Тайеб айт Игенбаз беше принуден да избере дали да спаси 11-годишния си син или родителите си когато се оказаха в капан под развалините след земетресението в Мароко.
Пастирят на кози от малка общност в Атласките планини казва, че е преследван от решението, което е трябвало да вземе .
Тайеб беше със съпругата си, двете си деца и родителите си в петък вечерта в малкия им каменен дом, когато беше разтърсен от най-голямото земетресение в страната от 60 години.< /p>
Той ме води до бившия си дом, който сега лежи в руини.
Все още можете да видите частично вътре в сградата и той посочва развалините, казвайки: „Там бяха те.“
"Всичко се случи толкова бързо. Когато се случи земетресението, всички изтичахме до вратата. Баща ми спеше и аз извиках на майка ми да дойде, но тя остана да го чака", той припомня.
От другата страна той можеше да види само жена си и дъщеря си.
Тъй като той се върна обратно в падналата сграда, Тайеб намери и сина си, и родителите му, хванати в капан под отломките. Можеше да види ръката на сина си, провираща се през развалините.
Той знаеше, че трябва да действа бързо, и се насочи към сина си Адам, ровейки отчаяно през отломки, за да го извадят.
Когато се обърна към родителите си, хванати в капан под голяма каменна плоча, той каза, че е твърде късно.
"Трябваше да избирам между родителите и сина си", казва той със сълзи на очи.
"Не можех да помогна на моя родители, защото стената падна върху половината от телата им. Толкова е тъжно. Видях родителите си да умират."
Тайеб сочи петна по светлите си дънки , казвайки, че това е кръвта на родителите му.
Всичките му дрехи са в къщата му и той не може да се преоблече след земетресението.АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ЖИВО: Марокански села са откъснати, тъй като земетресението унищожава пътища АНАЛИЗ: Такова силно земетресение е необичайно за Мароко ГЛЕДАЙТЕ: Човек на косъм избягва срутването на сграда
Семейството сега живее при роднини в импровизирани палатки близо до бившия им дом. Тайеб казва, че всичките му пари са били в къщата и повечето от козите му са били убити.
"Все едно се раждаш отново в нов живот. Без родители, без къща, без храна, без дрехи", казва той. „Сега съм на 50 години и трябва да започна отначало.“
Той не може да започне да мисли как да продължи напред, но си спомня уроците, които родителите му са му дали. „Винаги са казвали „бъди търпелив, работи здраво, никога не се отказвай“.
Докато разговаряме, синът му Адам претичва, облечен във футболен екип на Ювентус с името на Роналдо на гърба и обвива ръце около баща си.
"Баща ми ме спаси от смъртта", казва той, ухилен му.
Само минути надолу по пътя към град Амизмиз, друг баща и син стоят с прегърнати ръце.
Abdulmajid ait Jaefer казва, че е бил вкъщи със съпругата си и трите си деца, когато земетресението удари и "подът е пропаднал".
Неговият син, 12-годишният Мохамед, се измъкна от сградата, но останалата част от семейството остана заклещена.
Абдулмаджид казва, че краката му са били затиснати под отломки, но той беше изваден от съсед. След това прекарва два часа в опити да спаси жена си и една от дъщерите си. И двамата бяха мъртви, когато ги извади от отломките.
На следващия ден тялото на другата му дъщеря също беше извадено от развалините.
47-годишният Абдулмаджид сега спи под брезент срещу къщата си.
Той може да види кухнята, с хладилникът все още стои и дрехите висят да съхнат.
