Тази година Денят на екологичния дълг се пада на първи

Тази година Денят на екологичния дълг се пада на първи август. Според отчет на Световната мрежа за екологичен отпечатък за първите седем месеца от началото на 2018 година човечеството е изразходвало „ бюджета си “ от естествени запаси, които планетата е способна да възвърне в границите на една година. Така всички ние започваме живот на „ екологичен заем “. Или казано с други думи – това, което произвеждаме след тази дата не е стабилно, тъй като Земята не е в положение да го възпроизведе с бързината, с която го изразходваме, заяви интернационалната природозащитна организация WWF.

Изследването мери отпечатъка на човечеството върху планетата. То демонстрира, че ние поддържаме този недостиг освен с привършване на запасите от запаси посредством свръхулов и изсичане на горите, само че и посредством струпване на боклуци – като да вземем за пример въглероден диоксид в атмосферата, който екосистемите не могат да поемат. По-страшното обаче е, че Денят на екологичния дълг настава все по-рано всяка година, което значи, че хората ускоряват степента си на употреба на естествените запаси. А първи август е най-ранният подобен ден, откогато се води статистика.

Каква е формулата за пресмятане на Деня на екологичния дълг? Световният биокапацитет се дели на международния биоотпечатък. Или количеството запаси, основани от Земята за една година, се разделят на това, което човечеството използва като храна, дървен материал, първични материали за производството на облекла и така нататък Полученото число се умножава по 365, колкото са и дните в една общоприета календарна година.

Докато популацията на Земята се разраства, стопанските системи се развиват и търсенето на запаси става все по-голямо, то размерът на Земята си остава същия. От 1970 година насам, когато световната свръхконсумация става факт, ние започваме да теглим от „ главницата “ на нашата биосфера, вместо да живеем от нейната „ рента “, предизвестяват специалисти на WWF. Оценките демонстрират, че с цел да задоволим потреблението си при сегашните темпове на търсене, ние имаме потребност от 1.7 планети. Изследването демонстрира, че жителите на Обединеното кралство имат потребност от 4 „ Великобритании “ с цел да посрещнат потребностите на своето ползване. А популацията на Съединени американски щати живее по този начин, като че ли разполагаме с ресурсите на 5 планети като Земята.

Експерти от WWF съпоставят свръхпотреблението с градинар, който освен яде плодовете на своето дърво, само че и лека-полека сече стъблото му. Те предизвестяват, че екологичната свръхконсумация е допустима единствено за лимитирано време преди екосистемите да стартират да се разпадат и най-после изцяло да се срутен. А цената, на която ще би трябвало да изкупим „ дълга си “, е доста висока...

Днес ние все по-често се сблъскваме с дефицит на прясна вода, опустиняване, ерозия на почвата, понижена продуктивност на земеделската годишна продукция, обезлесяване, загуба на биоразнообразие, колапс в риболова и увеличаващи се равнища на въглеродния диоксид в атмосферата, което води до климатични промени и по-тежки суши, горски пожари и урагани. Тези закани могат да провокират обезсърчение и да принудят доста хора да мигрират, търсейки избавление в градовете или в други страни.

„ Сега е моментът да стартираме да обръщаме тази наклонност “, приканва Веселина Кавръкова, шеф на WWF България. „ Всеки има роля в това – от държавните управления, през бизнеса, до всеки един от нас с избора ни какво използваме всеки ден. Да опазваме горите, които ни обезпечават основни условия – чист въздух, питейна вода, запаси, само че също са дом на застрашени скотски и растителни типове. “ WWF концентрира напъните си за запазване на вековните български гори, които имат максимален принос за запазване на биоразнообразието, само че в същото време изчезват, поради сечи, климатични промени и така нататък

„ Нека да щадим реките и техните жители – да не ги заграждаме, канализираме, замърсяваме и застрояваме, защото по този метод убиваме живота в тях и се лишаваме дълготрайно от качествени водни запаси “, предизвестява още Веселина Кавръкова. „ Като консуматори всички имаме избор да създадем потреблението си доста по-устойчиво – като, да вземем за пример, деликатно избираме храната си, тъй че да е сезонна, локално създадена, от устойчиви източници, понижаваме или напряко се отхвърляме от еднократните пластмасови опаковки, пестим сила и вода в домовете си, замисляме се нужно ли е да използваме колата си всеки ден. “