За всеки двама работещи в частния сектор, трима работят на държавна работа
Тъй като държавните чиновници обаче не заплащат осигуровки, а в частния те се удържат от заплатата, чистата заплата на държавните чиновници след налози и осигуровки е с към 40% по-висока от тази на заетите в частния бранш
На всеки двама души, заети в частния бранш, към този момент се падат по трима души, които или работят в обществения бранш, или са пенсионери. Това демонстрира разбор, изработен от старши икономиста от " Отворено общество " Георги Ангелов. Според изнесените от него данни към края на 2025 година междинната брутна заплата в държавния бранш изпреварва междинната заплата в частния бранш с цели 9%.
Разликата е още по-чувствителна, когато се сравнят заплатите на държавните чиновници с тези на работещите в частни предприятия - 21%.
Тъй като държавните чиновници обаче не заплащат осигуровки, а в частния те се удържат от заплатата, чистата заплата на държавните чиновници след налози и осигуровки е с към 40% по-висока от тази на заетите в частния бранш.
Според най-новите данни на Национален статистически институт, представени от Ангелов, към края на 2025 година заети в публичния бранш са над 667 хиляди души - общо към 26,3% от от всички работещи, като той отбелязва още, че този дял пораства през последните години.
Експертът разяснява, че е " обикновено " в държавната администрация и структури да работят под 20% от общия дял на работещите, както е било преди към 7-8 години.
" Населението на България понижава. Само от 2019 година насам то е спаднало с към половин милион души. Съответно има по-малко хора в страната. В частния бранш работят 344 хиляди души по-малко, до момента в който в държавния бранш броят на заетите остава почти същият. Това е неуместно, тъй като общественият бранш обслужва популацията. Когато популацията понижава, разумно е това да става и с обществения бранш, само че това не се случва ", разяснява той пред Nova.
Ангелов акцентира също по този начин, че заплащането в обществения бранш пораства.
По думите му за 2025 година за заплати на личен състав в консолидирания държавен бюджет са заложени близо 12,5 милиарда евро, а за 2026 година сумата ще надвиши 13 милиарда даже и да няма нови повдигания след приемането на постоянен бюджет, защото растежът на минималната заплата и плануванаъа индексация от 5% ще вдигне разноските и в настоящето състояние на удължителен бюджет.
Според него единствено преди 4 години тези разноски са били на половина.
По данни от Национален осигурителен институт разноските за пенсии са били 12,3 милиарда евро през 2025 година, което по груби сметки значи, че към 30% от приходите в консолидирания бюджет (без еврофондовете) отиват за заплати и още към 30% отиват за пенсии.
" Видяхме и митингите, рухването на бюджета и на държавното управление, тъй като с цел да се устоя този огромен обществен бранш, бюджетът към този момент не доближава и се разисква увеличение на налозите и осигуровките ", разяснява икономистът.
Той е безапелационен, че частният бранш не може да поеме от ден на ден и повече налози, изключително когато броят на работещите в него понижава.
" Ако притискаме частния бранш с по-високи налози и по едно и също време насърчаваме заетостта в обществения бранш, преместваме хора от действителната стопанска система към държавната. А тогава няма кой да създава ", подсети Ангелов.
Още по тематиката:
На всеки двама души, заети в частния бранш, към този момент се падат по трима души, които или работят в обществения бранш, или са пенсионери. Това демонстрира разбор, изработен от старши икономиста от " Отворено общество " Георги Ангелов. Според изнесените от него данни към края на 2025 година междинната брутна заплата в държавния бранш изпреварва междинната заплата в частния бранш с цели 9%.
Разликата е още по-чувствителна, когато се сравнят заплатите на държавните чиновници с тези на работещите в частни предприятия - 21%.
Тъй като държавните чиновници обаче не заплащат осигуровки, а в частния те се удържат от заплатата, чистата заплата на държавните чиновници след налози и осигуровки е с към 40% по-висока от тази на заетите в частния бранш.
Според най-новите данни на Национален статистически институт, представени от Ангелов, към края на 2025 година заети в публичния бранш са над 667 хиляди души - общо към 26,3% от от всички работещи, като той отбелязва още, че този дял пораства през последните години.
Експертът разяснява, че е " обикновено " в държавната администрация и структури да работят под 20% от общия дял на работещите, както е било преди към 7-8 години.
" Населението на България понижава. Само от 2019 година насам то е спаднало с към половин милион души. Съответно има по-малко хора в страната. В частния бранш работят 344 хиляди души по-малко, до момента в който в държавния бранш броят на заетите остава почти същият. Това е неуместно, тъй като общественият бранш обслужва популацията. Когато популацията понижава, разумно е това да става и с обществения бранш, само че това не се случва ", разяснява той пред Nova.
Ангелов акцентира също по този начин, че заплащането в обществения бранш пораства.
По думите му за 2025 година за заплати на личен състав в консолидирания държавен бюджет са заложени близо 12,5 милиарда евро, а за 2026 година сумата ще надвиши 13 милиарда даже и да няма нови повдигания след приемането на постоянен бюджет, защото растежът на минималната заплата и плануванаъа индексация от 5% ще вдигне разноските и в настоящето състояние на удължителен бюджет.
Според него единствено преди 4 години тези разноски са били на половина.
По данни от Национален осигурителен институт разноските за пенсии са били 12,3 милиарда евро през 2025 година, което по груби сметки значи, че към 30% от приходите в консолидирания бюджет (без еврофондовете) отиват за заплати и още към 30% отиват за пенсии.
" Видяхме и митингите, рухването на бюджета и на държавното управление, тъй като с цел да се устоя този огромен обществен бранш, бюджетът към този момент не доближава и се разисква увеличение на налозите и осигуровките ", разяснява икономистът.
Той е безапелационен, че частният бранш не може да поеме от ден на ден и повече налози, изключително когато броят на работещите в него понижава.
" Ако притискаме частния бранш с по-високи налози и по едно и също време насърчаваме заетостта в обществения бранш, преместваме хора от действителната стопанска система към държавната. А тогава няма кой да създава ", подсети Ангелов.
Още по тематиката:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ