Този юни е един от най-сухите за последните 100 години
Средните месечни температури са сред плюс 19 и 25,5 градуса по Целзий и имат отклоняване от месечната норма сред плюс 0,1 и 3,5 градуса. Юни 2025 година е по-малко топъл от юни 2024 година, само че доста по-топъл от юни 2023 година Най-високата измерена температура е плюс 40,6 градуса на 26 юни в Лом. Най-ниската минимална температура в станция в обитаемо място e плюс 3,6 градуса на 1 юни в Чепеларе, обл. Смолян, а най-ниската температура, измерена на планински връх, е минус 3,3 градуса на вр. Мусала на 1 юни. В София най-високата измерена температура е 35,3 градуса на 27 юни, а най-ниската – плюс 7,9 градуса на 1 юни.
В по-голямата част от страната месечните суми на преваляванията са под климатичната норма – сред 0% (н. Калиакра, гр. Елхово) и 50% от нея. Суми, близки до климатичната норма – сред 50 и 94% (с. Първомай, обл. Благоевград) от нея, има на обособени места основно в Западна и Южна България. Това е един от най-сухите месеци юни за последните 100 години. Най-голямото измерено 24-часово количество дъжд е 53.5 мм от дъжд в гр. Берковица на 28 юни. В София месечната сума на дъжда е 33 мм, което е 43% от нормата, а оптималният 24-часов дъжд е 30,1 мм от дъжд на 28 юни. Дните с максимален брой станции с записана гръмотевична активност са 5–6 и 27 юни, като 6 юни е денят и с най-вече регистрирани градушки, демонстрират данните на Национален институт по метеорология и хидрология, представени от Българска телеграфна агенция.
През множеството дни от юни баричното поле над страната е размито, с релативно високо налягане. Времето е слънчево, в следобедните часове с купеста облачност. Краткотрайна смяна настава единствено при прекосяването на студени атмосферни фронтове на 6, 9–10, 19–20 и 27–29 юни. Тогава се развива и по-значителна купеста и купесто-дъждовна облачност, тук-там има краткотрайни, само че интензивни превалявания, съпроводени с гръмотевици и краткотрайно увеличаване напразно, а на обособени места и с градушки. През нощта против 6 юни и денем явленията са по-масови в Западна и Централна България. На 9 юни следобяд и през нощта против 10 юни по-интензивни превалявания има в Североизточна България и в западната част на Горнотракийската равнина, а на 10 юни е прохладно. Фронтът на 19–20 юни се характеризира с повече вятър и студено навлизане, а превалявания има единствено на обособени места. При последното атмосферно разстройване, 27–29 юни, превалявания и гръмотевични стихии, тук-там с градушки, има в доста елементи от страната, пишат от Национален институт по метеорология и хидрология.
На 27 юни в област Пазарджик от паднали мълнии са провокирани два пожара – в землищата на селата Черногорово и Росен. Същия ден стихия, съпроводена с градушка, е нанесла вреди в община Гърмен, а проливният дъжд е провокирал свлачища по пътища в региона. Най-засегнати са селищата Гърмен, Дебрен, Дъбница и част от Хвостяна, където са открити материални вреди по здания, в това число тази на общинската администрация, и са унищожени селскостопанска продукция и посеви и насаждения в персоналните градини на хората в региона.Състояние на реките
През юни по-голямата част от реките в страната са били с водни количества към и под праговете за междинни води и към праговете за ниски води. През съвсем целия месец с водни количества към праговете за високи води е била р. Мусаленска Бистрица при лет. Боровец, а през първото десетдневие – и р. Искър при гр. Нови Искър и реките от Западнобеломорския водосборен басейн.
В резултат на превалявания през последните дни на юни са регистрирани по-съществени, само че краткотрайни покачвания на речните равнища в цялата страна.
Агрометеорологични условия
През юни, в резултат на наднормените температури и поднормени превалявания в земеделската зона на страната почвените влагозапаси внезапно понижават. На места в Северозападна България – агростанция Бъзовец, и в южните региони влагозапасите в 50 см почвен пласт при царевицата и слънчогледа са изцяло изчерпани, а в еднометровия пласт (0–100 см) равнището на влагозапасите е ниско – под 60% от пределната полска влагоемност, означават от Национален институт по метеорология и хидрология.
Горещото време през третото десетдневие на месеца, със стойности на оптималните температури до и над 39–40 градуса във Видин, Лом, Свищов, Русе, Сандански и Чирпан, е причина за топлинен стрес при земеделските култури. В комбиниране с ниската атмосферна мокрота, под 30%, високите температури имат отрицателно влияние върху фертилността на полена при зеленчуковите култури боб, домати и краставици, а тук-там предизвикват окапване на цветовете и завръзите им.
