Тъй като морското равнище продължава да се покачва поради глобалното

Тъй като морското ниво продължава да се повишава заради световното стопляне, Тувалу, дребен архипелаг в Тихия океан, вижда по какъв начин територията му изчезва под водата, застрашавайки оцеляването на своите над 11 000 поданици. Нов контракт с Австралия обаче скоро ще разреши на жителите на Тувалу да се реалокират в най-голямата страна в Океания, чиито излъчвания на парникови газове са частично виновни за тежкото състояние на островитяните.

Канбера разгласи в петък, че предлага климатично леговище на жителите на Тувалу, разкривайки изискванията на пакт, който ще разреши на жителите на архипелага от 26 квадратни километра – четвъртият минимален щат в света – да се реалокират в Австралия, с цел да „ живеят, учат и работят ".

Разположена покрай екватора, островната страна Тувалу се състои от девет рифови острова и атоли, които се издигат приблизително единствено на два метра над морското ниво. Поради покачването на морското ниво, провокирано от изменението на климата, се предвижда, че ниско разположената земя ще бъде потопена от тихоокеанските води до края на века.

Новият пакт между Австралия и Тувалу, подписан от министър-председателите Антъни Албанезе и Каусеа Натано, беше разказан като „ реформаторски “ от професора от Университета на Нов Южен Уелс и специалист по бежанското право Джейн Макадам.

„ Това е първото съглашение, което съответно се занимава с подвижността, обвързвана с климата “, сподели Макадам.

Натано приветства съглашението като „ фар на вяра “ за своята нация.

Съгласно пакта, който ще би трябвало да бъде утвърден от двете страни, преди да влезе в действие, бежанците от Тувалу ще имат достъп до обучение и опазване на здравето, както и финансова и фамилна подкрепа в Австралия.

За да се избегне пагубното „ приключване на мозъци “, броят на жителите на Тувалу, които могат да се реалокират в Австралия, в началото ще бъде стеснен до 280 на година.

Климатични мигранти 

Предложението на Австралия да одобри своите съседи от Южния Пасифик бележи нова стъпка към признаването на бежанците от изменението на климата.

През предходни години жителите на Тувалу и хората от други тихоокеански острови, търсещи леговище в близки страни като Нова Зеландия, са виждали отхвърляни молбите им, защото изменението на климата не се признава като основа за приемане на статут на емигрант от Конвенцията за бежанците от 1951 година

Дори терминът „ климатичен емигрант “ няма правно определение и не е утвърден от Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците (ВКБООН).

Международната организация по миграция (МОМ) междувременно дефинира „ придвижването на разположение или групи от хора, които, най-вече поради причини за внезапна или прогресивна смяна в околната среда заради изменението на климата, са принудени да изоставен нормалното си място на престояване, или изберете да го извършите, краткотрайно или непрекъснато, в границите на страна или през интернационална граница “, като „ климатична миграция “.

Това може да се приложи към цялото население на Тувалу, което сега е застрашено от последствията от изменението на климата. Тъй като крайбрежията на архипелага не престават да се отдръпват, неговите поданици в последна сметка могат да бъдат изгонени от домовете си и да станат едни от първите климатични мигранти в света.

Предизвестена заплаха 

Мнозина към този момент предизвестиха за климатичните провокации, пред които сега са изправени жителите на Тувалу.

Фани Херос, чиновник по плана и теоретичен публицист във френската асоциация за климатични действия Alofa Tuvalu, предизвести още през 2008 година, че „ жителите на Тувалу ще станат първите климатични бежанци в света “.

През 2009 година тогавашният министър-председател на Тувалу Аписай Йелемия съобщи на срещата на върха в Копенхаген, че неговият архипелаг е заплашен от повишаване на морското ниво, дължащо се частично на световното стопляне, породено от човешката активност.

Тувалу още веднъж сигнализира през ноември 2021 година на COP26 в Глазгоу.

„ Промените в климата и покачването на морското ниво са смъртоносни и екзистенциални закани за Тувалу и страните от ниско разположените островни атоли “, сподели министърът на външните работи на Тувалу Саймън Кофе във видео изказване, застанал до колене във водата.

„ Ние потъваме, само че също и всички останали “, сподели той.  

„ Без значение дали усещаме въздействието през днешния ден, както в Тувалу, или след 100 години, всички отново ще усещаме ужасните последствия от това световна рецесия един ден “, сподели Кофе.

Първият посланик на Тувалу насочи същото послание отново на идната година, на COP27 в Шарм Ел-Шейх, Египет, като прикани интернационалната общност да работи бързо, с цел да спре опустошителните последствия от световното стопляне върху архипелага.

Правителството на Тувалу разгласи по-рано тази година основаването на дигитална версия на своята територия, „ Първата цифрова нация “, с цел да увеличи осведомеността за тежкото състояние на островната нация и да й разреши да продължи да съществува като страна даже след всичко от земята му е потопена.

„ Искаме да можем да създадем моментна фотография на културата през днешния ден и да позволим на моите деца и внуци да имат същото прекарване, където и да се намират по света “, сподели Кофе в изявление с организация с нестопанска цел Long Now.

„ Така че даже физическата територия да бъде изгубена, ние в никакъв случай няма да загубим знанието, културата и метода на живот, които жителите на Тувалу са изпитали и са живели в продължение на доста епохи “, каза той.

Според последния отчет на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) морските равнища са се повишили с към 23 сантиметра от 1880 година насам. Това нарастване се форсира устойчиво през последния четвърт век до степента, в която морските равнища са планувани да се увеличи с спомагателни 30 см до 2050 година и 77 см до 2100 г. 

Това значи, че половината от територията на Тувалу, която към този момент е изгубила два коралови рифа поради покачващите се морски равнища, ще бъде под вода до 2050 година А до 2100 година архипелагът ще бъде изтрит от картата.

И въпреки всичко свиването на земната маса не е единственото предизвикателство, пред което е изправено Тувалу.

Столицата на Тувалу, Фунафути, също стана очевидец на тежка суша, дефицит на вода и нечисти подпочвени води заради покачването на морското ниво. Трудните условия, свързани с климата, след това се трансфораха в необятно публикувано недохранване и разселване на архипелага.

„ Добросъседство “

„ Австралия и Тувалу са семейство. И през днешния ден ние издигаме връзките си до по-интегрирано и всеобхватно партньорство “, сподели Албанезе в туит на платформата на обществените медии X в петък, когато разгласи сключването на пакта, кръстен „ Съюз Фалепили “, с Натано.

„ Фалепили е дума от Тувалу за обичайните полезности на добросъседство, грижа и взаимно почитание. Казано просто, това значи да бъдеш добър комшия “, сподели Албанезе.

Двете страни ще работят дружно за „ адаптиране към климата, организация на работа и сигурност “ в ново партньорство, което „ признава изменението на климата като най-голямата опасност за поминъка, сигурността и благосъстоянието на народите на Тувалу “, добави той.

Докато някои похвалиха новия пакт, други акцентираха иронията като подчертаха дяла на Австралия от отговорността за световното стопляне.

„ Австралия оказва помощ на хората в Тувалу, които страдат от последствията от изменението на климата. Същата Австралия, която подкопа всяко интернационално съглашение за понижаване на излъчванията на парникови газове и стои зад доста пагубни за околната среда планове “, каза един консуматор в туит.

Друг иронизира: „ [Кървавото] милосърдие на героя [албанеца], който ще хвърли избавителен пояс на Тувалу, в случай че островът се поддаде на последствията от изменението на климата, като в същото време продължава да продава въглища и газ на страни като Китай и Индия ".

Икономическата взаимозависимост на Австралия от износа на въглища и газ от дълго време е мотив за търкания с многочислените й тихоокеански съседи, които са изправени пред големи стопански и обществени разноски от дивото време и покачването на морското ниво.

Въпреки че Австралия е съдействала с малко над един % от международните излъчвания на парникови газове през 2020 година, тя е един от най-големите експортьори на въглища в света, които остават значително виновни за световното стопляне.

Според Geoscience Australia през 2021 година страната е била най-големият експортьор на полутечен природен газ (LNG) в света, друга причина за покачването на междинните световни температури.

Albanese сподели, че развитите народи би трябвало да стартират да поемат повече отговорност, защото разрастващите се страни поемат тежестта на климатичната рецесия.

Тувалу надалеч не е единствената островна нация, застрашена от изменението на климата: други като Малдивите (Индийския океан), Кирибати (Полинезия), Маршаловите острови и Науру (Океания) също стават все по-уязвими пред лицето на възходящото морското ниво и умножаващите се естествени бедствия, резултат от световното стопляне.

(с AFP)

Тази публикация е приспособена от оригинала на френски език.