Победиха партиите, които заложиха на социалните мрежи
Тъй наречените " изненади " на изборите могат да са изненадващи единствено за хора, привикнали да гледат на политическите борби като нещо, което се развихря по три малките екрани, 10 уеб страницата и няколко отмиращи вестници в страната. Основните медиуми от доста време насам. А в предишното нещата бяха ясни: силата на всяка партия бе обезпечена с пари, наливани към притежателите на медиите, които циментираха дневния ред, с цел да запазят статуквото. Тази обмяна на капитали продължи дълго и даде скръбен резултат: и за гласоподаватели, и за читатели.
Между тези партии обаче, които покачиха доста % си на последните избори, има нещо общо. И то не е съвпадане в концепциите, място в политическия набор, предизборна стратегия, обещаващи водачи - не е политика изобщо. А е друго, доста просто: това са партии, които знаят по какъв начин да употребяват обществените мрежи и дължат триумфа си преди всичко на тях.
" Демократична България " да вземем за пример е структурирана съвсем напълно във фейсбук; партия, която стартира и приключва акциите си най-много там, намира съидейници отново там, подлага на критика държавното управление там и най-вероятно би си набавяла гласност, в случай че ръководи, още веднъж оттова. Телевизията на Слави Трифонов няма доста общо с триумфа му: това е по-скоро ретро инерция, която бе непокътната най-много по демографски аргументи и надалеч не дава предстоящите резултати. В доста по-голямa степен Трифонов разчита на фейсбук - това, че " ИТН " се консолидира с висок избор, се дължи на събитието, че - колкото и просто да звучи - Слави Трифонов написа статуси. Прави го редовно от две години, откогато подкара Валери Симеонов и постави тениската на " Системата ни убива " ; а тези привички, когато се натрупат, стартират да провокират систематичен резултат.
Опитайте се да съобразите също дали щяхте да разберете, че " Отровното трио " съществува, в случай че не беше фейсбук. Не че да вземем за пример проф. Минеков не е критик на Борисов от близо 10 години. Просто преди 10 години медийното статукво не му даваше каквато и да била естрада, тъй като това бе рисково и не можеше да се монетизира. " Отровното трио " в остарялата медийна обстановка щеше да се бори за дребна колонка, вмъкната сред огромните политически чаршафи, и то главно поради това, че трябваше понякога да се симулира малко съпротива. И на последно място - " Възраждане ". Партия, структурирана надълбоко във фейсбук, която последователно отвя и ще продължи да отвява съперниците си - НФСБ, " Атака ", Вътрешна македонска революционна организация. Какво е общото сред Сидеров, Каракачанов и Валери Симеонов? Не, не общата скука - това е ясно. Общото е, че във фейсбук ги няма никакви. Между другото: щяхте ли да разберете, че Борис Бонев същестува, в случай че не бяха обществените мрежи?
Обратният обзор също е индикативен. Партиите, които са изгубили проценти, са тези, които нямат добър захват във фейсбук, не са построили мрежата си там, разчитат на консервативните медии, само че консервативните медии последователно си отиват - и няма да е учудващо, в случай че краят им съвпадне с края на тези политици, които са им давали прекомерно доверие. Борисов особено изживя доста смешен поврат: прояви вътрешен глас за обществените мрежи, само че я интерпретира по негов си метод - като постоянно обикалящ джип, пред който (това към този момент наподобява като обсесия) даже направи забележителния си монолог вид " Кръстника " малко след изборите.
Може да гледаме на прехода и като преход от следните събития: от четвърта власт, слята до най-финото застъпване на контурите с останалите три, към последователно разлепване сред нея и статуквото, доколкото обществените мрежи дават нови благоприятни условия, въпреки и с доста въпросителни. Тези благоприятни условия занапред ще дават резултати: оня, който не ги вижда, ще напусне бързо надпреварата.
Автор: Райко Байчев
Между тези партии обаче, които покачиха доста % си на последните избори, има нещо общо. И то не е съвпадане в концепциите, място в политическия набор, предизборна стратегия, обещаващи водачи - не е политика изобщо. А е друго, доста просто: това са партии, които знаят по какъв начин да употребяват обществените мрежи и дължат триумфа си преди всичко на тях.
" Демократична България " да вземем за пример е структурирана съвсем напълно във фейсбук; партия, която стартира и приключва акциите си най-много там, намира съидейници отново там, подлага на критика държавното управление там и най-вероятно би си набавяла гласност, в случай че ръководи, още веднъж оттова. Телевизията на Слави Трифонов няма доста общо с триумфа му: това е по-скоро ретро инерция, която бе непокътната най-много по демографски аргументи и надалеч не дава предстоящите резултати. В доста по-голямa степен Трифонов разчита на фейсбук - това, че " ИТН " се консолидира с висок избор, се дължи на събитието, че - колкото и просто да звучи - Слави Трифонов написа статуси. Прави го редовно от две години, откогато подкара Валери Симеонов и постави тениската на " Системата ни убива " ; а тези привички, когато се натрупат, стартират да провокират систематичен резултат.
Опитайте се да съобразите също дали щяхте да разберете, че " Отровното трио " съществува, в случай че не беше фейсбук. Не че да вземем за пример проф. Минеков не е критик на Борисов от близо 10 години. Просто преди 10 години медийното статукво не му даваше каквато и да била естрада, тъй като това бе рисково и не можеше да се монетизира. " Отровното трио " в остарялата медийна обстановка щеше да се бори за дребна колонка, вмъкната сред огромните политически чаршафи, и то главно поради това, че трябваше понякога да се симулира малко съпротива. И на последно място - " Възраждане ". Партия, структурирана надълбоко във фейсбук, която последователно отвя и ще продължи да отвява съперниците си - НФСБ, " Атака ", Вътрешна македонска революционна организация. Какво е общото сред Сидеров, Каракачанов и Валери Симеонов? Не, не общата скука - това е ясно. Общото е, че във фейсбук ги няма никакви. Между другото: щяхте ли да разберете, че Борис Бонев същестува, в случай че не бяха обществените мрежи?
Обратният обзор също е индикативен. Партиите, които са изгубили проценти, са тези, които нямат добър захват във фейсбук, не са построили мрежата си там, разчитат на консервативните медии, само че консервативните медии последователно си отиват - и няма да е учудващо, в случай че краят им съвпадне с края на тези политици, които са им давали прекомерно доверие. Борисов особено изживя доста смешен поврат: прояви вътрешен глас за обществените мрежи, само че я интерпретира по негов си метод - като постоянно обикалящ джип, пред който (това към този момент наподобява като обсесия) даже направи забележителния си монолог вид " Кръстника " малко след изборите.
Може да гледаме на прехода и като преход от следните събития: от четвърта власт, слята до най-финото застъпване на контурите с останалите три, към последователно разлепване сред нея и статуквото, доколкото обществените мрежи дават нови благоприятни условия, въпреки и с доста въпросителни. Тези благоприятни условия занапред ще дават резултати: оня, който не ги вижда, ще напусне бързо надпреварата.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ