3 март и Санстефанският идеал, който олицетворяват, не подлежат на изчегъртване
Тази дата се чества публично от 1888 година, само че е бодил в очита и на комунисти, и на днешните либерали
Какво е " Трети март "?
Празник на " подарената независимост ", от който би трябвало да се еманципираме? Празник, който " вкарва съветски детайл в българската еднаквост "?
Чух всички тези изказвания през последните дни на политическо разискване дали да се отстрани като народен празник, и доста други в този дух. И не ги разбирам. Тъкмо като човек, изписал един вагон публикации против Русия - и руска, и днешна, че и имперска, не разбирам офанзивата против 3 март.
Този ден е народен празник, тъй като въплъщава нещо радикално друго, нещо което от дълго време сме изгубили и неналичието му зее като дупка в съвременна България. Той въплъщава това да имаш народен блян. Олицетворява една фантазия.
Това, което се случи в Сан Стефано не беше нито окончателното избавление на България, нито акт на българи или българска страна. В това критиците на " 3 март " са прави. Но то беше раждането на една фантазия, която и българите, и българската страна преследваха с всички сили, с всички запаси, с цялата си кръв и пот в продължение на десетилетия. И то, прочее, таман царска България, а тази по-късно. Мечтата за Санстефанска България ни движеше като общество и народ, разпалваше мозъците и сърцата на предците ни, караше ги лъвски да скачат безусловно в огъня с " Ура " на устите.
Тъкмо по тази причина комунистите ПРЕМАХНАХА 3 март като празник през 1951 година обявявайки го публично за " излишък от великобългарския национализъм ". Правят го по време на договарянията за присъединение на България към Балканска федерация и в разгара на " помакедончването ", което Българска комунистическа партия организира със мощ в Пиринския край. За социалистическите безродници, които в оня миг се пробват безусловно да изтрият страната България от картата, вкарвайки ни във федерация, и които насилват хиляди българи да се пишат " македонци ", 3 март като въплъщение на Санстефанския блян е открита спънка и проблем. Именно, тъй като поражда у българина шовинизъм, а не поклонение към някой на открито. Включително към Русия - та празникът е отстранен таман от най-преклонената и директно следена от Москва власт в миналото в България??!
И таман тук се корени повода от време на време да се води война против този празник, против тази дата и против Санстефанската ни фантазия, която те въплъщават. Национализмът е главен зложелател и цел на глобализма, на интернационализма, на концепциите всички нации просто да се разтворят в една обща чорба. Такива хрумвания има и в ляво, има и в дясно. Понякога идват от изток, от време на време от запад.
Преди 70-те години комунистите водиха война с 3-ти март и с национализма, тъй като мечтаха за червен, болшевишки, международен интернационализъм, в който всички нации да се разтворят като една обща класа. Днес интернационалистите са демократични, зелени, градски и отново водят война с 3 март и с национализма, тъй като мечтаят всички нации да се разтворят като една обща, консумеристична, прогресивна маса.
Днес те ненавиждат национализма тъкмо толкоз, колкото предходните интернационалисти. Затова водят видимо неуместни войни - против пилони, против виенето на национални хорá пред Народния, против ветото ни към Скопие, против 3 март... А действително това е безусловно същата война с " великобългарския национализъм ", както го назоваха, която водиха техните прогресивни, интернационални политически и духовни предшественици през 50-те.
" Ден на Освобождението на България от османско робство " - 3 март, се чества публично от 1888 година И по този начин продължава през цялото битие на Царска България. Онази ни форма като страна, към която изпитвам най-силни усеща и благосклонности, в която най-вече оприличавам себе си, родовата си памет и възгледите си за света, обществото и България. Щом като онази България, царската и християнската, го сътвори и чества, а безродническата, помакедончваща българите комунистическа власт го махна - за мен изборът е явен. 3 март и Санстефанският блян, който въплъщават, не подлежат на изчегъртване.
ПС: Нямам НИЩО срещу 24 май също да стане формален, народен празник. Целият текст се отнася единствено и само до битката 3 март да престане да бъде подобен, за повторно.
*Позицията е от персоналния профил на създателя във Фесбук, заглавието е на редакцията
Какво е " Трети март "?
Празник на " подарената независимост ", от който би трябвало да се еманципираме? Празник, който " вкарва съветски детайл в българската еднаквост "?
Чух всички тези изказвания през последните дни на политическо разискване дали да се отстрани като народен празник, и доста други в този дух. И не ги разбирам. Тъкмо като човек, изписал един вагон публикации против Русия - и руска, и днешна, че и имперска, не разбирам офанзивата против 3 март.
Този ден е народен празник, тъй като въплъщава нещо радикално друго, нещо което от дълго време сме изгубили и неналичието му зее като дупка в съвременна България. Той въплъщава това да имаш народен блян. Олицетворява една фантазия.
Това, което се случи в Сан Стефано не беше нито окончателното избавление на България, нито акт на българи или българска страна. В това критиците на " 3 март " са прави. Но то беше раждането на една фантазия, която и българите, и българската страна преследваха с всички сили, с всички запаси, с цялата си кръв и пот в продължение на десетилетия. И то, прочее, таман царска България, а тази по-късно. Мечтата за Санстефанска България ни движеше като общество и народ, разпалваше мозъците и сърцата на предците ни, караше ги лъвски да скачат безусловно в огъня с " Ура " на устите.
Тъкмо по тази причина комунистите ПРЕМАХНАХА 3 март като празник през 1951 година обявявайки го публично за " излишък от великобългарския национализъм ". Правят го по време на договарянията за присъединение на България към Балканска федерация и в разгара на " помакедончването ", което Българска комунистическа партия организира със мощ в Пиринския край. За социалистическите безродници, които в оня миг се пробват безусловно да изтрият страната България от картата, вкарвайки ни във федерация, и които насилват хиляди българи да се пишат " македонци ", 3 март като въплъщение на Санстефанския блян е открита спънка и проблем. Именно, тъй като поражда у българина шовинизъм, а не поклонение към някой на открито. Включително към Русия - та празникът е отстранен таман от най-преклонената и директно следена от Москва власт в миналото в България??!
И таман тук се корени повода от време на време да се води война против този празник, против тази дата и против Санстефанската ни фантазия, която те въплъщават. Национализмът е главен зложелател и цел на глобализма, на интернационализма, на концепциите всички нации просто да се разтворят в една обща чорба. Такива хрумвания има и в ляво, има и в дясно. Понякога идват от изток, от време на време от запад.
Преди 70-те години комунистите водиха война с 3-ти март и с национализма, тъй като мечтаха за червен, болшевишки, международен интернационализъм, в който всички нации да се разтворят като една обща класа. Днес интернационалистите са демократични, зелени, градски и отново водят война с 3 март и с национализма, тъй като мечтаят всички нации да се разтворят като една обща, консумеристична, прогресивна маса.
Днес те ненавиждат национализма тъкмо толкоз, колкото предходните интернационалисти. Затова водят видимо неуместни войни - против пилони, против виенето на национални хорá пред Народния, против ветото ни към Скопие, против 3 март... А действително това е безусловно същата война с " великобългарския национализъм ", както го назоваха, която водиха техните прогресивни, интернационални политически и духовни предшественици през 50-те.
" Ден на Освобождението на България от османско робство " - 3 март, се чества публично от 1888 година И по този начин продължава през цялото битие на Царска България. Онази ни форма като страна, към която изпитвам най-силни усеща и благосклонности, в която най-вече оприличавам себе си, родовата си памет и възгледите си за света, обществото и България. Щом като онази България, царската и християнската, го сътвори и чества, а безродническата, помакедончваща българите комунистическа власт го махна - за мен изборът е явен. 3 март и Санстефанският блян, който въплъщават, не подлежат на изчегъртване.
ПС: Нямам НИЩО срещу 24 май също да стане формален, народен празник. Целият текст се отнася единствено и само до битката 3 март да престане да бъде подобен, за повторно.
*Позицията е от персоналния профил на създателя във Фесбук, заглавието е на редакцията
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ