Тайнствени хора се появят в гората късно през нощта … Жител

Тайнствени хора се появят в гората късно през нощта … Жител на Съединените щати харесва да върви самичък на къмпинг. Но, неотдавна, на поляната той се натъква на група непознати хора през нощта (Zona666.com). Потребител на уеб страницата Редит (Reddit), с прякор ricey125, споделя своята история. Той живее някъде в Съединени американски щати и не оповестява точното местонахождение на случая. „ Това се случи неотдавна, когато отидох на къмпинг самичък в гората. Винаги съм обичал да релаксирам по сходен метод. Сам на къмпинг … В това да бъда съвсем изцяло изолиран от цивилизацията, намирам нещо умерено и отрезвяващо. Взех със себе си раница с всички нужни неща и пушка (за отбрана от хищници), след което се качих в колата си и се насочих към гората. Обикновено потеглям рано сутринта. Пътувам с кола до гората, а по-късно потеглям пешком по маршрут към 15-20 благи, като диря уместно място за лагера си.



Всичко беше, както нормално. След известно време попаднах на подобаваща равна поляна и разпънах палатката. Красиво място, заобиколено от равна линия дървета, където мога да запаля огън. Вдигнах палатка на границата с дърветата и възпламених лагерния си огън. Успях да настойчивост няколко наденички за вечеря. Тогава, внезапно чух чудноват звук. Този звук се популяризира из гората и звучеше по този начин, като че ли огромен ранен елен се разхожда по постелята от листа, като мощно влачи краката си. Чуваше се звук от влачене на нещо тежко. Помислих, че горкият елен е доста засегнат. Замислих се, дали да не отида да го потърся, с цел да спра страданието му с пушката. Отказах се, тъй като счетох, че е по-добре да има късмет да оживее, а и беше късно и бързо се стъмваше. След малко, звукът спря. Когато стана изцяло мрачно се пъхнах в спалния си чувал, само че по някаква причина не можех да заспя. Преместих се и легнах до огъня, извадих книгата, която бях взел със себе си и взех решение да почета малко. Четете още: Часът на Дявола: за какво се назовава по този начин и какво се случва в този час Минаха няколко часа и още веднъж чух този чудноват тон. Този път той беше доста по-близо до мен и идваше от отсрещната страна на поляната. Звукът бе толкоз близо, че оставих книгата и започнах да се заглеждам в мрака, пробвайки се да видя нещо. Съдейки по звука, еленът се приближаваше към мен от ден на ден. В един миг, сякаш към този момент беше в средата на поляната. Странно, само че с изключение на този звук не чувах нищо друго. Нямаше скотски звуци, в това число звука от дишането му. Изведнъж всички звуци престанаха. Влязох в палатката и продължих да се ослушвам с напрежение в мрака. Но, нищо … Човек можеше да чуе единствено щурците и духащия вятър, нищо по-необичайно. “Какво по дяволите? ” – помислих си. Седях по този начин известно време и слушах. Малко по малко се успокоих, също така държах пушка в ръцете си. Вече бях почнал да задрямвам, когато още веднъж чух звуци. Сега, това беше мъжки смях на малко разстояние от мен, от дясната ми страна, а по-късно, от лявата страна чух да се смее жена. Смехът и ми подсети пукане на клони. Отначало се пробвах да схвана, дали всичко това ми се причува в полусънно положение или е същинско. Но, тогава чух по-ясно гласовете. Те бяха освен женски и мъжки, само че и гласове на деца и възрастни хора. Идваха от всички страни. Беше късно през нощта и допуснах, че не може да е нормално семейство, което се разхожда в близост. Скочих на крайници, погледнах от палатката и подготвих пушката, тъй че всеки миг да изстрелям сигнален изстрел, в случай че тези хора се приближат прекомерно покрай мен. Тогава отново всичко утихна. Настана цялостна тишина. Дори вятърът не се чуваше. В тази тишина ясно разграничих мощния шепот на двама души, покрай палатката ми. Слушах, само че не можех да схвана защо си приказват. Долових някои думи, които ми звучаха, все едно споделят, че са се изгубили. Когато чух това, извиках мощно по посока на гласовете: “Хей! Кой е там?! “, а по-късно: “Изгубили ли сте се?! “, и още веднъж: “Кой е там?! “. Шепотът незабавно престана и внезапно от средата на поляната избухна голям гърмеж от ослепителен пламък. Той беше толкоз мощен, че за няколко мига съумя да освети силуетите на група хора, които стояха към него.



Шокиран от видяното, отворих палатката и стрелях един път с пушката нагоре, след което светлината от огъня изчезна и още веднъж стана мрачно. Изтичах от палатката и погледнах натам, където видях огъня и силуетите. Там нямаше никой … Побягнах към колата, поглеждайки непрестанно през рамо. Не видях никого, само че имах ясно чувство, че ме следят от самото начало. Оставих всичките си движимости в гората и не се върнах за тях по-късно. След този случай, изгубих предпочитание да отивам на къмпинг. По-късно, особено прегледах локалните новинарски излъчвания, тъй като бих могъл да убия някого с моя изстрел. Но нищо сходно не се съобщаваше. ” Според създателя на тази история и доста коментатори, той евентуално се натъкнал на някакъв скришен фетиш, евентуално на сатанисти или сходна фракция.