Единственият Голям брат, който трябва да гледате
Тъй катo огромната тъпня ВИП брат, шестваща по екраните цяло десетилетие, обработваща така и така склонното към ескейпизъм телевизионно население, стартира с нов и оглушителен сезон, ние ще се откажем от виталния въпрос " кой влезе в Къщата ", а ще се върнем към корените на това нещо: Джордж Оруел. Оруел използваше Големият брат като действителен облик, само че и метафоза за тоталитарен паноптикум, всевиждащо око, което следи всичко и всички, с цел да не кривват от системата и да се държат в робска взаимозависимост. Е, Оруел позна правилото, само че не и средството - не насилствената власт, а дългото въже на ентъртейнмънта, е това, което е вплетено към несвободата. Вземете часовете, изхарчени приблизително на глава от популацията в гледане на риалити, умножете ги по загубата на коефициент за просветеност при всеки епизод и ще се получи една загадъчна цифра, което маркира таман това пропиляното време и мисловен заряд, които другояче биха вдигнали революции, реставрирали публичен ред, основали гражданска сила. Новата тоталитарна власт е в действителност концепцията за тоталитарен ентъртейнмънт: действителността е в пет вести за произшествия, които по натурален път преливат към леко бърборене, тежко напиване от ВИП-ове и авторитатен дикторски глас, който афишира съдбовността на станалото. Разказвачът на безсмислието е цялостен с истории.
Когато започва нещо толкоз боклучаво, е редно да изпълним и някаква контраофанзива, да си представим тъкмо противоположното. То също може да бъде развлекателно, забавно, утопично. Например:
Представете си ефирен флашмоб, в който, както има Часът на земята, в който би трябвало да си угасиш лампите, по този начин и се взема всеобщо решение за изключване на тв приемника. Най-подходящият миг: несъмнено, първият епизод на брадъра. Там, в студиото, се потриват ръце. Водещите минават през пудра и театрална тресчица, продуцентите се облизват нетърпеливо за предстоящите парични приходи, десетте секунди реклама са стигнали галактически суми, а от чужбина ще пристигна оня прочут, който е от дълго време изветрял на Запад, само че в този момент може да монетизира остаряването си в по-изостанали страни, в които обаче въпреки всичко могат да се намерят 200 000 $ за едно шумно посрещане. На компютрите върви брояч в действително време, който засича броя на включените малките екрани, а ПР отделите трескаво приготвят безконечния материал, в който се споделя, че милион и половина са гледали пилотния епизод на ВИП брат, а това е ебаси готиното достижение, доста хора, доста народ.
В един миг обаче нещо става с брояча. Цифрата стартира стремително да се спуска надолу. Техниците са уверени: бъг, щета. Обаче не: всичко с компютрите е наред. Просто тв приемниците са почнали да се изключват един по един. Пилотният епизод на ВИП брат е гледан от 53 души, които са като тези двама отличници, дето постоянно остават в клас, когато всички са се наговорили да избягат. Падат се по трима души на вип. И отново по толкоз на рекламите за нова кола, ипотечен заем, свежи тампони и уебсайт за залагания.
На идната заран следва скандал. Шефовете на малките екрани са в суматоха. Изгубени са, по общи сметки, към половин милион за реклами, съоръжение, възнаграждения на виповете, да не приказваме за най-важното: загубен е Светия рейтинг. Какво да пуснем по тв приемника? Някой страхливо предлага: " Меланхолия " на Ларс декор Триер. Ти ебаваш ли се, пич? Къде сте зомбирани почитатели, къде сте жадни за зрелища маргинали, къде сте хора, на които животът върви толкоз зле, че единственото, което ви остава е да пуснете тв приемника и да клокочите с нас в помийната яма? Уважаеми фенове? Преуважаеми, свръхуважеми, издоявани и стригани, здравата монетизирани фенове?
А надалеч по-сериозно е измежду политическия хайлайф. Там в централите от дълго време се знае, че има нещо прекомерно общо сред броя на риалити публиката и броя на пуснатите бюлетините. Пропукала се е изрядната стадна съразмерност, която държи статуквото по този начин както гърбовете на четирите слона държат Света на диска в историите на Тери Пратчет. Нещо става и не е на добре.
Дикторски глас: Никой не следи Големият брат.
Брат, това не е на добре.
Автор: Райко Байчев
Когато започва нещо толкоз боклучаво, е редно да изпълним и някаква контраофанзива, да си представим тъкмо противоположното. То също може да бъде развлекателно, забавно, утопично. Например:
Представете си ефирен флашмоб, в който, както има Часът на земята, в който би трябвало да си угасиш лампите, по този начин и се взема всеобщо решение за изключване на тв приемника. Най-подходящият миг: несъмнено, първият епизод на брадъра. Там, в студиото, се потриват ръце. Водещите минават през пудра и театрална тресчица, продуцентите се облизват нетърпеливо за предстоящите парични приходи, десетте секунди реклама са стигнали галактически суми, а от чужбина ще пристигна оня прочут, който е от дълго време изветрял на Запад, само че в този момент може да монетизира остаряването си в по-изостанали страни, в които обаче въпреки всичко могат да се намерят 200 000 $ за едно шумно посрещане. На компютрите върви брояч в действително време, който засича броя на включените малките екрани, а ПР отделите трескаво приготвят безконечния материал, в който се споделя, че милион и половина са гледали пилотния епизод на ВИП брат, а това е ебаси готиното достижение, доста хора, доста народ.
В един миг обаче нещо става с брояча. Цифрата стартира стремително да се спуска надолу. Техниците са уверени: бъг, щета. Обаче не: всичко с компютрите е наред. Просто тв приемниците са почнали да се изключват един по един. Пилотният епизод на ВИП брат е гледан от 53 души, които са като тези двама отличници, дето постоянно остават в клас, когато всички са се наговорили да избягат. Падат се по трима души на вип. И отново по толкоз на рекламите за нова кола, ипотечен заем, свежи тампони и уебсайт за залагания.
На идната заран следва скандал. Шефовете на малките екрани са в суматоха. Изгубени са, по общи сметки, към половин милион за реклами, съоръжение, възнаграждения на виповете, да не приказваме за най-важното: загубен е Светия рейтинг. Какво да пуснем по тв приемника? Някой страхливо предлага: " Меланхолия " на Ларс декор Триер. Ти ебаваш ли се, пич? Къде сте зомбирани почитатели, къде сте жадни за зрелища маргинали, къде сте хора, на които животът върви толкоз зле, че единственото, което ви остава е да пуснете тв приемника и да клокочите с нас в помийната яма? Уважаеми фенове? Преуважаеми, свръхуважеми, издоявани и стригани, здравата монетизирани фенове?
А надалеч по-сериозно е измежду политическия хайлайф. Там в централите от дълго време се знае, че има нещо прекомерно общо сред броя на риалити публиката и броя на пуснатите бюлетините. Пропукала се е изрядната стадна съразмерност, която държи статуквото по този начин както гърбовете на четирите слона държат Света на диска в историите на Тери Пратчет. Нещо става и не е на добре.
Дикторски глас: Никой не следи Големият брат.
Брат, това не е на добре.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ