обичаи и добродетели на българското и международното комунистическо и антифашистко придвижване.
" В моята отбрана има значение единствено това, което аз до момента самичък приказвах пред съда и това което в този момент ще приказвам. Признавам, че приказвам с внезапен и необработен език.
Моята битка и моят живот
също бяха внезапни и сурови
Но моят език е прям и откровен. Аз съм привикнал да назовавам нещата със личните им имена. Аз не съм юрист, който по обвързване пази тук своите клиенти…
Аз пазя себе си като обвинен болшевик.
Аз пазя своята лична комунистическа революционна чест.
Аз пазя своите хрумвания, своите комунистически убеждения.
Аз пазя смисъла и наличието на моя живот
Печатът освен ме хулеше по всевъзможен метод, това ми беше безразлично, само че по отношение на мен назоваха и моя български народ " див и безчовечен ", назоваха ме " мрачен балкански индивид и див вандал " и аз не мога да отмина това с безмълвие. Вярно е, че българския фашизъм е див и безчовечен. Но българските служащи и селяни, българската национална интелигенция напълно не са диваци и варвари. Равнището на материалната просвета на балканите не е по този начин високо както в другите европейски нации, само че духовно и политически нашите национални маси не са по-долу от другите европейски страни. Народ, който 500 години живя под непознато робство без да изгуби своя език и народност, нашата работническа класа и селяните, които се бореха и се борят срещу българския фашизъм и за комунизъм,такъв народ не е див и безчовечен, Диваци и варвари в България са единствено фашистите. "
Димитров се обръща с въпрос към ръководителя на съда: " В коя страна фашистите не са диваци и варвари? "
Дълбоко обиден от риторичния въпрос ръководителя го прекъсва " Вие не намеквате ли за политическите връзки в Германия? "
С подигравка Димитров му дава отговор: " Разбира се, че не, господин председателю. Много преди времето, когато немския император Карл V казвал, че на немски той приказва само с конете си, а немските дворяни и образованите хора пишели на латински и се срамували от немския език, във " варварска " България апостолите Кирил и Методий бяха основали и популяризирали древнобългарската книжовност,аз нямам аргументи да се срамя, че съм българин и се гордея, че съм наследник на работническата класа. "
Присъдите са произнесени на 23 декември, като Ван дер Любе е наказан на гибел, а останалите обвинени са оправдани. Въпреки това тримата българи са арестувани, поради неизяснения им юридически статут при липса на постоянни документи за поданството им. По-късно са преместени в затвор на Гестапо в Берлин, където остават от 2 до 27 февруари 1934 година защото измежду немските управляващи има различия за ориста на тримата оправдани българи. Гьоринг упорства за тяхното изпращане в лагер и даже възнамерява да бъдат отвлечени и убити, само че не се взема решение да работи през главата на Хитлер, който афишира обществено, че присъдата ще бъде изпълнена и тримата ще бъдат освободени. Българският министър-председател Никола Мушанов отхвърля да ги одобри в България, опасявайки се от политическите последици при възможен обществен развой и на 13 февруари държавното управление афишира, че не счита тримата за български жители. Три дни по-късно те получават руско поданство, а на 27 февруари 1934 година са екстрадирани от Германия и отпътуват за Москва.
Лайпцигският развой и следствието преди него
провокират всеобща
обществена реакция
в Западна Европа и Съединените щати.
В рецензиите към режима в Германия са мобилизирани освен комунисти, само че и по-широки леви кръгове, в това число известни интелектуалци. В доста градове се организират демонстрации пред немските дипломатически представителства, провеждат се комитети и петиции в отбрана на обвинените, на редица места пристанщните профсъюзи отхвърлят да обслужват кораби под немски байрак. През август е издадена " Кафява книга за пожара в Райхстага и хитлеристкия гнет ", която за броени дни е преведена на седемнадесет езика.
Кулминация на акцията е проведеният в Лондон всекидневен контрапроцес на 14 - 20 септември 1933 година. Членове на комисията са нидерландската адвокатка доктор Бетси Бекер Норт, френският народен представител и правист Винсент дьо Моро-Джиафери, белгийският юрист Пиер Вермейлен, някогашният италиански министър-председател Франческо Нити и членът на Швейцарския народен съвет юристът Йоханес Хубер. В секретариата на комисията влизат Георг Брантинг,световноизвестния публицист Ромен Ролан и юристът Курт Розенфелд. За повече от 5 месеца комисията изслушва над 100 очевидци,сред тях политици, писатели, социалдемократи, комунисти. Издадена е " Кафява книга на разкритията по опожаряването на Райхстага и Хитлеровия гнет ".
На 20 септември, ден преди да стартира процесът на Имперския съд в Лайпциг, интернационалната следствена комисия разгласява своята присъда от 30 страници,в която се декларира,че подпалването на Райхстага не е осъществено единствено от Ван дер Любе и, че има възможност подпалвачите да са употребявали подземния вход, който свързва Райхстага с президентския замък.
Подсъдимите Георги Димитров, Благой Попов, Васил Танев и Ернст Торглер са оправдани. Още същия ден лондонската присъда е предадена по радиото, а отчетът на интернационалната следствена комисия е изпратен на Имперския съд в Лайпциг.
Позволих си да изложа историческите обстоятелства по-подробно, тъй като заслужава да се вгледаме по-прецизно в тях. На 9 май 1945 година хората повярваха, че фашизмът е надвит. Но това не се получи. В изявление с американския публицист Питман от 17 юни 1947 година Димитров още веднъж доста тъкмо обрисува бъдещето на света. На въпроса " Фашистките трендове в света през днешния ден разнообразни ли са от тези, които се развиха в интервала сред Първата и Втората международна война? ", Димитров дава отговор:
" Ако може да се приказва за такива разлики, те се състоят във обстоятелството, че след Първата международна война германците бяха ония, които прокарваха сходни трендове, до момента в който през днешния ден империалистите от други страни са тия, които ги прокарват "
Расовата доктрина, антисемитизмът и " заплахата от болшевизма " - всичко това е същността на фашистката идеология, без оглед на формите, които може да вземе. Очевидно е, че характерните форми ще съществуват на основата на обичаи и политическата конюнктура в страните, в които те се развиват. Фашистките трендове,които идват от Съединените щати са маскирани като " американизъм ", " отбрана на свободните предприятия ", " опазване на демокрацията ", " поддръжка на свободните нации ", " отбрана на свободните институции ", " сигурност против тоталитаризма ". Подбудителите на фашизма в Съединени американски щати не са толкоз наивни да повторят машинално идеологията, която Гьобелс и Розенберг разпространяваха, откакто тя по този начин пагубно се провали. Те знаят обичайна обвързаност на американския народ към демократичния блян. Затова те прикриват своите цели, като търсят свободолюбиви претекстове и изкусно употребяват концепциите за Свобода, Демокрация и Мир. Формите на фашистката идеология по този метод наподобяват други, само че наличието остава същото. Това е стремежът към международно владичество. По-рано немският империализъм в съюз с италианския и японския фашизъм се стремеше да реализира тази цел.
Основните присъщи черти на фашизма в предишното са същите и през днешния ден,в 21 век.
Светът е обзет от
невиждана рецесия
която има освен стопански, идеологически и геополитически измерения, само че също по този начин и климатични, биологични и свързани с киберсигурността измерения. Само на няколкостотин километра от нашата граница се водят яростни военни дейности, ескалира напрежението в Близкия изток.Засилва се цифрова война в световното осведомително пространство. Взаимоотношенията сред огромните нуклеарни страни са изострени до краен лимит. На ръба сме на Трета международна война, която този път ще бъде унищожителна за цялата планета! С доста болежка и паника би трябвало да признаем, че през днешния ден, Европа още веднъж е инфектирана с фашисткия вирус, с който се бориха нашите предшественици.
Не е наложително човек да е болшевик, с цел да забележи очевидните стопански корени на днешните проблеми и да направи връзката сред тях и засилващата се безконтролна власт на едрия капитал. Глобализацията и рухването на Източния социалистически блок след 1989 година бяха употребявани за реституция на капитализма в неговите най-уродливи измерения. Ние като че ли се върнахме цялостен век обратно и явно е, че тази среда е идеална за развиване на фашистки хрумвания и придвижвания. Подемът на крайната десница през последните години, изключително в Западна Европа, е забележим за всички. Без да имам претенциите да върша световни разбори аз съм изрично уверен, че фашизма е разумно разследване на всеки стопански демократизъм, на всяко задълбочаване на общественото неравноправие, което поражда конфронтация и ненавист в обществото. Ако създадем паралел сред 30-те години на предишния век и през днешния ден, ще установим, че Европа тогава е била в рецесия, както и в този момент, атнтисемитските въодушевление и тогава и в този момент са доста мощни, изключително в Арабските страни, и не на последно място безскруполната агитация на западноевропейските и американски медии за опасността от " комунистическа Русия ". Това ни задължава да бъдем нащрек и да разобличаваме фашизма както в предишното, по този начин и през днешния ден с неговите нови форми,да не позволяваме да се промени обичайна дружба и съдействие сред българския и съветския народ. Да търсим съидейници измежду младежите.
Със своето държание пред Имперския съд на процеса в Лайпциг, имитров ни завеща безусловно да имаме вяра и да отстояваме нашите антифашистки идеали, да не се отхвърляме от тях, да обичаме нашето Отечество България и да го пазим от фашистките изстъпления!
ХОРА,БДЕТЕ!
Пред фашисткия арбитражен съд Димитров пази както себе си като болшевик и антифашист, своите убеждения, смисълът и наличието на своя живот, по този начин и българския народ. Без подозрение неговата популярност и известност се дължат на невероятното му държание пред Имперския съд в Лайпциг през 1933 година, където от обвинен се трансформира в обвинител. Този развой сподели, че Димитров има извънредно геройство и воля, неотстъпчивост на характера, изострен разум и забележителна просветеност, с цел да се опълчи самичък на нацистката власт, която провежда подпалването на Райхстага, за да стовари виновността за пожара върху немската комунистическата партия и да се разправи с нея и със социалдемократите и други съперници на Хитлер.
През 1934 г.английският закостенял вестник " Ивнинг стандарт " е разгласил преглед " Велики персони за 1934 г ". В раздела за Германия написа: " Германия през годината имаше един популярен човек, само че той беше българин ".
Не инцидентно изтъквам този вестник, тъй като през днешния ден е прекомерно неетично, от дистанцията на времето да се дават отрицателни и подигравателни оценки за активността на Димитров, да се подменят историческите обстоятелства, да се отхвърля, омаловажава и обезмисля цялата му политическа активност.
Днес младежите у нас съвсем не познават активността на Г. Димитров, задачите и дилемите, които си е поставял за решение,
идеалите към които
се е стремил
Младите хора са потънали в антикомунистическа агитация като непрестанно им се втълпява, че няма нищо по-лошо от комунизма. През миналите 34 години неосъществени режисьори, писатели и поети, " историци ", сътвориха филми и книги, осмиващи и охулващи социалистическата система на ръководство. Пред погледите на елементарните хора, с парите на непознати, антибългарски фондации, бе сменена историята на България от Освобождението й до 1989 година
Георги Димитров е упрекван в национално изменничество поради позицията си по " македонския " въпрос и концепцията за Балканска федерация. На този свят няма безгрешни хора и той е имал неточности и заблуди, които са отражение на несъгласията на епохата, в която е живял и резултат на дълбоката му увереност в марксистките постановки за пътищата за създаване на обективен обществен строй. Но това не му пречи да заеме място измежду най-значимите персони в българската история, да откри място в Пантеона на българските герои!
С идването на власт на национал-социалистическата партия, партията на фашистите, на 1 януари 1933 година в Германия е открит открит фашистки режим. В неговия дневен ред изключително място заема битката против работническото движение и основно против Германската комунистическа партия. Хитлер намерено декларира претенциите на фашистите за определяне на нов ред за международно владичество на арийската нация. Той е неудовлетворен,че няма болшинство в Парламента и на 1-ви февруари 1933 година той е разхлабен и са планувани нови избори за 5-ти март. Министърът на вътрешните работи Гьоринг не разрешава всевъзможни улични демонстрации и събрания в целия Райх.
А у нас, след жестокия разгром над Септемврийското въстание от 1923 година Г. Димитров емигрира в Европа. През януари 1933 година е незаконно във Виена, а при започване на февруари взема присъединяване в конференцията на Югославската и Италианската комунистически празненство в Мюнхен. На 27 февруари е подпалена постройката на Райхстага в Берлин. След палежа Гьоринг разгласява материал, с който внушава че подпалването на Парламента е дело на немските комунисти, като с този пожар дават сигнал за въоръжено въстание.
Започва всеобщ
фашистки гнет
против комунисти, социалдемократи и други антифашисти. Арестувани са съвсем 12 000 души, множеството управителни дейци на работническото придвижване и на отстранените от Райхстага партии. Провеждат се избори, на които националсоциалистите печелят 44% -288 депутати.На 9 март са анулирани мандатите на Германската комунистическа партия в Райхстага. Същият ден са задържани Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев, пребиваващи незаконно в Берлин. Те дружно с немския народен представител Ернст Торглер и холандеца Ван дер Любе са упрекнати за пожара в Райхстага.
Така стартира историческият Лайпцигски развой, който заема трайно място в историята като политически развой на века. Арестът на Димитров, Танев и Попов става инцидентно, след сигнал на келнер в ресторанта, решил, че тримата приказват на съветски. Според модерни откриватели Димитров към този момент е прочут на полицията и карцерът му е в опит за свързване на Коминтерна с палежа. Както се открива, Димитров има оправдание за нощта на палежа, когато пътува с влака от Мюнхен за Берлин.
Следствието по палежа продължава половин година, а след приключването му, обвинените са преместени в Лайпциг, където би трябвало да се организира правосъдният развой. Съдебните съвещания стартират на 21 септември 1933 година като главен обвинен е душевен неуравновесеният нидерландски болшевик Маринус ван дер Любе, а Димитров, Попов и Танев, дружно с Ернст Торглер, са упрекнати в съучастничество.
На Първата си поява пред Имперския съд на 23 септември Димитров със спокоен звук разказва виталния си път на български комунистически функционер.
" В течение на 23 години съм член на Централен комитет на Комунистическата партия в България,секретар на Общия работен профсъюз,агитатор и журналист. На 9 юни 1923 година с боен прелом е съборено държавното управление на Александър Стамболийски,въведен е военнофашистки режим,хиляди селяни, служащи, интелигенти, също и Стамболийски са избити. Днес, преди 10 години служащите и селяните под управлението на Комунистическата партия въстанаха против националните мъчители и узурпатори на властта. В това въстание като прокурист на моята партия взех интензивно управително присъединяване, за което съм наказан задочно на гибел. Оттогава таман 10 години пребивавам в чужбина като политически бежанец и публицист без адресен билет, под непознато име, защото и в чужбина враговете ме заплашват с ликвидиране. Аз се гордея с това героично въстание. Съжалявам единствено, че аз и моята партия не бяхме тогава още същински болшевики. Поради това не можахме сполучливо да организираме и да проведем това историческо национално въстание. "
В тази първа популярна тирада Димитров приказва за 20 000 жертви на фашисткия гнет в България и за това, че комунистите през днешния ден имат по-голямо въздействие в сравнение с през 1923 година. Той споделя за първото в света антифашистко въстание, с цел да потвърди, че не е терорист, а последовател на всеобщо национално въстание.
В съда Георги Димитров приказва гладко, аргументирано, с възприятие на отговорност пред обществото. Неговото слово влияе освен със наличието, само че и с ораторското умеене. Журналистите трескаво записват всяка негова дума. Председателят на съда е доста сюрпризиран от силата на речта и го прекъсва:
" Тук Вие не сте обвинител, а обвинен! " В отговор на тази забележка, Димитров дава отговор:
" Тук аз пазя комунизма
и себе си като болшевик! "
Без да се преценява с Имперския съд и неговият ръководител, той разкрива същността на програмата на Коминтерна като идеология, процедура и вяра за работническата класа и експлоатираните национални маси.
Особен отзив провокира разпитът му на явилия се като очевидец върховен националсоциалистически функционер Херман Гьоринг, министър на вътрешните работи на Прусия. Въпросите, които задава Димитров по отношение на пожара на Райхстага са прекомерно неуместни за него и той изпуска нервите си:
" За мен пожарът е политическо действие и съм уверен, че нарушителите би трябвало да се търсят във вашата партия. Вашата партия е партия на нарушители и тя би трябвало да бъде унищожена! И в случай че правосъдното разследване се повлияе в тази тенденция, то то е тръгнало по същинските следи. "
Димитров с достолепие се обръща към Гьоринг, който е изпаднал в нервност:
" Известно ли е на господин министър-председателя, че тая партия, която " би трябвало да бъде унищожена ръководи една шеста част от Света, Съветския съюз, че този Съветски съюз поддържа дипломатически, политически, и икономически връзки с Германия, и че неговите икономически поръчки са в интерес на стотици хиляди немски служащи? "
Световната прогресивна общност дава висока, заслужена оценка на българина, изтъквайки неговото интелектуално и морално предимство над безскрупулния фашистки грандоман Гьоринг.
В речите си пред съда, които получават необятен отзив в международния щемпел Димитров продължава да стартира и тезата си за потребност от обединен фронт на всички прогресивни,антифашистки сили.Той даже я показва за публична позиция на Коминтерна, в цялостен прорез с изказванията и дейностите на неговото управление по това време.
За да поправи неприятния резултат от изгубилия хладнокръвие Гьоринг на 9 ноември в съда се явява Гьобелс - райхминистър на пропагандата. Той се пробва да бъде изкусен. Димитров продължава да упорства да се показват документи като доказателства към обвиняванията. С поредност въпроси Димитров разкрива терористическата същина на хитлеристката власт. Изнася съответни случаи на политически убийства, осъществени над политически съперници, на освобождение от пандиза на наказани за терористична активност, на нарушение на законността, неспазване на Ваймарската конституция. Димитров задава въпрос на Гьобелс:
" Аз запитвам, коя конституция лично беше в действие на 30 януари и на 27 февруари? "
С този въпрос той упреква фашистите в потъпкване правата на жителите,потъпкване на парламентаризма, на демокрацията, в одобряването на диктатурата. Димитров стига до извода, че пожарът в Райхстага е сигнал за нахлуване на фашизма.И Гьобелс не може да се отбрани от това обвиняване.
Финалната защитна, историческата тирада Г. Димитров произнася на 16 декември 1933 г. Тя е неповторима като наличие, и като правосъдна защита. Тя е притежател на най-ценните обичаи и добродетели на българското и международното комунистическо и антифашистко придвижване.
" В моята отбрана има значение единствено това, което аз до момента самичък приказвах пред съда и това което в този момент ще приказвам. Признавам, че приказвам с внезапен и необработен език.
Моята битка и моят живот
също бяха внезапни и сурови
Но моят език е прям и откровен. Аз съм привикнал да назовавам нещата със личните им имена. Аз не съм юрист, който по обвързване пази тук своите клиенти…
Аз пазя себе си като обвинен болшевик.
Аз пазя своята лична комунистическа революционна чест.
Аз пазя своите хрумвания, своите комунистически убеждения.
Аз пазя смисъла и наличието на моя живот
Печатът освен ме хулеше по всевъзможен метод, това ми беше безразлично, само че по отношение на мен назоваха и моя български народ " див и безчовечен ", назоваха ме " мрачен балкански индивид и див вандал " и аз не мога да отмина това с безмълвие. Вярно е, че българския фашизъм е див и безчовечен. Но българските служащи и селяни, българската национална интелигенция напълно не са диваци и варвари. Равнището на материалната просвета на балканите не е по този начин високо както в другите европейски нации, само че духовно и политически нашите национални маси не са по-долу от другите европейски страни. Народ, който 500 години живя под непознато робство без да изгуби своя език и народност, нашата работническа класа и селяните, които се бореха и се борят срещу българския фашизъм и за комунизъм,такъв народ не е див и безчовечен, Диваци и варвари в България са единствено фашистите. "
Димитров се обръща с въпрос към ръководителя на съда: " В коя страна фашистите не са диваци и варвари? "
Дълбоко обиден от риторичния въпрос ръководителя го прекъсва " Вие не намеквате ли за политическите връзки в Германия? "
С подигравка Димитров му дава отговор: " Разбира се, че не, господин председателю. Много преди времето, когато немския император Карл V казвал, че на немски той приказва само с конете си, а немските дворяни и образованите хора пишели на латински и се срамували от немския език, във " варварска " България апостолите Кирил и Методий бяха основали и популяризирали древнобългарската книжовност,аз нямам аргументи да се срамя, че съм българин и се гордея, че съм наследник на работническата класа. "
Присъдите са произнесени на 23 декември, като Ван дер Любе е наказан на гибел, а останалите обвинени са оправдани. Въпреки това тримата българи са арестувани, поради неизяснения им юридически статут при липса на постоянни документи за поданството им. По-късно са преместени в затвор на Гестапо в Берлин, където остават от 2 до 27 февруари 1934 година защото измежду немските управляващи има различия за ориста на тримата оправдани българи. Гьоринг упорства за тяхното изпращане в лагер и даже възнамерява да бъдат отвлечени и убити, само че не се взема решение да работи през главата на Хитлер, който афишира обществено, че присъдата ще бъде изпълнена и тримата ще бъдат освободени. Българският министър-председател Никола Мушанов отхвърля да ги одобри в България, опасявайки се от политическите последици при възможен обществен развой и на 13 февруари държавното управление афишира, че не счита тримата за български жители. Три дни по-късно те получават руско поданство, а на 27 февруари 1934 година са екстрадирани от Германия и отпътуват за Москва.
Лайпцигският развой и следствието преди него
провокират всеобща
обществена реакция
в Западна Европа и Съединените щати.
В рецензиите към режима в Германия са мобилизирани освен комунисти, само че и по-широки леви кръгове, в това число известни интелектуалци. В доста градове се организират демонстрации пред немските дипломатически представителства, провеждат се комитети и петиции в отбрана на обвинените, на редица места пристанщните профсъюзи отхвърлят да обслужват кораби под немски байрак. През август е издадена " Кафява книга за пожара в Райхстага и хитлеристкия гнет ", която за броени дни е преведена на седемнадесет езика.
Кулминация на акцията е проведеният в Лондон всекидневен контрапроцес на 14 - 20 септември 1933 година. Членове на комисията са нидерландската адвокатка доктор Бетси Бекер Норт, френският народен представител и правист Винсент дьо Моро-Джиафери, белгийският юрист Пиер Вермейлен, някогашният италиански министър-председател Франческо Нити и членът на Швейцарския народен съвет юристът Йоханес Хубер. В секретариата на комисията влизат Георг Брантинг,световноизвестния публицист Ромен Ролан и юристът Курт Розенфелд. За повече от 5 месеца комисията изслушва над 100 очевидци,сред тях политици, писатели, социалдемократи, комунисти. Издадена е " Кафява книга на разкритията по опожаряването на Райхстага и Хитлеровия гнет ".
На 20 септември, ден преди да стартира процесът на Имперския съд в Лайпциг, интернационалната следствена комисия разгласява своята присъда от 30 страници,в която се декларира,че подпалването на Райхстага не е осъществено единствено от Ван дер Любе и, че има възможност подпалвачите да са употребявали подземния вход, който свързва Райхстага с президентския замък.
Подсъдимите Георги Димитров, Благой Попов, Васил Танев и Ернст Торглер са оправдани. Още същия ден лондонската присъда е предадена по радиото, а отчетът на интернационалната следствена комисия е изпратен на Имперския съд в Лайпциг.
Позволих си да изложа историческите обстоятелства по-подробно, тъй като заслужава да се вгледаме по-прецизно в тях. На 9 май 1945 година хората повярваха, че фашизмът е надвит. Но това не се получи. В изявление с американския публицист Питман от 17 юни 1947 година Димитров още веднъж доста тъкмо обрисува бъдещето на света. На въпроса " Фашистките трендове в света през днешния ден разнообразни ли са от тези, които се развиха в интервала сред Първата и Втората международна война? ", Димитров дава отговор:
" Ако може да се приказва за такива разлики, те се състоят във обстоятелството, че след Първата международна война германците бяха ония, които прокарваха сходни трендове, до момента в който през днешния ден империалистите от други страни са тия, които ги прокарват "
Расовата доктрина, антисемитизмът и " заплахата от болшевизма " - всичко това е същността на фашистката идеология, без оглед на формите, които може да вземе. Очевидно е, че характерните форми ще съществуват на основата на обичаи и политическата конюнктура в страните, в които те се развиват. Фашистките трендове,които идват от Съединените щати са маскирани като " американизъм ", " отбрана на свободните предприятия ", " опазване на демокрацията ", " поддръжка на свободните нации ", " отбрана на свободните институции ", " сигурност против тоталитаризма ". Подбудителите на фашизма в Съединени американски щати не са толкоз наивни да повторят машинално идеологията, която Гьобелс и Розенберг разпространяваха, откакто тя по този начин пагубно се провали. Те знаят обичайна обвързаност на американския народ към демократичния блян. Затова те прикриват своите цели, като търсят свободолюбиви претекстове и изкусно употребяват концепциите за Свобода, Демокрация и Мир. Формите на фашистката идеология по този метод наподобяват други, само че наличието остава същото. Това е стремежът към международно владичество. По-рано немският империализъм в съюз с италианския и японския фашизъм се стремеше да реализира тази цел.
Основните присъщи черти на фашизма в предишното са същите и през днешния ден,в 21 век.
Светът е обзет от
невиждана рецесия
която има освен стопански, идеологически и геополитически измерения, само че също по този начин и климатични, биологични и свързани с киберсигурността измерения. Само на няколкостотин километра от нашата граница се водят яростни военни дейности, ескалира напрежението в Близкия изток.Засилва се цифрова война в световното осведомително пространство. Взаимоотношенията сред огромните нуклеарни страни са изострени до краен лимит. На ръба сме на Трета международна война, която този път ще бъде унищожителна за цялата планета! С доста болежка и паника би трябвало да признаем, че през днешния ден, Европа още веднъж е инфектирана с фашисткия вирус, с който се бориха нашите предшественици.
Не е наложително човек да е болшевик, с цел да забележи очевидните стопански корени на днешните проблеми и да направи връзката сред тях и засилващата се безконтролна власт на едрия капитал. Глобализацията и рухването на Източния социалистически блок след 1989 година бяха употребявани за реституция на капитализма в неговите най-уродливи измерения. Ние като че ли се върнахме цялостен век обратно и явно е, че тази среда е идеална за развиване на фашистки хрумвания и придвижвания. Подемът на крайната десница през последните години, изключително в Западна Европа, е забележим за всички. Без да имам претенциите да върша световни разбори аз съм изрично уверен, че фашизма е разумно разследване на всеки стопански демократизъм, на всяко задълбочаване на общественото неравноправие, което поражда конфронтация и ненавист в обществото. Ако създадем паралел сред 30-те години на предишния век и през днешния ден, ще установим, че Европа тогава е била в рецесия, както и в този момент, атнтисемитските въодушевление и тогава и в този момент са доста мощни, изключително в Арабските страни, и не на последно място безскруполната агитация на западноевропейските и американски медии за опасността от " комунистическа Русия ". Това ни задължава да бъдем нащрек и да разобличаваме фашизма както в предишното, по този начин и през днешния ден с неговите нови форми,да не позволяваме да се промени обичайна дружба и съдействие сред българския и съветския народ. Да търсим съидейници измежду младежите.
Със своето държание пред Имперския съд на процеса в Лайпциг, имитров ни завеща безусловно да имаме вяра и да отстояваме нашите антифашистки идеали, да не се отхвърляме от тях, да обичаме нашето Отечество България и да го пазим от фашистките изстъпления!
ХОРА,БДЕТЕ!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ