Тайната на демагога е да се престори на толкова глупав,

„ Тайната на демагога е да се престори на толкоз малоумен, колкото са глупави неговите почитатели,
за да могат те да повярват, че са умни, колкото е интелигентен той “. 
Карл Краус
…

Мисля си: ни измамниците ни – измамници, ни бранителите ни – бранители. Такава една страна, такива едни…

Какво имам поради ли? Ами това, че 34 години след (уж) рухването на комунистическия терористичен режим у нас, натрапен с окупация и гибел на едро от ссср, ние към момента не можем да махнем „ паметниците “ на руската войска и се крием зад някакви тъпи приказки за разяждане, наслойка, пукнатини, ще го местим, ще го слагаме в музей, не знам какво още…

Вместо да го свалим с екскаватор, натрошим на дребни части и изхвърлим на бунището или на дъното на морето. Или на дъното на Дунав – нейде край Белене. Но не – би трябвало с „ тарикатлъци “ да минем: разяждане, пукнатини, нелепости, извинения, номера. 

Потриваме гузно ръце и се мъчим да излъжем „ другите “, другия тим, че да го махнем, но не демонстративно, както си му е редът, а някак изшмулено, извинително, по терлици, тайничко, да не стане нещо. 

Позорна работа. 

34 години след рухването на терористичния режим. Ние не можем да се отървем от гнусните окупаторски тотеми на позора на окупацията и робството. 

Същата работа са и „ бранителите “ на МОЧА, „ другите “, другият тим. 

И те едни такива – на тарикати се вършат, по терлици и те да минат, да излъгват, да не си признаят какво целят. Да не си кажат, че пазят на ссср наследството. Не. 

Кремълските чиновници стартират да дрънкат за фашизъм и по какъв начин паметникът бил на тези, дето са ни освободили от него. 

Я, да видим…

„ Когато Съюз на съветските социалистически републики афишира война (обявява война!) на България, държавното управление тук е ръководено от Константин Муравиев. То е на власт една седмица – от 2 до 9 септември. 

Важно е да се запомни ето тази последователност на събитията: България прекъсва дипломатическите си връзки с Германия и желае помирение от Съединени американски щати и Британия. Още на 5 септември държавното управление разисква решение за оповестяване война на Германия. Само че ето тъкмо тук се появява руският сътрудник – тогавашният боен министър ген. Иван Маринов, който спъва публичното разискване и го забавя със 72 часа. През това време от Съюз на съветските социалистически републики декларират, че очевидно сме към момента с нацистка Германия, щом не разгласяваме война и Червената войска идва тук. Откъдето още не си е тръгнала…

По-късно излиза наяве, че ген. Маринов е руски сътрудник и към този момент е разискал с Кремъл това „ закъснение “, което е разрешило на Съюз на съветските социалистически републики да разгласи война на България. На 8 септември обаче, по този начин или другояче, се обнародва решението и се афишира война на Германия, само че това не стопира ватенките да нахлуят и по този начин се озоваваме във война и с двете сили – Германия и Съюз на съветските социалистически републики. И макар че е оповестена война на Германия, след гнусния изменнически и антибългарски прелом на 9 септември, държавното управление е оповестено за фашистко “.

Въпроси?

Да? Не?

„ […]група комунисти и някои офицери от армията, извоювани на страната на комунистите, нахълтват в постройката на военното министерство и се самопровъзгласяват за ново българско държавно управление.

Едва по-късно в страната един след различен се завръщат Вълко Червенков, Васил Коларов и Георги Димитров, които към този миг са руски жители и членуват в болшевишката партия[…]Американският историк проф. Сирил Блек, който до 1947 година работи в Съюзната контролна комисия в България, показва, че шефът на тази комисия военачалник Бирюзов незабавно уволнява 16 висши български офицери, измежду които и шефа на българския общоприет щаб, СЛЕД КОЕТО ПОСТАВЯ НА МЯСТОТО ИМ СЪВЕТСКИ ВОЕННИ. България е въвлечена във войната против Германия, а 280-хилядната българска войска неотложно е изпратена на фронта. В България остава една близо 200-хилядна окупационна руска армия, която на процедура няма никаква работа.

Съвременници настояват, че руските бойци всеобщо злочинстват (конфискации, убийства, грабежи, изнасилвания) и в това време обезпечават комфорт на комунистическо-криминалните „ шпицкоманди “, които избиват дотогавашния хайлайф на страната. С други думи, българската войска е изпратена да се бори против Вермахта, с цел да се реализира по-лесно замисълът на Сталин и Димитров за превръщането на страната в руски придатък ".

Но когато бранителите на путинландия и тероризма приказват за опазване на позорния МОЧА, те приказват за измислена от техните нефели гурута „ история “. 

И бранителите на МОЧА, и тези, които желаят да го бутат – и двете групи са едни такива… лъжат на дребно, пробутват номерца, едните – пукнатини и корозия; другите – фашизъм и „ освободители “. 

И след това: за какво страната ни е на такова състояние. Страх и тарикатлъци. Да не зèме да стане нещо. И едните, и другите. 

Иде да покаже, че помийната империя от североизток към момента ръководи през подставените си марионетни „ държавници “, които още се на**рат от боязън от сабята на господаря. 

Но това си има пояснение и то е остаряло, та остаряло. И е измислено доста преди на ватенките да им хрумне да се пробват да мислят. Този вид операция е добре разказана от Хауърд Зин в неговата книга A People's History of the United States (изд. 1980 г.):

„ Умният робовладелец не е взимал на съществено вярването, че чернокожите са родени да бъдат плебеи и че са се чувствали по този начин. Той е знаел доста добре, че това не е правилно. Знаел е, че прясно доставените от Африка би трябвало да бъдат пречупени, с цел да се подчиняват; че всяко последващо потомство би трябвало да бъде деликатно тренирано. 

[…] в множеството случаи това е безкраен развой – няма завършек на потребността от надзор. 

[…] системата е била по едно и също време психическа и физическа. Робите са били приучвани към дисциплинираност, налагали са им концепцията, че са по-нисши и че би трябвало „ да си знаят мястото “.

[…] основаването на разделяне сред робите е било посредством разделянето им на работещи на полето и доста по-привилегированите къщни плебеи, а най-после и посредством въвеждането на закона, разрешаващ на робовладелеца да постанова санкции като бичуване, изгаряне, осакатяване и смъртно наказване посредством кодекса на Вирджиния от 1705 година “

Сигурно виждате приликите – разделянето сред „ равни “ и „ по-равни “ в България, пролетариат и „ наши хора “. Познайте кои в този момент пазят МОЧА. 

Наказания, бичуване, изгаряне, гибел, Белене, Ловеч, лагери за описване на политически анекдот, подкастряне, печати по краката… Прилики? 

„ Да си знаят мястото “ – над небето ни стърчи с грозните си тотеми и ни припомня къде ни е мястото – паметниците на най-големите ни национални герои са дребни и сгушени в краката на паметниците на руската войска. Мегаломански 45-метрови монументи на ватенки с окупаторски автомати над главите ни, до момента в който паметниците на Левски и Ботев са в пъти по-дребни от тези. 

И да, те знаят, че е безкраен развой – няма завършек на потребността от надзор. Питайте зеления чорап, кукурнела, копейката, цомчо, трифониадите от партия „ и по този начин нататък “, подправените натовски генерали, дето телефоните им звънят със руския химн, питайте четирихилядниците на губернаторката Мутрофана, питайте маяма, питайте ония с псевдонимите, дето са работодатели на ония с прякорите. Питайте пазителите на МОЧА. 

А след това питайте и „ демократите “ за какво са толкоз извинителни и за какво 34 години по-късно към момента им трябват извинения като пукнатини и разяждане.

И така… „ всяко последващо потомство би трябвало да бъде деликатно тренирано “. 

И то е. 

_________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на