Климатолог: Бетонирането на градовете ги прави по-топли отколкото преди 30-40 години
Тази година е на път да стане третата поредна суха и гореща година за България. Според данни, оповестени от Министерството на районното развиване и благоустройството, страната претърпява най-дългия интервал на засуша ване, траял повече от три месеца. В резултат на това, водните запаси в Северна България са намалели с цели 87% спрямо предходната година, което слага съществени провокации пред популацията и стопанската система, написа Дунав мост.
Кризата с водата: Последици и провокации
Недостигът на питейна вода е сериозен проблем, който тревожи както управляващите, по този начин и жителите. Четири основни министерства организираха работна среща, на която разискаха проблемите с безводието в страната. Специалисти от разнообразни институции се съгласиха, че обстановката е тревожна, изключително в Северна и Източна България, където рискът от засуша ване е най-голям. В тези райони водните количества в реките са на най-ниски равнища, а преваляванията са нищожни.
Клим атологът от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ ) доцент Лилия Бочева удостоверява, че проблемите със засуша ването не са оригиналност за страната. „ На територията на страната въпреки всичко има региони, където всяка година напоследък следим сходни трендове. Примерно Източна България и по-скоро югоизточните региони, тази година може и за Север да се отнася, само че като цяло източна България през тези месеци – следим наклонност за понижаване на преваляванията “, показа тя.
Климатичните промени и бъдещето на водните запаси
През последните години България е очевидец на климатични аномалии . Най-сухата година от началото на новия век е била 2000-та, до момента в който 2014-а е маркирана като най-влажната. Според доцент Бочева, метеоролозите регистрират непрекъсната наклонност на стопляне през последните четири десетилетия, само че това не значи, че всяка последваща година е по-топла от предходната. „ Тенденцията се резервира към стопляне, само че не по този метод – всяка последваща по-топла и още по-топла “, изяснява тя.
Този тренд на стопляне води и до затруднения в градските зони. Причината за увеличените жеги в градовете не е единствено в по-високите температури, а и в бетониране то на урбанизираните региони. Градските зони, изключително в централните елементи, са станали доста по-топли заради намаляването на зелените площи и замяната им с нови здания и инфраструктура. Това трансформира микроклим ата на градовете, като способства за повишението на температурите и основава спомагателен напън върху към този момент оскъдните водни запаси .
Какви ограничения ще бъдат подхванати?
Министерствата на районното развиване, околната среда и водите, земеделието и стопанската система ще би трябвало да подхващат незабавни дейности за справяне със суша та и безводието. Предвиждат се разнообразни ограничения, които ще бъдат оповестени през идващите месеци, само че остава въпросът дали ще бъдат задоволително ефикасни.
Също по този начин, значимо е да се следи развиването на зимния сезон, който ще покаже дали 2024 година ще се трансформира в следващата „ суха година “. Според клим атолозите, наблюдението на метеорологичните условия през идващите месеци ще бъде основно за прогнозирането на водните запаси в страната през идната година.
Кризата с водата: Последици и провокации
Недостигът на питейна вода е сериозен проблем, който тревожи както управляващите, по този начин и жителите. Четири основни министерства организираха работна среща, на която разискаха проблемите с безводието в страната. Специалисти от разнообразни институции се съгласиха, че обстановката е тревожна, изключително в Северна и Източна България, където рискът от засуша ване е най-голям. В тези райони водните количества в реките са на най-ниски равнища, а преваляванията са нищожни.
Клим атологът от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ ) доцент Лилия Бочева удостоверява, че проблемите със засуша ването не са оригиналност за страната. „ На територията на страната въпреки всичко има региони, където всяка година напоследък следим сходни трендове. Примерно Източна България и по-скоро югоизточните региони, тази година може и за Север да се отнася, само че като цяло източна България през тези месеци – следим наклонност за понижаване на преваляванията “, показа тя.
Климатичните промени и бъдещето на водните запаси
През последните години България е очевидец на климатични аномалии . Най-сухата година от началото на новия век е била 2000-та, до момента в който 2014-а е маркирана като най-влажната. Според доцент Бочева, метеоролозите регистрират непрекъсната наклонност на стопляне през последните четири десетилетия, само че това не значи, че всяка последваща година е по-топла от предходната. „ Тенденцията се резервира към стопляне, само че не по този метод – всяка последваща по-топла и още по-топла “, изяснява тя.
Този тренд на стопляне води и до затруднения в градските зони. Причината за увеличените жеги в градовете не е единствено в по-високите температури, а и в бетониране то на урбанизираните региони. Градските зони, изключително в централните елементи, са станали доста по-топли заради намаляването на зелените площи и замяната им с нови здания и инфраструктура. Това трансформира микроклим ата на градовете, като способства за повишението на температурите и основава спомагателен напън върху към този момент оскъдните водни запаси .
Какви ограничения ще бъдат подхванати?
Министерствата на районното развиване, околната среда и водите, земеделието и стопанската система ще би трябвало да подхващат незабавни дейности за справяне със суша та и безводието. Предвиждат се разнообразни ограничения, които ще бъдат оповестени през идващите месеци, само че остава въпросът дали ще бъдат задоволително ефикасни.
Също по този начин, значимо е да се следи развиването на зимния сезон, който ще покаже дали 2024 година ще се трансформира в следващата „ суха година “. Според клим атолозите, наблюдението на метеорологичните условия през идващите месеци ще бъде основно за прогнозирането на водните запаси в страната през идната година.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ




