Тъй като собствениците на жилища в цяла Европа се тревожат

Тъй като притежателите на жилища в цяла Европа се тревожат за ориста на своите остарели газови котли, някои разпореждат очакванията си да ги трансферират към водорода. Но това може да се окаже, че не е пътят напред, съдейки по данните от ново изследване, представено от Euractiv. Новият отчет, оповестен от немския мозъчен концерн Agora Energiewende, дава по-внимателен взор върху „ голямата реклама “ направена на водорода през последните две години и се пробва да дефинира дали той в действителност ще заеме по-съществена роля измежду енергоносителите отсега нататък. „ Ролята на водорода за неутралността на климата е от решаващо значение, само че второстепенна по отношение на директната електрификация “, пишат създателите, които предвиждат, че водородът ще съставлява 16-25% от крайното енергийно търсене в Европа до 2050 г. Така за притежателите на жилища, които не са склонни да изхвърлят газовите си котли, отчетът носи някои неприятни вести. „ Не виждаме роля на водорода в отоплението на постройката посредством котли или горивни кафези “, споделя Гниевомир Флис, специалист по водорода в Agora Energiewende и един от създателите на отчета. „ Сценариите с нулеви чисти стойности виждат доста лимитирано потребление на водород в постройките “, изясни Флис. „ Сценариите с беземисионна стопанска система показват доста лимитирано потребление на водорода в постройките “, изясни Флис. Поддръжниците на водорода считат, че съществуващите газови мрежи могат да придвижват до 20% водород без потребност от скъпо възобновяване. При изискване, че водородът е с ниско наличие на въглерод, това би предложило неотложно понижаване на излъчванията на парникови газове, настояват те. Смесването на водород с газ може да бъде изключително рентабилно в европейските райони с налични газови инфраструктурни мрежи, които могат елементарно да бъдат пренасочени към водород в кратковременен проект, декларират от индустриалната коалиция. Това мнение се поддържа и от заместник- представителя на Европейски Съюз, отговарящ за климата Франс Тимерманс. „ Колкото повече можем да имаме двойна приложимост на инфраструктура, толкоз по-добре е – също по този начин да създадем прехода към зелен водород наличен в бъдеще “, показа той неотдавна. Противниците обаче назовават смесването на водород с газ „ троянски кон, който би поддържал отоплението ни с изкопаем газ, до момента в който потребителите не получат сметката “, сподели Джулиет Филипс, специалист по водорода в Обединеното кралство в мозъчния концерн за климата E3G. За Флис и съавтора на отчета Матиас Дойч въпросът е по-скоро обвързван с икономическите и финансовите аспекти. „ Няма надеждна тактика за финансиране на потреблението на водород в семействата “, означават те. За разлика от промишлените браншове като производството на стомана или химическата промишленост, които имат малко други благоприятни условия за декарбонизация, отоплението на дома с водород би се конкурирало с други технологии като термопомпи и мрежи за централно отопление, които са по-зрели, показват създателите. Освен това спестяванията на парникови газове не си костват разноските, настояват те. Простото разбъркване на възобновим водород в газовата мрежа би „ повишило цената на доставяния газ с към 33%, само че ще понижи излъчванията единствено със 7% “, се споделя в отчета. Докато множеството специалисти чакат разноските за произвеждане на възобновим водород да паднат с към 1,5 евро на кг, действителните разноски за семействата биха били доста по-високи, в сравнение с за промишлеността или други огромни консуматори, настояват създателите. Например, изгарянето на водород вместо природен газ в домашни отоплителни уреди ще изисква модернизиране на газопроводи и „ утрояване на цената на газа на едро “, защото водородът ще продължи да бъде по-скъп от газа, настояват създателите на отчета. Разходите за транспорт, предпазване и разпространяване биха удвоили цената за потребление на водород при семействата, даже и при положение, че евтиният възобновим водород може да бъде импортиран от места като Мароко, споделят създателите. „ Трябва да докарате водород до Германия, по-късно би трябвало да го прехвърлите през магистралните преносни газопроводи, след това към разпределителната мрежа, и най-после би трябвало да намерите място за предпазване “, споделя Флис. Според него всички тези транспортни стадии биха вдигнали разноските за зеления водород в домовете. „ Когато прилагате мрежовите цени в цялата верига на цената, цената на вашия водород се удвоява даже преди да вземем поради маржовете на другите търговци на дребно “, изясни Флис. В резултат на това различните източници на битова топлота стават по-привлекателни от разновидностите за отопление на микс от водород и природен газ, заключава той. „ Термопомпите оферират енергийни спестявания от 20 000 евро на семействата през 2030-та година, сочат изследванията. Това е спрямо водородното отопление, даже в неизолирани жилища. Добавянето на изолираност води до общи спестявания от над 30 000 евро през целия им живот “, сподели Флис. Тъй като електрификацията на крайните енергийни консуматори продължава да нараства, търсенето на газ неизбежно ще спадне и операторите на газоразпределение „ ще би трябвало да чакат да видят съществено предизвикателство за техните бизнес модели “, предизвести той. Въпреки това не е изгубена всяка вяра за операторите на газови мрежи, защото отчетът регистрира една значима променлива: човешкия дебелоглав. „ Трябва също да вземем поради тези, които биха предпочели да се придържат към котела си, вместо да правят огромна смяна, даже в случай че в последна сметка това икономисва хиляди евро “, означават Флис и Дойч. „ Трябва също да вземем поради тези, които биха предпочели да се придържат към котела си, вместо да правят огромна работа, даже в случай че в последна сметка това икономисва хиляди евро “, означават Флис и Дойч. Според тях това може да е една от нишовите благоприятни условия за потребление на водород в отоплението.