Проф. Николай Овчаров: Черната смърт отворила пътя на турците към Европа
Тази зараза е една от основните аргументи за рухването на България под османска власт
Проф. Николай Овчаров
Тези дни голям интерес измежду читателите провокира новината за двете дечица, заровени в некропола в Южния квартал на Перперикон през ХІV в. Ще напомня, че те са положени в небрежно изработен гроб измежду руините на от дълго време изоставени антични здания едно до друго, един до друг. Децата са безусловно идентични на растеж, на забележима възраст 6-7 години. Макар да е спазен християнския обред с посока изток-запад, явно тези, които са ги погребвали, са бързали доста и по тази причина телата се откриват в много разкривени пози.
Вероятно става дума за умряли едновременно близнаци. Но от какво са могли двете братчета или сестричета да загинат по едно и също време на такава нежна възраст? Явно става дума за зараза, а по това време бушува най-страшната болест в историята на човечеството – " Черната гибел " или чумата, лишила през 40-50-те години на ХІV в. живота на близо 24 милиона души в Европа. А измежду първите наранени страни на Стария континент са били балканските страни - Византийската империя и Българското царство.
През далечната 2012 година при разкопките край една от църквите от ХІІІ-ХІV в. на Перперикон бе открит скелета на положена в земята млада жена, прегърнала мъртвото си невръстно дете и ситуирана с него безусловно в позата на св. Богородица с Младенеца. Това е доста присъща образна молитва против ужасната болест, косила неведнъж хората през епохата на Средновековието в цяла Европа.
По този метод живите се опитвали да изпросят поддръжката на св. Богородица и да оцелеят в покосяващата ги наред зараза. Може би най-хубавият образец на този чудноват обред бях намерил четири години по-рано в некропола на изчезналото населено място Галица при днешното с. Нисово, Русенско. И той обаче не оказал помощ на хората там да оцелеят в края на XVIII -началото на XIX в., при последната огромна зараза на „ Черната гибел “ по нашите земи.
Чумата от ХІV век е със сигурност най-мощната и смъртоносна пандемия в човешката история. Според авторитетния историк Уйлям Макнийл от Университета в Чикаго, източник на причинители на този мор била провинция Йънан в Китай. Съвременната просвета към този момент знае, че чумният микроб Yersinia pestis навлиза в чревния тракт посредством два типа бълхи. Те се развиват върху множеството гризачи, само че най-често избират черния плъх. Важно изискване е температурите да са по-високи от 15-20 градуса, тъй като другояче бацилът е доста едва деен.
Днес учените към този момент са наясно с аргументите за появяването и пътя, по който Черната гибел достигнала Европа. В края на ХІІІ в. климатът внезапно се трансформирал, в Гоби и Централна Азия настъпило засушаване и по този начин популациите от инфектирани с бълхи гризачи се изтеглили на юг. А там минавал фамозният Път на коприната – основната комерсиална артерия, свързвала Изтока със Запада. Както и при актуалната пандемия с коронавирус, в началото е изумен Китай, където през 1331 година изключително потърпевша провинцията Хебей – измрели близо 90% от нейните поданици.
Арабският историк Такюддин ал-Макризи написа: " Тогава Китай напълно обезлюдя ". През 1332 година от чума умират даже китайският император Вен Тзонг и неговите синове, а през 1340 година заболяването е към този момент в столицата на татарската Златната орда – Ак-Сарай, на долното течение на река Волга.
Друг арабин, Ибн ал-Варди, отбелязва, че в първите 15 години чумата свирепствала на Изток и едвам по-късно тръгнала към Европа. По " Пътя на коприната " епидемията достигнала Кафа – огромна цитадела в Крим, издигната от Генуезката република, с цел да отбранява тяхната фактория в този регион. Оттам към този момент било елементарно посредством комерсиалните кораби болестта да се придвижи в Европа.
Още през 40-те години на ХІV в. епидемията обхванала и Балканите, за което свидетелства византийският император и хронист Йоан Кантакузин. Болестта избухнала в Константинопол, където в предградието Пера имало генуезки квартал. Друг историк - Никифор Григора - написа по какъв начин " в множеството домове всички умирали дружно ".
Според сведения от венециански летописи, починало към 90% от популацията на Константинопол. Това явно е пресилено, само че въпреки всичко броят мъртви безспорно бил огромен. Чумната зараза от 1347 година обезлюдила и цялото Беломорие. Например в Ксанти просто нямало бойци, които да го отбраняват против настъпващите тогава османски пълчища. В Серес умрял от чума дори Вселенският патриарх Калист.
През есента на същата година епидемията засегнала сензитивно и днешната територия на България. Последвали няколко талази, като третата избухнала през 1369 година и върлувала цели 8 години. Откритието на археоложката Стефка Ангелова в средновековна Силистра демонстрира по какъв начин в два гроба от края на ХІV в. се следи безусловно необикновеното за християнството кремиране – явно в опит за ограничение на болестта. Известен е и всеобщият гроб в подземието на една черква на хълма Трапезица в столицата на Второто българско царство Търновград. Там безсистемно са нахвърляни телата на повече от 50 души. Учените са на мнение, че това се е правело единствено при заравяне на починали от всеобщи епидемии и болести, които застрашавали живота на огромни групи от хора.
Върлуващата болест предиздвикала цар Иван Александър да провежда няколко църковни събора през 60-те години на столетието. Както и в Западна Европа, тогава в Търновград се популяризирали разнообразни ереси, вещаещи края на света и погубването на човечеството. А мощното обезлюдяване на градовете безспорно спомогнало прииждащите от Азия турци да превземат относително елементарно градове и замъци. Косвено за това приказва и ученикът на Патриарх Евтимий Григорий Цамблак, описвайки рухването на столицата Търновград – " И най-сетне завладя града (турският пълководец – Н. О.), само че не със своята мощ, а като замлъкна Божието предназначение. " Впрочем самият Цамблак по-късно умира от чума.
Историкът от Великотърновския университет Ивелин Попов приказва за цели шест талази, минали у нас до края на ХІV в. А известният български експерт по Средновековието проф. Христо Матанов е безапелационен, че китайската зараза е една от основните аргументи за рухването на България под османска власт.
" В сведенията, които имаме за Добруджа от първите османски регистри - споделя той, - демонстрира едно съвсем тотално обезлюдяване. Огромните демографски загуби разумно изясняват и цялата политическа, икономическа и верска рецесия по това време. И евентуално първото нахлуване на османците. "
Проф. Николай Овчаров
Тези дни голям интерес измежду читателите провокира новината за двете дечица, заровени в некропола в Южния квартал на Перперикон през ХІV в. Ще напомня, че те са положени в небрежно изработен гроб измежду руините на от дълго време изоставени антични здания едно до друго, един до друг. Децата са безусловно идентични на растеж, на забележима възраст 6-7 години. Макар да е спазен християнския обред с посока изток-запад, явно тези, които са ги погребвали, са бързали доста и по тази причина телата се откриват в много разкривени пози.
Вероятно става дума за умряли едновременно близнаци. Но от какво са могли двете братчета или сестричета да загинат по едно и също време на такава нежна възраст? Явно става дума за зараза, а по това време бушува най-страшната болест в историята на човечеството – " Черната гибел " или чумата, лишила през 40-50-те години на ХІV в. живота на близо 24 милиона души в Европа. А измежду първите наранени страни на Стария континент са били балканските страни - Византийската империя и Българското царство.
През далечната 2012 година при разкопките край една от църквите от ХІІІ-ХІV в. на Перперикон бе открит скелета на положена в земята млада жена, прегърнала мъртвото си невръстно дете и ситуирана с него безусловно в позата на св. Богородица с Младенеца. Това е доста присъща образна молитва против ужасната болест, косила неведнъж хората през епохата на Средновековието в цяла Европа.
По този метод живите се опитвали да изпросят поддръжката на св. Богородица и да оцелеят в покосяващата ги наред зараза. Може би най-хубавият образец на този чудноват обред бях намерил четири години по-рано в некропола на изчезналото населено място Галица при днешното с. Нисово, Русенско. И той обаче не оказал помощ на хората там да оцелеят в края на XVIII -началото на XIX в., при последната огромна зараза на „ Черната гибел “ по нашите земи.
Чумата от ХІV век е със сигурност най-мощната и смъртоносна пандемия в човешката история. Според авторитетния историк Уйлям Макнийл от Университета в Чикаго, източник на причинители на този мор била провинция Йънан в Китай. Съвременната просвета към този момент знае, че чумният микроб Yersinia pestis навлиза в чревния тракт посредством два типа бълхи. Те се развиват върху множеството гризачи, само че най-често избират черния плъх. Важно изискване е температурите да са по-високи от 15-20 градуса, тъй като другояче бацилът е доста едва деен.
Днес учените към този момент са наясно с аргументите за появяването и пътя, по който Черната гибел достигнала Европа. В края на ХІІІ в. климатът внезапно се трансформирал, в Гоби и Централна Азия настъпило засушаване и по този начин популациите от инфектирани с бълхи гризачи се изтеглили на юг. А там минавал фамозният Път на коприната – основната комерсиална артерия, свързвала Изтока със Запада. Както и при актуалната пандемия с коронавирус, в началото е изумен Китай, където през 1331 година изключително потърпевша провинцията Хебей – измрели близо 90% от нейните поданици.
Арабският историк Такюддин ал-Макризи написа: " Тогава Китай напълно обезлюдя ". През 1332 година от чума умират даже китайският император Вен Тзонг и неговите синове, а през 1340 година заболяването е към този момент в столицата на татарската Златната орда – Ак-Сарай, на долното течение на река Волга.
Друг арабин, Ибн ал-Варди, отбелязва, че в първите 15 години чумата свирепствала на Изток и едвам по-късно тръгнала към Европа. По " Пътя на коприната " епидемията достигнала Кафа – огромна цитадела в Крим, издигната от Генуезката република, с цел да отбранява тяхната фактория в този регион. Оттам към този момент било елементарно посредством комерсиалните кораби болестта да се придвижи в Европа.
Още през 40-те години на ХІV в. епидемията обхванала и Балканите, за което свидетелства византийският император и хронист Йоан Кантакузин. Болестта избухнала в Константинопол, където в предградието Пера имало генуезки квартал. Друг историк - Никифор Григора - написа по какъв начин " в множеството домове всички умирали дружно ".
Според сведения от венециански летописи, починало към 90% от популацията на Константинопол. Това явно е пресилено, само че въпреки всичко броят мъртви безспорно бил огромен. Чумната зараза от 1347 година обезлюдила и цялото Беломорие. Например в Ксанти просто нямало бойци, които да го отбраняват против настъпващите тогава османски пълчища. В Серес умрял от чума дори Вселенският патриарх Калист.
През есента на същата година епидемията засегнала сензитивно и днешната територия на България. Последвали няколко талази, като третата избухнала през 1369 година и върлувала цели 8 години. Откритието на археоложката Стефка Ангелова в средновековна Силистра демонстрира по какъв начин в два гроба от края на ХІV в. се следи безусловно необикновеното за християнството кремиране – явно в опит за ограничение на болестта. Известен е и всеобщият гроб в подземието на една черква на хълма Трапезица в столицата на Второто българско царство Търновград. Там безсистемно са нахвърляни телата на повече от 50 души. Учените са на мнение, че това се е правело единствено при заравяне на починали от всеобщи епидемии и болести, които застрашавали живота на огромни групи от хора.
Върлуващата болест предиздвикала цар Иван Александър да провежда няколко църковни събора през 60-те години на столетието. Както и в Западна Европа, тогава в Търновград се популяризирали разнообразни ереси, вещаещи края на света и погубването на човечеството. А мощното обезлюдяване на градовете безспорно спомогнало прииждащите от Азия турци да превземат относително елементарно градове и замъци. Косвено за това приказва и ученикът на Патриарх Евтимий Григорий Цамблак, описвайки рухването на столицата Търновград – " И най-сетне завладя града (турският пълководец – Н. О.), само че не със своята мощ, а като замлъкна Божието предназначение. " Впрочем самият Цамблак по-късно умира от чума.
Историкът от Великотърновския университет Ивелин Попов приказва за цели шест талази, минали у нас до края на ХІV в. А известният български експерт по Средновековието проф. Христо Матанов е безапелационен, че китайската зараза е една от основните аргументи за рухването на България под османска власт.
" В сведенията, които имаме за Добруджа от първите османски регистри - споделя той, - демонстрира едно съвсем тотално обезлюдяване. Огромните демографски загуби разумно изясняват и цялата политическа, икономическа и верска рецесия по това време. И евентуално първото нахлуване на османците. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ