Спорт за масата, спорт за масите
Тайбе Юсеин не съумя да тушира Лука Модрич в анкетата за Спортист №1 на Балканите, което надали изненадва някого. Тази ранглиста, проведена от Българската телеграфна организация, дава много красноречива равносметка за годината на спорта в страната. Противно на изказванията за огромни триумфи, става известно, че имаме единствено две спортистки, и то в силовите спортове, които намират място във вота на балканските публицисти. Предполагам даже, че са били сложени в листите от нашите сънародници, без никой различен да се е сетил за тях. Редом с номинациите на Лука Модрич, Новак Джокович, Симона Халеп и Сандра Перкович в действителност имената на Тайбе Юсеин и Стойка Петрова не наподобяват на едно равнище.
Опазил ме Господ да недооценявам триумфите на международната и европейска шампионка по битка или пък на сребърната медалистка от международното състезание по бокс. Рискувам при инцидентна среща, в случай че са попаднали на този материал и видят фотографията ми, да бъда туширан или нокаутиран. Двете български девойки в действителност доближиха своите професионални върхове и заслужават почитание за това. А и класациите нормално не отразяват изключително обективно положените старания и компликациите по пътя към трофеите и медалите. И въобще, този текст не цели по никакъв метод да подлага на критика или да омаловажи труда на спортистите ни, без значение в каква сфера се изявяват. Въпросът е по какъв начин ние възприемаме спорта и кое считаме за значимо и значино.
Източник:
Това, че можем да предложим на Балканите - не на света, на Балканите - една състезателка по битка (още не съм сигурен дали съществува дума " боркиня " ) и една боксьорка, не приказва добре. Тези спортове са от дълго време признати и официализирани при нежния пол, само че въпреки всичко си остават не прекомерно известни. Излиза, че когато Григор Димитров има слаба година, както се случи през 2018 година, България съвсем няма с какво да си измие очите пред спортния свят. Може би не напълно, защото в леката атлетика бяха записани отлични достижения. Мирела Демирева още веднъж взе сребро на европейско състезание, само че пък има и много други балкански атлетки, които стигнаха и по-високо. Александра Начева пък дава заричане за блестящо бъдеще, само че нейните победи към момента са затворени в границите на девическата възрастова група.
Какво произвеждаме в спорта? Златни момчета и девойки или пък " златна среда ", което постоянно е евфемизъм за сива незначителност. Ако създадем подробен анализ на всички типове спортове и дисциплини, които имат федерации в България и вземат участие на интернационалните конгреси, то евентуално ще установим, че даже сега страната ни може да се гордее с дузина-две, а може би и повече, първенци и медалисти от международни и европейски шампионати. Но е и съвсем несъмнено, че споменаването на което и да е име на тези сполучливи спортисти няма да бъде познато освен на множеството чужденци, само че и на мнозина нашенци. На най-големите подиуми познатите българи в миналото десетилетие са единици - Григор Димитров, Матей Казийски, Цветан Соколов, Александър Везенков, до неотдавна Димитър Бербатов. Да не забравяме и спортисти като Кубрат Пулев и Ивет Лалова, които с непрекъснатото си наличие измежду елита на своите спортове сигурно са предиздвикали стотици да запомнят имената им. Има и други образци, само че те не отстраняват главната констатация - в спортовете, в които съседите от Сърбия, Гърция, Румъния или Турция имат по една дузина звезди, ние едва-едва се записваме с по една ярка характерност .
Източник:
Не върви, в действителност, да ви сипвам в новогодишните чаши коктейл от самопринизяване и комплекси за непълноценност. Тези ранглисти обаче сервират понякога на масата въпроса по какъв начин фактически действа българският спорт - най-много като нрав, а оттам-нататък и като процедура. Кое е по-важно - да се завоюва орден в неизвестен спорт (в което няма нищо неприятно, а и един неизвестен спорт в този момент може да се трансформира в всеобщо въодушевление след 10 години). Спорт, в който България не може да организира даже държавно състезание, тъй като с изключение на първенеца има още трима, които го практикуват, та за този, който остане на четвърто място, ще бъде много обидно. Не са малко скептиците, които биха споделили, че се търси пробив в дисциплини, които не са забавни на великите сили, с цел да се вземат оценки и да се получат награди от спортното министерство. Ще ми се да уверя прекомерните черногледци, че постигането на състезателен триумф не е като " усвояването на еврофондове ". Но и не бих опровергал категорично, че липсва подобен претекст.
Дали е по-важно да имаме спорт за масата - мотив да си кажем " наздраве " или просто представление, което да е акомпанимент на салатено-ракиения обичай. Не че Кобрата, да вземем за пример, не заслужава един тост за всичко, което направи в последните десетина години, само че това е обособена тематика. Струва ми се, че е по-добре да имаме спорт за масите, без да юркаме всекиго да става първенец и да отхвърляме тези, които не носят шампионското в себе си. Приказките за необятната основа на пирамидата си я повтаряме непрестанно, само че дали се прави нещо по въпроса? Може би да, само че за момента тази основа остава под повърхността, само че над нея се подават дребни и рехави връхчета.
Източник:
Важно да се разшири базата и да имаме повече спортуващи хора, без значение какво - футбол, баскетбол, бадминтон, спортно катерене, каквото и да е. Въпросът е, че самите ние сме трансформирали в мисленето си купите и медалите в една самоцел, която ни служи като отдушник на разнообразни типове непълноценности в съществуването и всекидневието. Това, несъмнено, не е занапред. " Е, отлично на тези момчета, какви първенци са, а страната нищо не прави за тях ". Или пък другият безконечен шлагер: " Тези момчета могат и международни първенци да станат, но страната като не оказва помощ.... ". От друга страна, доста гении у нас се задоволяват с постигането на дребни цели и стопират да се развиват, задоволително е, че могат да изкарат някой лев от това, което спортуват, и до такава степен стопира развиването им.
Уважаемият четец, в случай че е стигнал дотук, несъмнено би си задал въпроса: " Добре бе, какво желае тоя - спортни първенци ли да имаме или доста спортисти? " И двете, в случай че е допустимо. Искам към нас да има повече хора като Боян Петров, на който ориста отреди вечно да остане доста по-високо от всички нас. Хора с подобен дух и мислене са първенци в същността си, без значение в какво състезание вземат участие и какво са трофеите. И когато ги няма към нас, липсват в действителност грубо. Трябват ни и повече спортисти - хора, които са подготвени да се борят с конкуренцията и не се отхвърлят, даже когато изостават осезаемо. А не да се задоволяват с " И по този начин става " и да винят " тая скапана страна " за всичко, което не им се получава.
Източник:
Много съществено стана тъкмо в навечерието на Нова година, нали? Е, приемете предходния абзац като новогодишно благопожелание - няма да е неприятно да се осъществя. Но всяко благопожелание би трябвало да бъде последвано и от въпроса: " Какво мога да направя аз? " А спорт за масата постоянно ще същестува, без значение дали имаме първенци или не.
Григор Димитров е най-голямото отчаяние в мъжкия тенис за 2018 година
" Резултатът бе разочароваща година, без напредък "
Опазил ме Господ да недооценявам триумфите на международната и европейска шампионка по битка или пък на сребърната медалистка от международното състезание по бокс. Рискувам при инцидентна среща, в случай че са попаднали на този материал и видят фотографията ми, да бъда туширан или нокаутиран. Двете български девойки в действителност доближиха своите професионални върхове и заслужават почитание за това. А и класациите нормално не отразяват изключително обективно положените старания и компликациите по пътя към трофеите и медалите. И въобще, този текст не цели по никакъв метод да подлага на критика или да омаловажи труда на спортистите ни, без значение в каква сфера се изявяват. Въпросът е по какъв начин ние възприемаме спорта и кое считаме за значимо и значино.
Източник:
Това, че можем да предложим на Балканите - не на света, на Балканите - една състезателка по битка (още не съм сигурен дали съществува дума " боркиня " ) и една боксьорка, не приказва добре. Тези спортове са от дълго време признати и официализирани при нежния пол, само че въпреки всичко си остават не прекомерно известни. Излиза, че когато Григор Димитров има слаба година, както се случи през 2018 година, България съвсем няма с какво да си измие очите пред спортния свят. Може би не напълно, защото в леката атлетика бяха записани отлични достижения. Мирела Демирева още веднъж взе сребро на европейско състезание, само че пък има и много други балкански атлетки, които стигнаха и по-високо. Александра Начева пък дава заричане за блестящо бъдеще, само че нейните победи към момента са затворени в границите на девическата възрастова група.
Какво произвеждаме в спорта? Златни момчета и девойки или пък " златна среда ", което постоянно е евфемизъм за сива незначителност. Ако създадем подробен анализ на всички типове спортове и дисциплини, които имат федерации в България и вземат участие на интернационалните конгреси, то евентуално ще установим, че даже сега страната ни може да се гордее с дузина-две, а може би и повече, първенци и медалисти от международни и европейски шампионати. Но е и съвсем несъмнено, че споменаването на което и да е име на тези сполучливи спортисти няма да бъде познато освен на множеството чужденци, само че и на мнозина нашенци. На най-големите подиуми познатите българи в миналото десетилетие са единици - Григор Димитров, Матей Казийски, Цветан Соколов, Александър Везенков, до неотдавна Димитър Бербатов. Да не забравяме и спортисти като Кубрат Пулев и Ивет Лалова, които с непрекъснатото си наличие измежду елита на своите спортове сигурно са предиздвикали стотици да запомнят имената им. Има и други образци, само че те не отстраняват главната констатация - в спортовете, в които съседите от Сърбия, Гърция, Румъния или Турция имат по една дузина звезди, ние едва-едва се записваме с по една ярка характерност .
Източник:
Не върви, в действителност, да ви сипвам в новогодишните чаши коктейл от самопринизяване и комплекси за непълноценност. Тези ранглисти обаче сервират понякога на масата въпроса по какъв начин фактически действа българският спорт - най-много като нрав, а оттам-нататък и като процедура. Кое е по-важно - да се завоюва орден в неизвестен спорт (в което няма нищо неприятно, а и един неизвестен спорт в този момент може да се трансформира в всеобщо въодушевление след 10 години). Спорт, в който България не може да организира даже държавно състезание, тъй като с изключение на първенеца има още трима, които го практикуват, та за този, който остане на четвърто място, ще бъде много обидно. Не са малко скептиците, които биха споделили, че се търси пробив в дисциплини, които не са забавни на великите сили, с цел да се вземат оценки и да се получат награди от спортното министерство. Ще ми се да уверя прекомерните черногледци, че постигането на състезателен триумф не е като " усвояването на еврофондове ". Но и не бих опровергал категорично, че липсва подобен претекст.
Дали е по-важно да имаме спорт за масата - мотив да си кажем " наздраве " или просто представление, което да е акомпанимент на салатено-ракиения обичай. Не че Кобрата, да вземем за пример, не заслужава един тост за всичко, което направи в последните десетина години, само че това е обособена тематика. Струва ми се, че е по-добре да имаме спорт за масите, без да юркаме всекиго да става първенец и да отхвърляме тези, които не носят шампионското в себе си. Приказките за необятната основа на пирамидата си я повтаряме непрестанно, само че дали се прави нещо по въпроса? Може би да, само че за момента тази основа остава под повърхността, само че над нея се подават дребни и рехави връхчета.
Източник:
Важно да се разшири базата и да имаме повече спортуващи хора, без значение какво - футбол, баскетбол, бадминтон, спортно катерене, каквото и да е. Въпросът е, че самите ние сме трансформирали в мисленето си купите и медалите в една самоцел, която ни служи като отдушник на разнообразни типове непълноценности в съществуването и всекидневието. Това, несъмнено, не е занапред. " Е, отлично на тези момчета, какви първенци са, а страната нищо не прави за тях ". Или пък другият безконечен шлагер: " Тези момчета могат и международни първенци да станат, но страната като не оказва помощ.... ". От друга страна, доста гении у нас се задоволяват с постигането на дребни цели и стопират да се развиват, задоволително е, че могат да изкарат някой лев от това, което спортуват, и до такава степен стопира развиването им.
Уважаемият четец, в случай че е стигнал дотук, несъмнено би си задал въпроса: " Добре бе, какво желае тоя - спортни първенци ли да имаме или доста спортисти? " И двете, в случай че е допустимо. Искам към нас да има повече хора като Боян Петров, на който ориста отреди вечно да остане доста по-високо от всички нас. Хора с подобен дух и мислене са първенци в същността си, без значение в какво състезание вземат участие и какво са трофеите. И когато ги няма към нас, липсват в действителност грубо. Трябват ни и повече спортисти - хора, които са подготвени да се борят с конкуренцията и не се отхвърлят, даже когато изостават осезаемо. А не да се задоволяват с " И по този начин става " и да винят " тая скапана страна " за всичко, което не им се получава.
Източник:
Много съществено стана тъкмо в навечерието на Нова година, нали? Е, приемете предходния абзац като новогодишно благопожелание - няма да е неприятно да се осъществя. Но всяко благопожелание би трябвало да бъде последвано и от въпроса: " Какво мога да направя аз? " А спорт за масата постоянно ще същестува, без значение дали имаме първенци или не.
Григор Димитров е най-голямото отчаяние в мъжкия тенис за 2018 година
" Резултатът бе разочароваща година, без напредък "
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ