Преди 110 години Гърция унищожи родния Кукуш на Гоце Делчев
Тази година се навършват 110 години от гръцкия геноцид над българите в Егейска Македония. През 1913 година гръцката войска дружно с гръцките свещенослужители прави едно от най-жестоките закононарушения при започване на ХХ век. Родният град на Гоце Делчев е изцяло погубен и там не е останал камък върху камък, се споделя в репортаж на БГНЕС.
До Междусъюзническата война град Кукуш е един от центровете на българщината в Егейска Македония. Местното българско население, предвождано от семейството Станишеви – дала на България цяла плеяда от интелектуалци, след които проф. Александър Станишев и Константин Станишев, повежда битка против гръцкия нравствен терор. Българите са подготвени на всичко единствено и единствено да не са под някаква форма на гръцка власт – затова част от популацията се обръща към Ватикана и приема униатството. От семейство на униати е и бъдещият лидер на българското национално-освободително придвижване в Македония и Одринска Тракия Гоце Делчев.
Кукуш е родният град на возача на ВМОРО Гоце Делчев
За духовното събуждане на града огромна заслуга имат и българските учители и измежду тях преди всичко Димитър Миладинов и Райко Жинзифов, които учителстват в Кукуш в средата на XIX век.
За чисто българския темперамент на град Кукуш свидетелстват както османските документи от онази ера, по този начин и авторитетните етнографски проучвания. Според „ Македония. Етнография и статистика “ на Васил Кънчов през 1900 година популацията на Кукуш наброява 7750 души, от тях 7000 българи и 750 турци. В града има две съществени и едно прогимназиално българско учебно заведение. Един от знаците на града е манастирът " Свети Георги ", който през днешния ден е монумент на културата.
Събитията при започване на ХХ век се развиват с стремглава скорост – Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година, Хюриета през 1908 и Балканските войни през 1912 и 1913 година Дългоочакваната независимост настава на 23 октомври 1912 година с влизането на четата на Тодор Александров. В града е открита българска администрация.
Кукуш е освободен от Тодор Александров
Но свободата трае единствено броени месеци. С експлоадирането на Междусъюзническата война за града се води прословутата борба за Кукуш от 19 до 21 юни 1913 година, след която градът изчезва … Той е изцяло изгорял: 1846 къщи, 612 магазина и 6 воденици са изцяло заличени от гръцката войска, българското население бяга в старите лимити на Родината. Елинската свирепост е документирана най-подробно от Карнегиевата анкета, в която вземат участие водещи международни интелектуалци и специалисти от всички Велики сили. Те са единомислещи, описвайки закононарушенията на гърците. Тяхното умозаключение е:
Кукуш е подложен на редовно заличаване поради българския му темперамент!
Килкис не е издигнат върху изгорения Кукуш
Днешният Килкис е издигнат на друго място, с цел да няма и спомен от града на българското Възраждане, който е дал семействата Станишеви, революционерите Гоце Делчев и Тома Измирлиев, брат на нашия огромен стихотворец Христо Смирненски, военният деятел полк. Петър Дървингов – шеф щаб на 11 пехотна македонска дивизия, в която се борят българите от Вардарска и Егейска Македония по време на Първата международна война.
В нито един музей на днешния град не се загатва за това, че в Кукуш в миналото са живели българи. Опитите да заговориш уредниците или свещениците срещат безмълвна стена и неприятни погледи.
И с цел да бъде цялостен геноцидът над българите, през същата година, в която е погубен град Кукуш, е заличено и село Баница, където е погубен Гоце Делчев. Днес там е останала единствено една камбанария като злокобен знак на незаконната политика на етническо пречистване на Атина… /БГНЕС
До Междусъюзническата война град Кукуш е един от центровете на българщината в Егейска Македония. Местното българско население, предвождано от семейството Станишеви – дала на България цяла плеяда от интелектуалци, след които проф. Александър Станишев и Константин Станишев, повежда битка против гръцкия нравствен терор. Българите са подготвени на всичко единствено и единствено да не са под някаква форма на гръцка власт – затова част от популацията се обръща към Ватикана и приема униатството. От семейство на униати е и бъдещият лидер на българското национално-освободително придвижване в Македония и Одринска Тракия Гоце Делчев.
Кукуш е родният град на возача на ВМОРО Гоце Делчев
За духовното събуждане на града огромна заслуга имат и българските учители и измежду тях преди всичко Димитър Миладинов и Райко Жинзифов, които учителстват в Кукуш в средата на XIX век.
За чисто българския темперамент на град Кукуш свидетелстват както османските документи от онази ера, по този начин и авторитетните етнографски проучвания. Според „ Македония. Етнография и статистика “ на Васил Кънчов през 1900 година популацията на Кукуш наброява 7750 души, от тях 7000 българи и 750 турци. В града има две съществени и едно прогимназиално българско учебно заведение. Един от знаците на града е манастирът " Свети Георги ", който през днешния ден е монумент на културата.
Събитията при започване на ХХ век се развиват с стремглава скорост – Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година, Хюриета през 1908 и Балканските войни през 1912 и 1913 година Дългоочакваната независимост настава на 23 октомври 1912 година с влизането на четата на Тодор Александров. В града е открита българска администрация.
Кукуш е освободен от Тодор Александров
Но свободата трае единствено броени месеци. С експлоадирането на Междусъюзническата война за града се води прословутата борба за Кукуш от 19 до 21 юни 1913 година, след която градът изчезва … Той е изцяло изгорял: 1846 къщи, 612 магазина и 6 воденици са изцяло заличени от гръцката войска, българското население бяга в старите лимити на Родината. Елинската свирепост е документирана най-подробно от Карнегиевата анкета, в която вземат участие водещи международни интелектуалци и специалисти от всички Велики сили. Те са единомислещи, описвайки закононарушенията на гърците. Тяхното умозаключение е:
Кукуш е подложен на редовно заличаване поради българския му темперамент!
Килкис не е издигнат върху изгорения Кукуш
Днешният Килкис е издигнат на друго място, с цел да няма и спомен от града на българското Възраждане, който е дал семействата Станишеви, революционерите Гоце Делчев и Тома Измирлиев, брат на нашия огромен стихотворец Христо Смирненски, военният деятел полк. Петър Дървингов – шеф щаб на 11 пехотна македонска дивизия, в която се борят българите от Вардарска и Егейска Македония по време на Първата международна война.
В нито един музей на днешния град не се загатва за това, че в Кукуш в миналото са живели българи. Опитите да заговориш уредниците или свещениците срещат безмълвна стена и неприятни погледи.
И с цел да бъде цялостен геноцидът над българите, през същата година, в която е погубен град Кукуш, е заличено и село Баница, където е погубен Гоце Делчев. Днес там е останала единствено една камбанария като злокобен знак на незаконната политика на етническо пречистване на Атина… /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ




