Писателят Галин Никифоров: "Добрият роман ни помага да разберем другите"
" Тайно се надявам читателите да одобряват героите ми такива, каквито са, без наказание ", споделя писателят Галин Никифоров (58 години). Ако всички българи, които години наред спореха за дефинициите в Истанбулската спогодба, бяха прочели човешкото и забавно, само че тъкмо пояснение какво е обществено конструиран пол в художествения разказ " Тяло под роклята ", разногласията и злоупотребите с думата " джендър " можеше да спрат. Увлекателната история за близнаците Борис и Бориса Галин Никифоров приключва още през 2016 година, следват две години редакция и издание през 2018 година По думите му той в никакъв случай не е целял книгата да навлиза в настоящи тематики или в активизъм, а по-скоро посредством своите чудати герои, които надалеч не са черно-бели, да помогне на хората да станат по-толерантни и разбиращи. Майсторското му писане не е останало неусетно, отличен е с премията " Роман на годината " за книгата си " Лятото на неудачниците ", а през 2011 година печели националната премия " Елиас Канети " за романа " Къщата на клоуните ".
Галин Никифоров живее в Добрич, само че се срещаме в София, където показва най-новия си разказ " Черна светлина ". Тази книга има същата орис - уцелва доста мъчителен за обществото ни миг на зачестили произшествия с пияни или дрогирани водач. Главният воин Тони Телалов губи детето си в злополука, откакто ги опустошава кола с гневна скорост. Още при започване на книгата разбираме, че съдът не си е приключил работата и водачът палач е на независимост. " Не желаех да жегвам никакви злободневни тематики, инцидентно стана, аз я пиша от четири години, като тук значимата тематика е за прошката и възмездието ", споделя Никифоров и незабавно прекъсва опитите ми да диря обществена ангажираност в литературата му. Той акцентира, че са му по-интересни обособените хора и психическата им мотивация, в сравнение с публичните трендове, проблеми и настроения.
Въпреки това книгите му реализират точно тази нетърсена или даже нежелана цел - предизвикат размисъл точно над настоящи проблеми. Същевременно са напълно положени в актуалните трендове и в случай че не се загатват българските имена и топонимия, читателят не може да разбере, че действието се развива в България, напълно умерено би могло да е на всички места в Европа.
Няма по какъв начин да не попитам Галин Никифоров дали със смелите тематики не е провокирал отрицателен отзив измежду съгражданите си в Добрич. " Не или най-малко до мен не са стигнали сходни рецензии, очевидно всеки тип литература намира своите читатели. " Той дефинира героите си като трансгресивни, принудени да минават доста граници и табута, тъй като изкуствените морални правила ги лимитират и задушават. " Мечтата ми е читателите да одобряват персонажите ми такива, каквито са, и да се слагат на тяхно място. Те са сложни за разбиране през предразсъдъците, само че срещата с тях си заслужава, уголемяват мирогледа ", споделя писателят. И прецизира, че не инцидентно е описал живота на следен наркозависим или на жена, страдаща от психологично заболяване, което я предизвика да си прави безчет пластични интервенции до обезобразяване - " това са все хора, които копнеят да бъдат признати и разбрани ". Според него не е нужно да ги харесват, само че е нужно да ги почитат - " предизвикването ми е да убедя читателите си да живеят с повече почитание и приемливост, тъй като хората сме основани да живеем дружно ".
Реклама
Когато се отдалечим от прочетеното (обикновено на един дъх), можем да се осезаем, че остават да ни глождят въпроси като по какъв начин Телалов съумява да преработи болката си, без да се срине. Или от кое място намира сили Борис да направи всичко за племенницата си, каква ли е тази странна обич в романа му " Къщата на клоуните " от 2012 година " Целта ми е да покажа, че е допустимо човек да израсне посредством болката, а съответно в " Черна светлина " желая да покажа, че на историята може да се гледа и отвън полюсите неточност и наказване или даже отвън справедливостта ", споделя писателят. Докато написа, той се усеща като артист, който играе ролята на всеки един от персонажите си. И най-важното изискване съгласно него, с цел да са достоверни героите му, е да не ги съди - " научил съм се да не осъждам героите си, по същия метод се пробвам и да не осъждам хората към себе си ".
На точност към детайлите се учи от писателките Силвия Плат и Сири Хуствет, които постоянно цитира, само че и от брачната половинка си. " Тя е първата ми читателка и от време на време трансформирам елементи от книгата, откакто тя ме убеди, че се постанова. " Но по този начин или другояче прави седемнадесет-осемнадесет редакции на разказ - отрязва над 100 страници от " Тяло под роклята ". Следващата му най-ревностна читателка е щерка му, която е на 27 години и е избрала да се занимава с право.
Перфекционизмът му вероятно произлиза и от образованието му на химик инженер, известно време е работил по специалността си. В романите му постоянно се появява и някой доста надарен и грамотен химик, който знае по какъв начин да забърка вярната доза отрова и който мощно припомня на приятеля асистент от видеоигрите (нещо като жокер). Любовта, с която написа за химия, припомня на " Периодичната система " на Примо Леви, а смелостта, с която навлиза в най-интимни тематики табута, припомня на " Мидълсекс " на Джефри Юдженидис. " Не това са обичаните ми писатели обаче и тъкмо тези книги не съм чел ", споделя Галин Никифоров. Той си признава, че по-скоро се въодушевява от Кормак Маккарти, Джон Ървинг и Чък Паланюк, изключително когато става въпрос за постепенно и точно изследване, изобщо създатели, които пишат рядко и премерено. " Исках да стана доктор и на драго сърце извозвам време в четене на научни публикации, с цел да изградя пълнокръвни лекарски облици ", споделя Никифоров.
Най-задълбочените му изследвания са били по тематиката за хора със синдром на Даун , за които написа в " Къщата на клоуните ". Заради този негов разказ Милена Кирова го разказва като впечатляващ феномен сред българските писатели: " Които пословично обичат да пишат повече, в сравнение с да четат. Писането му освен увлича, само че и кара читателя да научи доста нови неща, освен това поднесени по непреодолимо привлекателен метод. " " Къщата на клоуните " е 100 и тридесет страници, които обаче са премного да раздрусат,и предизвикат читателите, без това да е самоцел. Галин Никифоров обича стегнатото писане, дава за образец мощния текст " Мястото " на сегашната носителка на " Нобел " за литература Ани Ерно. " Четох го преди години в изданието, дружно с Франсоаз Саган, стилът ѝ е доста необикновен, оставаш с чувството, че си прочел нещо доста дълго и обстойно, петдесетте страници се усещат като петстотин. "
Реклама
През последните няколко месеца Галин Никифоров не написа и даже и не прави изследвания за новата си книга - " от една страна, имах потребност от отмора, въпреки това, войната ме ядосва и отчайва и нямам нужното успокоение ". Според него процесът на писане изстисква всичко от човек - " същинско невротизиращо преживяване ". Все отново има 10 написани страници, само че не би подсказал нито тематиката, нито заглавието. " Суеверен съм, когато става въпрос за книгите ми - може и в никакъв случай да не я приключа или да е мъртвородена концепция, или даже концепция, която носи генетична обремененост ". Той признава, че с годините му става все по-трудно да написа, все едно езикът стартира да се съпротивлява, а и не желае да се повтаря, търси нови стилистични способи за изява, с които да се провокира.
По новелата му " Нощта на фантазиите " през 2011 година е основан едноименен пълнометражен филм с режисьор Боби Костов. Продуцентите Анелия Константинова-Касабова и Михаил Константинов са купили правата за " Тяло под роклята " и следва екранизация.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Тамара Вълчева
Галин Никифоров живее в Добрич, само че се срещаме в София, където показва най-новия си разказ " Черна светлина ". Тази книга има същата орис - уцелва доста мъчителен за обществото ни миг на зачестили произшествия с пияни или дрогирани водач. Главният воин Тони Телалов губи детето си в злополука, откакто ги опустошава кола с гневна скорост. Още при започване на книгата разбираме, че съдът не си е приключил работата и водачът палач е на независимост. " Не желаех да жегвам никакви злободневни тематики, инцидентно стана, аз я пиша от четири години, като тук значимата тематика е за прошката и възмездието ", споделя Никифоров и незабавно прекъсва опитите ми да диря обществена ангажираност в литературата му. Той акцентира, че са му по-интересни обособените хора и психическата им мотивация, в сравнение с публичните трендове, проблеми и настроения.
Въпреки това книгите му реализират точно тази нетърсена или даже нежелана цел - предизвикат размисъл точно над настоящи проблеми. Същевременно са напълно положени в актуалните трендове и в случай че не се загатват българските имена и топонимия, читателят не може да разбере, че действието се развива в България, напълно умерено би могло да е на всички места в Европа.
Няма по какъв начин да не попитам Галин Никифоров дали със смелите тематики не е провокирал отрицателен отзив измежду съгражданите си в Добрич. " Не или най-малко до мен не са стигнали сходни рецензии, очевидно всеки тип литература намира своите читатели. " Той дефинира героите си като трансгресивни, принудени да минават доста граници и табута, тъй като изкуствените морални правила ги лимитират и задушават. " Мечтата ми е читателите да одобряват персонажите ми такива, каквито са, и да се слагат на тяхно място. Те са сложни за разбиране през предразсъдъците, само че срещата с тях си заслужава, уголемяват мирогледа ", споделя писателят. И прецизира, че не инцидентно е описал живота на следен наркозависим или на жена, страдаща от психологично заболяване, което я предизвика да си прави безчет пластични интервенции до обезобразяване - " това са все хора, които копнеят да бъдат признати и разбрани ". Според него не е нужно да ги харесват, само че е нужно да ги почитат - " предизвикването ми е да убедя читателите си да живеят с повече почитание и приемливост, тъй като хората сме основани да живеем дружно ".
Реклама
Когато се отдалечим от прочетеното (обикновено на един дъх), можем да се осезаем, че остават да ни глождят въпроси като по какъв начин Телалов съумява да преработи болката си, без да се срине. Или от кое място намира сили Борис да направи всичко за племенницата си, каква ли е тази странна обич в романа му " Къщата на клоуните " от 2012 година " Целта ми е да покажа, че е допустимо човек да израсне посредством болката, а съответно в " Черна светлина " желая да покажа, че на историята може да се гледа и отвън полюсите неточност и наказване или даже отвън справедливостта ", споделя писателят. Докато написа, той се усеща като артист, който играе ролята на всеки един от персонажите си. И най-важното изискване съгласно него, с цел да са достоверни героите му, е да не ги съди - " научил съм се да не осъждам героите си, по същия метод се пробвам и да не осъждам хората към себе си ".
На точност към детайлите се учи от писателките Силвия Плат и Сири Хуствет, които постоянно цитира, само че и от брачната половинка си. " Тя е първата ми читателка и от време на време трансформирам елементи от книгата, откакто тя ме убеди, че се постанова. " Но по този начин или другояче прави седемнадесет-осемнадесет редакции на разказ - отрязва над 100 страници от " Тяло под роклята ". Следващата му най-ревностна читателка е щерка му, която е на 27 години и е избрала да се занимава с право.
Перфекционизмът му вероятно произлиза и от образованието му на химик инженер, известно време е работил по специалността си. В романите му постоянно се появява и някой доста надарен и грамотен химик, който знае по какъв начин да забърка вярната доза отрова и който мощно припомня на приятеля асистент от видеоигрите (нещо като жокер). Любовта, с която написа за химия, припомня на " Периодичната система " на Примо Леви, а смелостта, с която навлиза в най-интимни тематики табута, припомня на " Мидълсекс " на Джефри Юдженидис. " Не това са обичаните ми писатели обаче и тъкмо тези книги не съм чел ", споделя Галин Никифоров. Той си признава, че по-скоро се въодушевява от Кормак Маккарти, Джон Ървинг и Чък Паланюк, изключително когато става въпрос за постепенно и точно изследване, изобщо създатели, които пишат рядко и премерено. " Исках да стана доктор и на драго сърце извозвам време в четене на научни публикации, с цел да изградя пълнокръвни лекарски облици ", споделя Никифоров.
Най-задълбочените му изследвания са били по тематиката за хора със синдром на Даун , за които написа в " Къщата на клоуните ". Заради този негов разказ Милена Кирова го разказва като впечатляващ феномен сред българските писатели: " Които пословично обичат да пишат повече, в сравнение с да четат. Писането му освен увлича, само че и кара читателя да научи доста нови неща, освен това поднесени по непреодолимо привлекателен метод. " " Къщата на клоуните " е 100 и тридесет страници, които обаче са премного да раздрусат,и предизвикат читателите, без това да е самоцел. Галин Никифоров обича стегнатото писане, дава за образец мощния текст " Мястото " на сегашната носителка на " Нобел " за литература Ани Ерно. " Четох го преди години в изданието, дружно с Франсоаз Саган, стилът ѝ е доста необикновен, оставаш с чувството, че си прочел нещо доста дълго и обстойно, петдесетте страници се усещат като петстотин. "
Реклама
През последните няколко месеца Галин Никифоров не написа и даже и не прави изследвания за новата си книга - " от една страна, имах потребност от отмора, въпреки това, войната ме ядосва и отчайва и нямам нужното успокоение ". Според него процесът на писане изстисква всичко от човек - " същинско невротизиращо преживяване ". Все отново има 10 написани страници, само че не би подсказал нито тематиката, нито заглавието. " Суеверен съм, когато става въпрос за книгите ми - може и в никакъв случай да не я приключа или да е мъртвородена концепция, или даже концепция, която носи генетична обремененост ". Той признава, че с годините му става все по-трудно да написа, все едно езикът стартира да се съпротивлява, а и не желае да се повтаря, търси нови стилистични способи за изява, с които да се провокира.
По новелата му " Нощта на фантазиите " през 2011 година е основан едноименен пълнометражен филм с режисьор Боби Костов. Продуцентите Анелия Константинова-Касабова и Михаил Константинов са купили правата за " Тяло под роклята " и следва екранизация.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Тамара Вълчева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ