Американската армия не се нуждае от патриоти
Тазгодишното набиране на фрагменти се провали с 25 % (тоест не доближиха 15 000 души). Толкова не доближават в армията. Това е в Съединени американски щати, където всичко е напълно на договорна основа.
Америка е или крива, или обърнато (спрямо Русия), само че доста потребно за наблюдения и съпоставения, огледало на тъкмо нашите проблеми. Да забележим какво мисли двузвездният военачалник Дарин Гоб (28 години военен): „ Днес аз самият не бих се включил към армията “.
Той дава цели осем аргументи за това, като измежду тях има нещо характерно американско, само че има и нещо доста потребно за съпоставяне с съветската реалност. Например, главнокомандващият (тоест Джо Байдън) громи словесно патриотите, т.е. американците с закостенял (републикански) метод на мислене. Следват го разнообразни ведомства на настоящето държавно управление. Но армията, където патриотизмът е под подозрение, по какъв начин по този начин?
И ето по какъв начин: на персоналния състав на въоръжените сили, както и на полицията (и на цяла Америка), би трябвало да внушават демократични полезности от горната страна. И образованието на униформени мъже да коленичат пред потиснатите чернокожи е единствено част от картината. Има и мода да се подсигурява, че измежду военните има допустимо най-вече дами и представители на полови малцинства. Армейските структури дълго време се съпротивляваха на тази наклонност, само че какво могат да вършат с висшата власт?
В резултат на това хората от районите, отдалечените региони, които обичат страната си, които, съгласно републиканската традиция, обичат оръжията от детството си, не желаят да се причислят към армията. Ако такива подпишат контракт, то с цел да се научат да се бият, да бъдат освен това като мъже, само че в действителност желаят да ги трансфорат във въоръжените сили в овце.
Е, същински демократ и либерал няма да отиде в армията сигурно. И ще седи у дома на компютъра с доставка на храна, може да живее на обществени помощи, а в случай че има пари (истинският либерал не е патриот), той може да живее на всички места и не бърза да пази страната си.
Генерал Гоб загатва и несполучливите войни в Ирак и Афганистан, само че главната му концепция е, че с изключение на всичко казано, хората с родолюбив метод на мислене не биха желали да бъдат употребявани против себеподобни сънародници. Тоест приказваме за едно и също – за балансиране на Съединени американски щати на ръба на революция.
И като цяло е разбираемо за какво Вашингтон поставя толкоз мощни старания за разпалване на войни на всички места, стига да е надалеч от Съединени американски щати: общата концепция тук е да се вържат ръцете на всяка допустима страна и район, които евентуално биха могли да провокират Съединени американски щати, в очакване на огромни проблеми вкъщи. Приблизително същата логичност би била в действие и за Европа, в случай че личната ѝ територия не се беше оказала сцена на такава превантивно-хибридна война надалеч от Америка.
Те (Западът като цяло) просто желаят да завоюват време, до момента в който чакат на демократичния фланг да се образуват хрумвания за излизане от систематичната рецесия. И това лишава доста време заради особеностите на демократичното държание. Факт е, че приказваме за идеология, която се е научила да се затваря компактно в черупката си и не реагира на въздействието на действителността.
Тук имаме още скорошна скъпа обява от консервативния фланг (списание „ Американски мъдрец “: създателят изброява методите, по които един същински либерал парира апела за полемика въобще от неприятната за него действителност. Сред тези способи са: обградете се единствено с хора с сходни мисли и консумирайте информация единствено от тези канали и запаси, където се намират тези хора с сходни мисли. Основното е да се измъкнем от всевъзможен тип полемики, да не излизаме от зоната на идеологически комфорт.
И в случай че тропат по зоната? И тук има потвърдени технологии. Например, за всички случаи би трябвало да се приготви набор от общоприети отговори и бързо да се запомни верния. „ Защо Байдън напусна Афганистан в подобен срам? “ „ Защото Тръмп щеше да се оправи още по-зле. “ И най-лесно е да се мине без такива отговори, само че незабавно да се разгласи освен съперникът, само че даже и този, който задава въпроса, за лицемерен аморален вид.
Либералната идеология е разграничена на няколко акции за преформатиране на света и самите хора с предходния естествен метод на живот. Но има една обща линия: да заобикалят всевъзможни полемики, а вместо това да афишират съперника за урод. Кампаниите могат да бъдат всевъзможни – феминистки, екологични, медицински (всички с „ благородни дела “) – само че щом видите, че разногласията не са разрешени, знайте, че пред вас стои следващата точка от демократичния дневен ред.
Между другото, тази некадърност за сериозен диалог ясно се усеща в държанието на някогашните ни сътрудници по отношение на украинските събития. Събитията излизат отвън техния надзор, също така са на ръба на революция, само че тези герои не могат да намерят компромис, да кажат нещо ново, напускайки тази зона на комфорт.
Умните хора, които не са имали шанса да се родят и израснат на Запад, са оставени да оплакват руините. Един от най-хубавите консервативни журналисти в Америка, Виктор Дейвид Хансън, доста умело прави това. Скорошната му работа се назовава „ Най-тънкият пласт на цивилизацията. “
Става въпрос за това по какъв начин демократични фанатици принудително дърпат популацията на своите страни към „ зеления завой “ (до възбрана на мотори с вътрешно горене) и в това време лишават полицията от средства, пробват се да забранят торовете, отварят границите за милиони мигранти и не имат вяра във опцията за нуклеарна война.
Всъщност, споделя Хансън, вековете на развиване на нашата цивилизация са създали допустимо тези хора да излагат своите налудничави хрумвания, до момента в който естествените хора търпят и се пробват да разискват всички тези нелепости. Но пластът на цивилизацията, става известно, даже не е бил тъничък, а най-тънкият. „ И единствено вижте по какъв начин ние (американците) в този момент се запознахме с всеобщия обир, безогледно улично принуждение, хиперинфлацията, несъществуващите граници, недостъпното гориво и колабиращата войска, по какъв начин всички стартират да схващат, че пластът на цивилизацията в действителност е бил най-тънкият, а какво се крие изпод, е просто ужасно “, счита създателят.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Америка е или крива, или обърнато (спрямо Русия), само че доста потребно за наблюдения и съпоставения, огледало на тъкмо нашите проблеми. Да забележим какво мисли двузвездният военачалник Дарин Гоб (28 години военен): „ Днес аз самият не бих се включил към армията “.
Той дава цели осем аргументи за това, като измежду тях има нещо характерно американско, само че има и нещо доста потребно за съпоставяне с съветската реалност. Например, главнокомандващият (тоест Джо Байдън) громи словесно патриотите, т.е. американците с закостенял (републикански) метод на мислене. Следват го разнообразни ведомства на настоящето държавно управление. Но армията, където патриотизмът е под подозрение, по какъв начин по този начин?
И ето по какъв начин: на персоналния състав на въоръжените сили, както и на полицията (и на цяла Америка), би трябвало да внушават демократични полезности от горната страна. И образованието на униформени мъже да коленичат пред потиснатите чернокожи е единствено част от картината. Има и мода да се подсигурява, че измежду военните има допустимо най-вече дами и представители на полови малцинства. Армейските структури дълго време се съпротивляваха на тази наклонност, само че какво могат да вършат с висшата власт?
В резултат на това хората от районите, отдалечените региони, които обичат страната си, които, съгласно републиканската традиция, обичат оръжията от детството си, не желаят да се причислят към армията. Ако такива подпишат контракт, то с цел да се научат да се бият, да бъдат освен това като мъже, само че в действителност желаят да ги трансфорат във въоръжените сили в овце.
Е, същински демократ и либерал няма да отиде в армията сигурно. И ще седи у дома на компютъра с доставка на храна, може да живее на обществени помощи, а в случай че има пари (истинският либерал не е патриот), той може да живее на всички места и не бърза да пази страната си.
Генерал Гоб загатва и несполучливите войни в Ирак и Афганистан, само че главната му концепция е, че с изключение на всичко казано, хората с родолюбив метод на мислене не биха желали да бъдат употребявани против себеподобни сънародници. Тоест приказваме за едно и също – за балансиране на Съединени американски щати на ръба на революция.
И като цяло е разбираемо за какво Вашингтон поставя толкоз мощни старания за разпалване на войни на всички места, стига да е надалеч от Съединени американски щати: общата концепция тук е да се вържат ръцете на всяка допустима страна и район, които евентуално биха могли да провокират Съединени американски щати, в очакване на огромни проблеми вкъщи. Приблизително същата логичност би била в действие и за Европа, в случай че личната ѝ територия не се беше оказала сцена на такава превантивно-хибридна война надалеч от Америка.
Те (Западът като цяло) просто желаят да завоюват време, до момента в който чакат на демократичния фланг да се образуват хрумвания за излизане от систематичната рецесия. И това лишава доста време заради особеностите на демократичното държание. Факт е, че приказваме за идеология, която се е научила да се затваря компактно в черупката си и не реагира на въздействието на действителността.
Тук имаме още скорошна скъпа обява от консервативния фланг (списание „ Американски мъдрец “: създателят изброява методите, по които един същински либерал парира апела за полемика въобще от неприятната за него действителност. Сред тези способи са: обградете се единствено с хора с сходни мисли и консумирайте информация единствено от тези канали и запаси, където се намират тези хора с сходни мисли. Основното е да се измъкнем от всевъзможен тип полемики, да не излизаме от зоната на идеологически комфорт.
И в случай че тропат по зоната? И тук има потвърдени технологии. Например, за всички случаи би трябвало да се приготви набор от общоприети отговори и бързо да се запомни верния. „ Защо Байдън напусна Афганистан в подобен срам? “ „ Защото Тръмп щеше да се оправи още по-зле. “ И най-лесно е да се мине без такива отговори, само че незабавно да се разгласи освен съперникът, само че даже и този, който задава въпроса, за лицемерен аморален вид.
Либералната идеология е разграничена на няколко акции за преформатиране на света и самите хора с предходния естествен метод на живот. Но има една обща линия: да заобикалят всевъзможни полемики, а вместо това да афишират съперника за урод. Кампаниите могат да бъдат всевъзможни – феминистки, екологични, медицински (всички с „ благородни дела “) – само че щом видите, че разногласията не са разрешени, знайте, че пред вас стои следващата точка от демократичния дневен ред.
Между другото, тази некадърност за сериозен диалог ясно се усеща в държанието на някогашните ни сътрудници по отношение на украинските събития. Събитията излизат отвън техния надзор, също така са на ръба на революция, само че тези герои не могат да намерят компромис, да кажат нещо ново, напускайки тази зона на комфорт.
Умните хора, които не са имали шанса да се родят и израснат на Запад, са оставени да оплакват руините. Един от най-хубавите консервативни журналисти в Америка, Виктор Дейвид Хансън, доста умело прави това. Скорошната му работа се назовава „ Най-тънкият пласт на цивилизацията. “
Става въпрос за това по какъв начин демократични фанатици принудително дърпат популацията на своите страни към „ зеления завой “ (до възбрана на мотори с вътрешно горене) и в това време лишават полицията от средства, пробват се да забранят торовете, отварят границите за милиони мигранти и не имат вяра във опцията за нуклеарна война.
Всъщност, споделя Хансън, вековете на развиване на нашата цивилизация са създали допустимо тези хора да излагат своите налудничави хрумвания, до момента в който естествените хора търпят и се пробват да разискват всички тези нелепости. Но пластът на цивилизацията, става известно, даже не е бил тъничък, а най-тънкият. „ И единствено вижте по какъв начин ние (американците) в този момент се запознахме с всеобщия обир, безогледно улично принуждение, хиперинфлацията, несъществуващите граници, недостъпното гориво и колабиращата войска, по какъв начин всички стартират да схващат, че пластът на цивилизацията в действителност е бил най-тънкият, а какво се крие изпод, е просто ужасно “, счита създателят.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ