Тайбе Юсеин за пореден път показа колко силна, можеща и

...
Тайбе Юсеин за пореден път показа колко силна, можеща и
Коментари Харесай

Тайбе Юсеин пред Efirbet: Искам да продължа да побеждавам и да слушам химна на България

Тайбе Юсеин за следващ път сподели какъв брой мощна, можеща и сполучлива боркиня е. На шампионата на Стария континент в Будапеща тя бе неудържима на тепиха и безусловно опустоши всичко пред себе си по пътя към своята трета европейска купа. Тайбе реализира и нещо, което до този миг не беше правил никой различен български герой – стана първа на огромно състезание, без да даде точка на своите съпернички.
В изявление за Тайбе Юсеин изяснява по какъв начин е покорила следващия си връх в битката, разкрива за какво постоянно е жадна за спортна популярност и кои са идващите провокации пред нея.

- Тайбе, когато тръгвахте за европейското, смятахте ли, че ще стигнете до купата по подобен безапелационен метод?

- Не съм очаквала, че ще завоюва златото по този начин изрично, само че за мен най-важно беше да взема купата. Бях добре готова и уверена, и знаех, че завися единствено от себе си, а не от това по какъв начин ще се борят съперничките ми.

- Каква беше Вашата тактичност?

- Стараех се да управлявам всяка среща от самото начало и се получи. Нито за момент не си разреших да се разконцентрирам или да подценя съперничка, макар че имах удобен задатък на тепиха.

- С какво надделяхте над противничките?

- Аз ги превъзхождах най-много механически и не им дадох мотив да си помислят, че могат да ме слагат в неуместни обстановки.

- Допускахте ли, че съдиите могат да Ви попречат, както постоянно се е случвало с български известни борци?

- За реферите въобще не съм си и помислила. Намирах се в оптимално форма и знаех, че в случай че демонстрирам най-хубавото от себе си, няма кой да ме спре за първото място.

- Казвате, че сте била добре готова, само че разбрах, че сте имала травма в кръста преди „ Дан Колов “. Защо скрихте този здравословен проблем, който Ви е нарушил подготвителния темп преди шампионата?

- Не мисля, че беше редно да давам публичност, нито това да е водещо към мен, с цел да не прозвучи като опрощение. Щом съм излязла на тепиха да се боря, към този момент нищо друго няма значение.

- Спечелената купа в Унгария ли е най-специалната за Вас?

- Всеки триумф за мен е специфичен, всяко златно отличие от европейско и международно, както и медалът от Олимпиадата са ми еднообразно скъпи.

- Вашият треньор Петър Касабов, неотдавна показа, че може да се борите още по-силно?

- Щом го е споделил господин Касабов, значи е по този начин. Аз постоянно върша всичко допустимо да се усъвършенствам и с времето ще работя още повече в тази посока. Трябва да ставам по-добра и механически, и тактически, защото конкуренцията се усилва, а предстоят международни и европейски шампионати до другата Олимпиада.

- Като казахте съпернички, кои ще са те по пътя Ви към международния и Дай боже, олимпийския връх?

- Засега са четири, само че чакам в околните две години да станат повече. Сред тях са американка и бразилка, които съм побеждавала. Има също по една състезателка от Киргистан и Япония, от които съм губила, само че и съм ги надвивала.

- Възможно ли е Олимпиадата в Париж да е последното Ви съревнование в блестящата кариера?

- Не съм мислила по този въпрос. Искам единствено да бъда жива и здрава, да се приготвя по най-хубавия метод за Игрите през 2024 година и да съм в оптимално физическо положение. Ако се получи, ще съм спокойна. Относно това докога ще се боря, отговорът е един – ще излизам на тепиха, до момента в който изпитвам пристрастеност и наслаждение от битката.

- Тайбе, Вие от дълго време сте международна легенда в битката. Не се ли пренаситихте от трофеи и по какъв начин се мотивирате за нови триумфи?
- Като знам, че с всяка купа прибавям нов елмаз на короната, постоянно излизам на тепиха все едно, че не съм спечелила нищо. При мен е по този начин, мисля от съревнование за съревнование, от битка за битка. Сега най-близката ми цел е международното в Белград през септември.

- Как успявате да поддържате тежестта си и да се борите дълго в една категория?

- Изградих режим, за който ми оказа помощ господин Касабов. Както хранителен и питеен, по този начин и по отношение на метода ми на живот отвън тренировките. Свикнах да държа едни и същи килограми цяла година и по тази причина не ми се постанова да смъквам преди състезание или шампионат.

- Кой е най-тежкият Ви миг в битката?

- Беше, когато имах контузия, само че продължих да се боря. После травмата ми в коляното се усложни, претърпях интервенция и 8 месеца не излизах на тепиха.

- Мислехте ли, че това може да е краят?

- Ако би трябвало да съм почтена, не съм мислила за отричане, само че се притеснявах дали времето ще ми стигне, с цел да се приготвя оптимално добре за Игрите в Токио. Все отново разполагах единствено с два месеца и половина.

- Какво почувствахте, когато българите Ви посрещнаха след купата в Будапеща и по-късно, което Ви споделяха?

- Всички хора бяха благи, сърдечни и доброжелателни, всички пожелания допряха сърцето ми. За следващ път осъзнах едно нещо – тези всички ограничения и къртовска работа в залата си костват, щом по-късно може да изпиташ такива прелестни мигове.

- Двуседмичната Ви отмора завърши. С какви упоритости се завръщате към тренировките?

- Започвам от нулата и съм заредена с хъс и сила. Искам да упражнявам пълноценно, да не преставам да надвивам и да чувам химна на България най-отгоре на почетната стълбичка.
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР