САЩ трябва да разположат войски в Тайван: Джон Болтън
Тайван би трябвало да ускори военното си съдействие със Съединени американски щати и да стартира да приема американски войски на своя територия, както е било преди дипломатическото признание на Пекин през 1979 година, предложи някогашният консултант по националната сигурност на Съединени американски щати Джон Болтън по време на политическо събитие.
И Вашингтон, и Тайпе би трябвало да усилят военните разноски за защитата на острова, упорства Болтън и прибавя, че формалното разполагане на американски войски може да бъде част от решението на опасността от Китай.
Съединени американски щати поддържат военно наличие в Тайван сред 1950 и 1979 година, като през този интервал там са ситуирани 19 000 бойци. Това се трансформира със доближаването с Пекин по времето на Никсън, което приключва с смяната на дипломатическото признание на Китай от Вашингтон към континенталната част на страната по времето на Джими Картър.
Въпреки това Съединени американски щати поддържат неофициални дипломатически, търговски и военни връзки с Тайпе, в това число като оставят част от военния личен състав в качеството на инструктори и съветници, както и защита в Американския институт в Тайван, който де факто е посолството на Съединени американски щати.
Присъствието на американски боен личен състав в Тайван от дълго време е обществена загадка, макар че през октомври предходната година тайванският президент Цай Инг-уен предприе ескалираща стъпка, като намерено призна наличието им на самоуправляващия се остров.
Болтън, който е считан за един от най-яростните американски чиновници, от дълго време се застъпва за увеличение на броя на американските войски в Тайван и за предприемане на други стъпки, които той разказва като въздържане на нападателен Китай. Според списание Foreign Policy той е съумял да прокара увеличение на войските в Тайван, когато е съветвал администрацията на Тръмп. Тази политика беше продължена от президента Джо Байдън.
Пекин счита Тайван за част от своята суверенна територия и нееднократно е предупреждавал Съединени американски щати да не поддържат никакви сепаратистки настроения там. Нов растеж на напрежението към острова се очакваше през миналия уикенд, когато се предполагаше, че ръководителят на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси ще го посети. Пекин съобщи, че сходна стъпка ще пресече неговата " алена линия " Въпреки това пътуването беше отсрочено, както се оповестява, заради позитивен тест на Пелоси за Covid-19.
Болтън направи предлагането си на годишния Глобален симпозиум по националните въпроси на Тайван - събитие от висок сан, проведено от групи, които желаят островът публично да се разгласи за суверенна страна. Сред ораторите бяха висши тайвански чиновници, в това число президентът Цай и вицепрезидентът Уилям Лай.
И Вашингтон, и Тайпе би трябвало да усилят военните разноски за защитата на острова, упорства Болтън и прибавя, че формалното разполагане на американски войски може да бъде част от решението на опасността от Китай.
Съединени американски щати поддържат военно наличие в Тайван сред 1950 и 1979 година, като през този интервал там са ситуирани 19 000 бойци. Това се трансформира със доближаването с Пекин по времето на Никсън, което приключва с смяната на дипломатическото признание на Китай от Вашингтон към континенталната част на страната по времето на Джими Картър.
Въпреки това Съединени американски щати поддържат неофициални дипломатически, търговски и военни връзки с Тайпе, в това число като оставят част от военния личен състав в качеството на инструктори и съветници, както и защита в Американския институт в Тайван, който де факто е посолството на Съединени американски щати.
Присъствието на американски боен личен състав в Тайван от дълго време е обществена загадка, макар че през октомври предходната година тайванският президент Цай Инг-уен предприе ескалираща стъпка, като намерено призна наличието им на самоуправляващия се остров.
Болтън, който е считан за един от най-яростните американски чиновници, от дълго време се застъпва за увеличение на броя на американските войски в Тайван и за предприемане на други стъпки, които той разказва като въздържане на нападателен Китай. Според списание Foreign Policy той е съумял да прокара увеличение на войските в Тайван, когато е съветвал администрацията на Тръмп. Тази политика беше продължена от президента Джо Байдън.
Пекин счита Тайван за част от своята суверенна територия и нееднократно е предупреждавал Съединени американски щати да не поддържат никакви сепаратистки настроения там. Нов растеж на напрежението към острова се очакваше през миналия уикенд, когато се предполагаше, че ръководителят на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси ще го посети. Пекин съобщи, че сходна стъпка ще пресече неговата " алена линия " Въпреки това пътуването беше отсрочено, както се оповестява, заради позитивен тест на Пелоси за Covid-19.
Болтън направи предлагането си на годишния Глобален симпозиум по националните въпроси на Тайван - събитие от висок сан, проведено от групи, които желаят островът публично да се разгласи за суверенна страна. Сред ораторите бяха висши тайвански чиновници, в това число президентът Цай и вицепрезидентът Уилям Лай.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ