Тази година Дивна навърши 24 години. Макар да е още

Тази година Дивна навърши 24 години. Макар да е още доста млада, тя към този момент минала през бурни житейски обстановки. Сцената я обича и тя обича сцената. Музиката я одухотворява, тъй като я извършва красиво. Доказателство за това е и новата ѝ ария „ Сега “.

За сцената, любовта, спешните моменти и новото начало, пред Dariknews.bg, приказва изпълнителката Дивна.

Дивна, неотдавна пусна най-новата си ария, озаглавена „ Сега “. Как я сътвори, защото е по-различна, както и самото видео към нея?

- Песента я направихме дружно с мой другар от детските години. Той се споделя Йоан Николаев, а артистичният му псевдоним е Ел Падре. Започнахме да работим по парчето напролет и един ден той ме изненада с по-различен денс и поп звучащ аранжимент. Тестът и музиката са мои, а аранжиментът е негов. Вдъхновението за самото видео пък пристигна от една мистичност, която се усеща в самото парче.

Вярно ли е, че създавайки тази ария, ти си била въодушевена от индивида до себе си?

- Да, да (смее се). Точно по този начин е. Аз обаче, както пея и в самото парче, разбрах, че щастието обича тишината. Затова се стремя към този момент относително сполучливо да не показвам своята връзка, пък и индивидът до мен е на това мнение. По този метод съумявам да запазя връзката си с него, а също по този начин и всичко друго, което ми се случва по магически метод. С времето разбрах, че нещо, което се популяризира волно или несъзнателно, то тогава се размива силата. Аз доста имам вяра в това и избирам да резервирам най-хубавите неща за себе си.

Тогава да те попитам по този начин - от какъв брой време си щастлива?

- От известно време. Все повече се опознаваме и се изучавам на доста в тези взаимоотношения. Този вид най-близки връзки ни учат на най-съществени неща, тъй като, когато си доста непосредствен с индивида до себе си и се допуснете до своите най-дълбоки кътчета, които пред останалите хора не показвате, тогава излизат нескрито доста неща и там е разковничето, където може да се учим взаимно.

В едно от интервютата си, преди време, ти сподели: „ В същинската обич няма упования, има приемане “. Разтълкувай ми го.

- Това го разбрах не от хубаво. Когато разчитаме на другия човек да попълни едни празнини, които ние сами сме основали, осъзнах, че няма човек на света, който да може да те избави тогава, когато имаш потребност. Казвам го, тъй като нормално хората свързват любовта с едно избавление. Истинската обич е тази, която преди всичко имаме към себе си като едно създание, което заслужава да бъде на тази планета и да има своя заслужен път. Разбрах, че в такива моменти, в които съм най-уверена, че има какво хубаво да ми се случи, че има какво още да дам, и че виждам смисъл в моето битие, тогава съм забелязала, че съм в най-хубавите си взаимоотношения с всички хора към мен.

Преди няколко дни ти взе участие в състезанието „ Бургас и морето “? С какви усещания завърши това свое присъединяване там?

- Композиторът Георги Красимиров – Герасим ме потърси в края на май. Ние не се познавахме преди този момент. Наша обща другарка ни свърза. Тогава той ми сподели, че има едно парче, което приготвя за фестивала и си мисли, че аз съм индивидът, който може да го извърши. Аз го чух и от първото слушане доста ми хареса. Само за няколко дни трябваше да запишем песента, с цел да я изпратим за предварителната селекция. Текстописец е Димитрина Иванова. Винаги да отидеш до Бургас и морето е доста зареждащо.

Какво е мнението ти за един различен музикален конкурс - „ Евровизия “? Трябва ли един реализатор да има спонсор зад тила си, който да му помогне, с цел да може да се яви на подобен тип сцена, тъй като единствено с хубава ария, сякаш не е задоволително?

- Със сигурност е по този начин, тъй като като цяло в музикалния отрасъл се изискват извънредно доста средства. Често съм си говорила с хора от публиката, които си мислят, че музикантите изкарват безбожни средства, което няма нищо общо с действителността, изключително в България. Даже скоро си говорихме с различен сътрудник – Дамян Попов, на който са му задавали въпроса: „ Добре, вие като си снимате клиповете, не ви ли заплащат? “ И той дал отговор: Ама по какъв начин по този начин... Ние си плащаме, с цел да изпълним един план “. И тогава хората споделят: „ Е, за какво го вършиме въобще? “. Та към момента върлува едно огромно недоумение за тази промишленост. Създаването на един първокласен артикул изисква доста средства и поддръжка от разнообразни организации и хора, които биха могли да дадат задоволително публичност за съответния участник или ария. „ Евровизия “ е доста високо равнище на един лукс и празник на музиката по целия свят. Там приказваме за други висоти и едни други числа, които без вярното финансиране е напълно обикновено да не е задоволително просто да се представиш с готино парче.

Тази година ти навърши 24 година В обществената мрежа означи, че там, където празнуваш е „ Мястото, където рестартирах живота си “. Разшифровай ми в твоя случай, какво беше да направиш рестарт на живота си.

- Отпразнувах рождения си ден на футболната база в Бояна, където тренира националният тим, тъй като малко повече от 3 години снимах видеото към „ Всичко или нищо “. Тази ария за мен беше доста съдбовна и е едно ново начало. Решението, което взех тогава е да продължа да върша музика и да съм на сцена.

Като загатна „ ново начало “ може би имаш поради случая, който се случи преди 3 години – злополуката, която направи, а в колата беше и твоята другарка Кристин?

- Да, то няма, какво друго да бъде. Тогава съответства и с излизането на парчето. Аз го бях посветила на Кристин.

Обикновено връзките след нещо такова или се скапват, или се сплотяват. При вас по какъв начин се случи?

- Ние с нея сме си дали заричане една на друга, че желаеме да продължим напред и повече да не приказваме по тази тематика, тъй като по този начин я поддържаме „ жива “.

В каква поредност би подредила тези страсти, свързани със самата теб – примирение, хладнокръвие, амнистия, обезсърчение, триумф...

- Времето минава, случват се доста неща и животът продължава. С това, че продължава се случват още страсти и човек бива предизвикан непрекъснато за това да търси смирението и вярата. Аз не спирам да подсилвам вярата си, тъй като разбрах, че това е единственият метод човек да продължава напред в живота си и то в някаква смислена форма. Пандемията повлия разтърсващо в това отношение. Аз изгубих дядо си поради вируса. Още един тежък удар за мен, който съумях да видоизменявам в творчество. Предишната ми ария „ Напред “, която излезе в навечерието на Коледа предходната година, е обвързвана с него. Аз я бях написала преди този момент. Но загубвайки дядо открих нов подтекст на песента и посланието, което желаех да „ дооблека “ в самата ария и методът, по който да я показва на хората.

Тъй като следствията от Коронавирус пандемията са засегнали твоето семейство и ти си претърпяла персонална загуба, ядоса ли се на ориста за случилото се?

- Не. Може би тъй като аз самата към този момент бях преодоляла доста огромен съдбоносен катарзис. Най-странното е, че макар болката и неналичието на дядо, аз сякаш съумях да бъда опората за мама и баба. Не зная дали към този момент съм имала някаква житейска подготовка, с цел да отвръщам по този начин, само че се въоръжих с доста обич, която да дам на тях. Времето не лекува, както споделят хората. Лекуват единствено нещата, които ние избираме да вършим през това време, което продължава напред. Всичко в живота е избор – от това дали ще бъдем в положително въодушевление до това дали ще изберем да бъдем подвластни на страданието, болката и загубата, и дали ще изберем да се изгубим, да останем едни празни черупки. Сама се убедих, че моментът, в който изберем да продължим напред, да ни се случват хубави неща и разберем, че щастието е въпрос на избор, тогава светът се отваря за нас и се случват чудесата. Докато ние не си разрешаваме да се случват чудеса, те няма да се случат.

Какви, съгласно теб, са отговорностите, които би трябвало да поемат известните персони?

- Популярността на първо място е отговорност. Това е по този начин, тъй като хората те познават. Тези, които те харесват умишлено или не, се въздействат от това, което правиш и методът, по който живееш живота си. Аз постоянно съм била с една мощна лампичка в главата си, че би трябвало да бъда виновна с всичко, което върша в общественото пространство. В днешно време към този момент всяко едно пространство е обществено и поради обществените мрежи. Всеки на всички места може да каже какво си направил и с кого си бил. Популярността не е за всеки. Има доста международни образци, които демонстрират по какъв начин безумно надарени хора не могат да бъдат съвместими с тази тежка отговорност.

А пособия ли ти е в миналото славата?

- Славата е едно от нещата, които ме научи на отговорност и дисциплинираност. Може би, тъй като от мъничка ми се случи доста хора да ме разпознават. Научих се да бъда правилна, точна, да не закъснявам, да се стремя към човешко отношение, което самата аз също бих желала да получавам. Помогна ми да се изградя като човек.