Най-великите мъжки финали на Australian Open
Тазгодишното издание на Australian Open доближи своята заключителна фаза и светът на тениса още веднъж ще насочи взор към „ Род Лейвър Арена “. Финалът на Откритото състезание на Австралия неведнъж и приковавал феновете пред тв приемниците, като някои от тези мачове вечно ще останат в паметта на почитателите на тениса. Сензации, обрати, сълзи и необуздана наслада – централния корт в „ Мелбърн Парк “ е виждал какво ли не. Евроспорт ни напомня най-великите финали при мъжете в историята на Australian Open.
Марк Едмъндсън против Джон Нюкъмб (1976)
Този край е класическият образец за конфликт сред Давид и Голиат, а събитията към него в действителност са почтени за филм. В навечерието на Australian Open 21-годишният Марк Едмъндсън се намира на едвам 212-о място в международната класация. Докато звездите на аристократичния спорт към този момент се любуват на финансовите облаги на Откритата епоха, младият австралиец припечелва като чистач в локална болница.
Макар че доста от най-хубавите тенисисти от Съединени американски щати и Европа неглижират Australian Open в тези години, жребият въпреки всичко включва някои много съществени имена като международният номер 2 Кен Роузуол, както и настоящия първенец Джон Нюкъмб, който година по-рано побеждава Джими Конърс в различен именит край.
Едмъндсън хвърля бомбата, елиминирайки Роузуол на полуфинала. Въпреки гръмката му победа всички почитатели и специалисти са безапелационни, че на финала против Нюкъмб шансът му ще свърши. Това съмнение като че ли се удостоверява откакто първенецът печели първия сет след тайбрек. След това обаче новобранецът шокира света, спечелвайки идващите три сета за крайното 6:7, 6:3, 7:6, 6:1. Позицията му в ранглистата по това време, както и фактът, че в никакъв случай повече не доближава до край на шампионат от Големия шлем, прави успеха на Едмъндсън най-голямата сензация в историята на Откритата епоха. Днес, 43 години по-късно, той към момента е последният австралиец, печелил шампионата.
Матс Виландер против Пат Кеш (1988)
През 1988 година настава нова епоха в историята на Australian Open. Тревната настилка е загърбена и шампионатът за пръв път се играе на твърди кортове. Но, както се оказва, това е единствено едно от нещата, с които шампионатът от онази година ще остане в историята. Финалът опълчва две от младите звезди на спорта от това време.
Кеш печели Уимбълдън година по-рано и е окуражен да се потвърди пред домашна аудитория. Виландер пък към този момент има 4 трофеи от Големия шлем, като две от тях са от Australian Open. Кеш печели последните четири мача против Виландер на шампионати Големия шлем преди този край, само че това въобще не тормози шведа, който печели първия сет с 6:3 и повежда с 4:1 във втория. За злощастие на Виландер мачът е пресечен поради дъжд, а след паузата Кеш е като прероден. Австралиецът печели сета след тайбрек, след което победи и в третия с 6:3. След мача Виландер споделя
„ Играх най-хубавия тенис в кариерата си през първите два сета и в действителност не знам по какъв начин изгубих втория. Но това е една от силите на Кеш и по тази причина той ще бъде измежду великите един ден “.
Изглежда, че всичко върви по проекта на Кеш, само че Виландер е на друго мнение и го отвява с 6:1 в четвъртия сет. След това шведът повежда с 2:0 в петия, само че Кеш връща пробива и се стига до 6:6. Виландер печели сервис-гейма на Кеш, а по-късно и своя и по този начин в последна сметка побеждава с 6:3, 6:7, 3:6, 6:1, 8:6 след 4 часа и половина невероятна борба. Това се оказва най-славната година в кариерата на Виландер – след купата в Австралия той печели „ Ролан Гарос “ и US Open и доближава до ¼-финал на Уимбълдън.
Андре Агаси против Пийт Сампрас (1995)
В историята на тениса надали има по-ожесточено съревнование от това сред Андре Агаси и Пийт Сампрас. Двамата са изцяло разнообразни както като персони, по този начин и като игрови жанр и тъкмо това прави съревнованието сред тях най-интересното за 90-те години. Една от най-ярките глави в това именито съревнование е финалът на Australian Open през 1995 година
В предходния шампионат двамата са на противоположни полюси – Агаси не взе участие в Мелбърн, до момента в който Сампрас печели купата, след което победи и на Уимбълдън. Агаси въпреки всичко завършва мощно годината, печелейки US Open. Турнирът се развива по доста друг метод за двамата. Агаси минава експресно през конкуренцията и доближава до финала без изгубен сет, до момента в който Сампрас печели няколко много сложни мача. „ Пистолетът Пийт “ е очевидно затормозен душевен поради това, че при започване на шампионата неговият треньор и непосредствен другар Тим Гуликсън е диагностициран с рак на мозъка, поради което напуща Мелбърн. Сампрас даже се разплаква, до момента в който извършва сервис в петия сет на мача си против Джим Курие.
Тази прочувствена история трансформира Пийт в любим на австралийските почитатели. Във финала Сампрас печели първия сет с 6:4 и наподобява по този начин, като че ли приказката ще има благополучен край. Агаси обаче не е в въодушевление да прави дарове и прегазва противника си с 6:1 във втория сет, след което печели и третия след дрматичен тайбрек. Агаси повежда с 3:0, само че Сампрас записва пет следващи точки. При 6:4 Пийт получава късмет още веднъж да поведе в сетовете, само че Агаси избавя първия сетбол, а в идващото разиграване Сампрас прави непредизвикана неточност при привидно елементарно форхенд воле. Агаси завършва сета с две чудесни излизания на мрежата, приключили с форхенд уинъри.
Агаси печели и идващия сет за крайното 4:6, 6:1, 7:6, 6:4 в своя изгода и победи с първата от четирите си трофеи на Australian Open, като този триумф също по този начин му разрешава да измести огромния си противник от първото място в международната класация.
Рафаел Надал против Роджър Федерер (2009)
Съперничеството сред Маестрото и Матадора придобива именит статут след 5-сетовата победа на Надал на финала на Уимбълдън през 2008 – мач, определян от мнозина като най-великият в цялата история на тениса.
За да стигне до финала в Мелбърн Надал би трябвало да премине през 5-сетов трилър против сънародника си Фернандо Вердаско, траял повече от 5 часа. На финала обаче Матадора демонстрира пословичните си мощност и устойчивост. Федерер повежда с 4:2, само че Надал реализира поврат и печели първия сет със 7:5. Федерер обаче дава отговор уместно и печели втория с 6:3. По време на третия сет испанецът би трябвало да получи здравна помощ поради разбиране на бедрото, само че все пак съумява да изтръгне триумфа след тайбрек. Но Федерер продължава да не се предава и още веднъж изравнява сетовете след триумф с 6:3. Волята на Надал обаче е по-силна от умората му. При резултат 5:2 и 40:15 Федерер избавя два мачбола, само че в последна сметка испанецът победи.
След края на мача Роджър взема микрофона и промълвя „ Господи, това ме убива “, след което избухва в сълзи и е прегърнат от Надал. Този миг дефинитивно затвърждава именития статут както на изиграния преди малко мач, по този начин и на двамата участници в него.
Новак Джокович против Рафаел Надал (2012)
Докато доста хора имат разнообразни визии за това кои са едни от най-великите финали в историята на Australian Open, то първенецът постоянно е безспорен. Невероятната игра, показана от Новак Джокович и Рафаел Надал на финала в Мелбърн през 2012 година вършат този мач един от най-великите в историята на тениса въобще.
Джокович идва в Мелбърн като любимец, откакто през 2011 е изиграл най-силната година в кариерата си до тогава, печeлейки Australian Open, Уимбълдън и US Open и също по този начин доближава до ½-финал на „ Ролан Гарос “, където губи от Роджър Федерер. Надал също е усетил усета на триумфа, откакто е спечелил своята „ дежурна “ купа в Париж.
Финалът продължава съвсем 6 часа, трансформирайки се в най-дългия в историята на шампионатите от Големия шлем. Това е трети „ мейджър “ край сред Джокович и Надал, като съвсем всяко разиграване в мача е същинско представление. Сетовете минават като момент. Надал повежда след 7:5 в първия, само че по-късно Джокович изравнява сетовете като печели втория с 6:4. Сърбинът набира инерция и реализира поврат след 6:2 в третия сет. Рафа печели четвъртия сет след инфарктен тайбрек, в който изостава с 5:4, само че съумява да осъществя три следващи точки. „ Матадора “ пада на колене в миг на наслада, който вечно остава в паметта на почитателите.
Надал повежда с 4:2 във финалния сет и наподобява напълно покрай втората си купа в шампионата. Джокович изравнява геймовете, само че в деветия се оказва по тил на земята, изцяло отпаднал откакто губи необикновено разиграване с 32 удара! „ Джокера “ въпреки всичко повежда с 6:5 и избавя точка за пробив на Надал, преди за оформи крайното 5:7, 6:4, 6:2, 6:7, 7:5 в своя изгода. На церемонията по награждаването двамата са толкоз изтощени, че се постанова да им донесат столове. Сега, 7 години по-късно, Джокера и Матадора още веднъж се готвят за край на „ Род Лейвър Арена “. Дали ще станем очевидци на още един именит конфликт сред двамата, вижте тази неделя онлайн по Евроспорт.
Марк Едмъндсън против Джон Нюкъмб (1976)
Този край е класическият образец за конфликт сред Давид и Голиат, а събитията към него в действителност са почтени за филм. В навечерието на Australian Open 21-годишният Марк Едмъндсън се намира на едвам 212-о място в международната класация. Докато звездите на аристократичния спорт към този момент се любуват на финансовите облаги на Откритата епоха, младият австралиец припечелва като чистач в локална болница.
Макар че доста от най-хубавите тенисисти от Съединени американски щати и Европа неглижират Australian Open в тези години, жребият въпреки всичко включва някои много съществени имена като международният номер 2 Кен Роузуол, както и настоящия първенец Джон Нюкъмб, който година по-рано побеждава Джими Конърс в различен именит край.
Едмъндсън хвърля бомбата, елиминирайки Роузуол на полуфинала. Въпреки гръмката му победа всички почитатели и специалисти са безапелационни, че на финала против Нюкъмб шансът му ще свърши. Това съмнение като че ли се удостоверява откакто първенецът печели първия сет след тайбрек. След това обаче новобранецът шокира света, спечелвайки идващите три сета за крайното 6:7, 6:3, 7:6, 6:1. Позицията му в ранглистата по това време, както и фактът, че в никакъв случай повече не доближава до край на шампионат от Големия шлем, прави успеха на Едмъндсън най-голямата сензация в историята на Откритата епоха. Днес, 43 години по-късно, той към момента е последният австралиец, печелил шампионата.
Матс Виландер против Пат Кеш (1988)
През 1988 година настава нова епоха в историята на Australian Open. Тревната настилка е загърбена и шампионатът за пръв път се играе на твърди кортове. Но, както се оказва, това е единствено едно от нещата, с които шампионатът от онази година ще остане в историята. Финалът опълчва две от младите звезди на спорта от това време.
Кеш печели Уимбълдън година по-рано и е окуражен да се потвърди пред домашна аудитория. Виландер пък към този момент има 4 трофеи от Големия шлем, като две от тях са от Australian Open. Кеш печели последните четири мача против Виландер на шампионати Големия шлем преди този край, само че това въобще не тормози шведа, който печели първия сет с 6:3 и повежда с 4:1 във втория. За злощастие на Виландер мачът е пресечен поради дъжд, а след паузата Кеш е като прероден. Австралиецът печели сета след тайбрек, след което победи и в третия с 6:3. След мача Виландер споделя
„ Играх най-хубавия тенис в кариерата си през първите два сета и в действителност не знам по какъв начин изгубих втория. Но това е една от силите на Кеш и по тази причина той ще бъде измежду великите един ден “.
Изглежда, че всичко върви по проекта на Кеш, само че Виландер е на друго мнение и го отвява с 6:1 в четвъртия сет. След това шведът повежда с 2:0 в петия, само че Кеш връща пробива и се стига до 6:6. Виландер печели сервис-гейма на Кеш, а по-късно и своя и по този начин в последна сметка побеждава с 6:3, 6:7, 3:6, 6:1, 8:6 след 4 часа и половина невероятна борба. Това се оказва най-славната година в кариерата на Виландер – след купата в Австралия той печели „ Ролан Гарос “ и US Open и доближава до ¼-финал на Уимбълдън.
Андре Агаси против Пийт Сампрас (1995)
В историята на тениса надали има по-ожесточено съревнование от това сред Андре Агаси и Пийт Сампрас. Двамата са изцяло разнообразни както като персони, по този начин и като игрови жанр и тъкмо това прави съревнованието сред тях най-интересното за 90-те години. Една от най-ярките глави в това именито съревнование е финалът на Australian Open през 1995 година
В предходния шампионат двамата са на противоположни полюси – Агаси не взе участие в Мелбърн, до момента в който Сампрас печели купата, след което победи и на Уимбълдън. Агаси въпреки всичко завършва мощно годината, печелейки US Open. Турнирът се развива по доста друг метод за двамата. Агаси минава експресно през конкуренцията и доближава до финала без изгубен сет, до момента в който Сампрас печели няколко много сложни мача. „ Пистолетът Пийт “ е очевидно затормозен душевен поради това, че при започване на шампионата неговият треньор и непосредствен другар Тим Гуликсън е диагностициран с рак на мозъка, поради което напуща Мелбърн. Сампрас даже се разплаква, до момента в който извършва сервис в петия сет на мача си против Джим Курие.
Тази прочувствена история трансформира Пийт в любим на австралийските почитатели. Във финала Сампрас печели първия сет с 6:4 и наподобява по този начин, като че ли приказката ще има благополучен край. Агаси обаче не е в въодушевление да прави дарове и прегазва противника си с 6:1 във втория сет, след което печели и третия след дрматичен тайбрек. Агаси повежда с 3:0, само че Сампрас записва пет следващи точки. При 6:4 Пийт получава късмет още веднъж да поведе в сетовете, само че Агаси избавя първия сетбол, а в идващото разиграване Сампрас прави непредизвикана неточност при привидно елементарно форхенд воле. Агаси завършва сета с две чудесни излизания на мрежата, приключили с форхенд уинъри.
Агаси печели и идващия сет за крайното 4:6, 6:1, 7:6, 6:4 в своя изгода и победи с първата от четирите си трофеи на Australian Open, като този триумф също по този начин му разрешава да измести огромния си противник от първото място в международната класация.
Рафаел Надал против Роджър Федерер (2009)
Съперничеството сред Маестрото и Матадора придобива именит статут след 5-сетовата победа на Надал на финала на Уимбълдън през 2008 – мач, определян от мнозина като най-великият в цялата история на тениса.
За да стигне до финала в Мелбърн Надал би трябвало да премине през 5-сетов трилър против сънародника си Фернандо Вердаско, траял повече от 5 часа. На финала обаче Матадора демонстрира пословичните си мощност и устойчивост. Федерер повежда с 4:2, само че Надал реализира поврат и печели първия сет със 7:5. Федерер обаче дава отговор уместно и печели втория с 6:3. По време на третия сет испанецът би трябвало да получи здравна помощ поради разбиране на бедрото, само че все пак съумява да изтръгне триумфа след тайбрек. Но Федерер продължава да не се предава и още веднъж изравнява сетовете след триумф с 6:3. Волята на Надал обаче е по-силна от умората му. При резултат 5:2 и 40:15 Федерер избавя два мачбола, само че в последна сметка испанецът победи.
След края на мача Роджър взема микрофона и промълвя „ Господи, това ме убива “, след което избухва в сълзи и е прегърнат от Надал. Този миг дефинитивно затвърждава именития статут както на изиграния преди малко мач, по този начин и на двамата участници в него.
Новак Джокович против Рафаел Надал (2012)
Докато доста хора имат разнообразни визии за това кои са едни от най-великите финали в историята на Australian Open, то първенецът постоянно е безспорен. Невероятната игра, показана от Новак Джокович и Рафаел Надал на финала в Мелбърн през 2012 година вършат този мач един от най-великите в историята на тениса въобще.
Джокович идва в Мелбърн като любимец, откакто през 2011 е изиграл най-силната година в кариерата си до тогава, печeлейки Australian Open, Уимбълдън и US Open и също по този начин доближава до ½-финал на „ Ролан Гарос “, където губи от Роджър Федерер. Надал също е усетил усета на триумфа, откакто е спечелил своята „ дежурна “ купа в Париж.
Финалът продължава съвсем 6 часа, трансформирайки се в най-дългия в историята на шампионатите от Големия шлем. Това е трети „ мейджър “ край сред Джокович и Надал, като съвсем всяко разиграване в мача е същинско представление. Сетовете минават като момент. Надал повежда след 7:5 в първия, само че по-късно Джокович изравнява сетовете като печели втория с 6:4. Сърбинът набира инерция и реализира поврат след 6:2 в третия сет. Рафа печели четвъртия сет след инфарктен тайбрек, в който изостава с 5:4, само че съумява да осъществя три следващи точки. „ Матадора “ пада на колене в миг на наслада, който вечно остава в паметта на почитателите.
Надал повежда с 4:2 във финалния сет и наподобява напълно покрай втората си купа в шампионата. Джокович изравнява геймовете, само че в деветия се оказва по тил на земята, изцяло отпаднал откакто губи необикновено разиграване с 32 удара! „ Джокера “ въпреки всичко повежда с 6:5 и избавя точка за пробив на Надал, преди за оформи крайното 5:7, 6:4, 6:2, 6:7, 7:5 в своя изгода. На церемонията по награждаването двамата са толкоз изтощени, че се постанова да им донесат столове. Сега, 7 години по-късно, Джокера и Матадора още веднъж се готвят за край на „ Род Лейвър Арена “. Дали ще станем очевидци на още един именит конфликт сред двамата, вижте тази неделя онлайн по Евроспорт.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ