Икономист: Таванът на цените на ток изкривява пазара
Таванът на цените на електрическата енергия извънредно мощно изкривява пазарната конструкция - предизвиква покупката на краткосрочна основа, вместо пазарът да се насочи към по-дългосрочни контракти.
Това сподели основният икономист в Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков на кръгла маса " Пътят през енергийната рецесия: реакцията на България по отношение на възходящите цени и вероятности за новия дизайн на пазара на електрическа енергия на Европейски Съюз ", която се организира през днешния ден в хотел " Милениум " в София.
Стайков напомни, че през 2020 година структурата на пазара в България е била от една трета краткосрочни и две трети двустранни контракти с дълготраен темперамент. Тази конструкция се трансформира доста и през 2023 година към този момент единствено към 20 % от електрическата енергия се търгува по двустранни контракти, като даже продължителността на тези контракти доста е намаляла.
Колко приблизително ще нарастне токът за бита у нас
Икономистът уточни, че огромната част от силата към този момент се продава единствено на пазар " ден напред ", тъй като потребителите имат гаранция, че каквото и да става, това е оптималната цена, която те ще платят.
Той добави, че при започване на рецесията в началото в България разликата сред пазарните цени на електрическата енергия и на тавана на цените е относително дребна и помощта не съставлява сериозна интервенция на пазара, само че след средата на 2021 г. става извънредно огромна.
istock
В съпоставяне с останалите страни от Европейския съюз България работи извънредно бързо да вкара помощ за цените на електрическата енергия, добави Стайков. Помощта в България има оптимален обсег - тя включва безусловно всички търговски участници.
Важна информация за заплащане на фактури за ток
" Помощта е разпиляна към безусловно всички пазарни участници, без безусловно никаква оценка за нужда и размер. Нямаше фокусиран метод ", съобщи Стайков. Според него, в случай че първоначално това е имало някаква логичност, тъй като обстановката бе шокова, то след това е могло да се направи някаква промяна. Освен това размерът на помощта в България е извънредно висок.
" Дори единствено да вземем трите месеца през есента на 2021 година, цялата помощ, която е отпусната като размер през тези три месеца, се равнява на същата помощ, която сдруженията получават през 2023 година ", разяснява Стайков.
Освен това е имало ежемесечни промени по самия механизъм, което е основало чувство, че държавното управление е считало, че това е нещо краткотрайно, макар че е било ясно, че тази обстановка ще продължи по-дълго време. Това по думите му е основало спомагателна неустановеност на пазара.
В страните, които вкарват помощи без каквито и да било детайли на въздействие върху потреблението или задължения за енергийни спестявания, това не води до понижаване на потреблението, сподели още Стайков. Той уточни, че в България образецът е тъкмо подобен.
" Логиката е, че когато имате високи цени, това алармира, че на пазара има дефицит на нещо. Когато има дефицит на нещо, естественото държание е най-малко малко потреблението да се приспособява към тази обстановка, само че както се вижда с тавана на цените, при нас резултатът е тъкмо противоположният ", разяснява основният икономист в Института за енергиен мениджмънт.
Това сподели основният икономист в Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков на кръгла маса " Пътят през енергийната рецесия: реакцията на България по отношение на възходящите цени и вероятности за новия дизайн на пазара на електрическа енергия на Европейски Съюз ", която се организира през днешния ден в хотел " Милениум " в София.
Стайков напомни, че през 2020 година структурата на пазара в България е била от една трета краткосрочни и две трети двустранни контракти с дълготраен темперамент. Тази конструкция се трансформира доста и през 2023 година към този момент единствено към 20 % от електрическата енергия се търгува по двустранни контракти, като даже продължителността на тези контракти доста е намаляла.
Колко приблизително ще нарастне токът за бита у нас
Икономистът уточни, че огромната част от силата към този момент се продава единствено на пазар " ден напред ", тъй като потребителите имат гаранция, че каквото и да става, това е оптималната цена, която те ще платят.
Той добави, че при започване на рецесията в началото в България разликата сред пазарните цени на електрическата енергия и на тавана на цените е относително дребна и помощта не съставлява сериозна интервенция на пазара, само че след средата на 2021 г. става извънредно огромна.
istock В съпоставяне с останалите страни от Европейския съюз България работи извънредно бързо да вкара помощ за цените на електрическата енергия, добави Стайков. Помощта в България има оптимален обсег - тя включва безусловно всички търговски участници.
Важна информация за заплащане на фактури за ток
" Помощта е разпиляна към безусловно всички пазарни участници, без безусловно никаква оценка за нужда и размер. Нямаше фокусиран метод ", съобщи Стайков. Според него, в случай че първоначално това е имало някаква логичност, тъй като обстановката бе шокова, то след това е могло да се направи някаква промяна. Освен това размерът на помощта в България е извънредно висок.
" Дори единствено да вземем трите месеца през есента на 2021 година, цялата помощ, която е отпусната като размер през тези три месеца, се равнява на същата помощ, която сдруженията получават през 2023 година ", разяснява Стайков.
Освен това е имало ежемесечни промени по самия механизъм, което е основало чувство, че държавното управление е считало, че това е нещо краткотрайно, макар че е било ясно, че тази обстановка ще продължи по-дълго време. Това по думите му е основало спомагателна неустановеност на пазара.
В страните, които вкарват помощи без каквито и да било детайли на въздействие върху потреблението или задължения за енергийни спестявания, това не води до понижаване на потреблението, сподели още Стайков. Той уточни, че в България образецът е тъкмо подобен.
" Логиката е, че когато имате високи цени, това алармира, че на пазара има дефицит на нещо. Когато има дефицит на нещо, естественото държание е най-малко малко потреблението да се приспособява към тази обстановка, само че както се вижда с тавана на цените, при нас резултатът е тъкмо противоположният ", разяснява основният икономист в Института за енергиен мениджмънт.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ