Таванът на цената на нефта, който Евросъюзът прие на 5

Таванът на цената на нефта, който Евросъюзът одобри на 5 декември, към момента не е ясно какъв резултат ще имат върху съветската стопанска система. Това споделя в последното си изявление експертът по районна стопанска система проф. Наталия Зубаревич.

Тя дава оценка на спада на съветската стопанска система за 9-те месеца от началото на войната. Според проф. Зубаревич, държавното управление на Михаил Мишустин се е справило сносно и сривът не е пагубен.

Според нея, Русия не е била подготвена за глобите в производството, само че и сривът не е какъвто са очаквали всички.

„ Икономиката ни не бе подготвена и за финансовите наказания. Русия загуби запаси за над 300 милиарда $. Всичко това върви като акомодация към глобите. Трябва да кажем, че акомодацията към тези наказания бе най-хубавата, която можехме да чакаме. Ако не можете да продадете на Европа търсите други пазари. Това са Индия, Турция, Арабските страни и Китай. Затова мощен спад нямаше – имаше спад плюс акомодация към новите условия ”, обобщава съветската стопанска система след 9 месеца наказания и война Зубаревич.

Тя напомня, че вървят съкращения в секторите, които попаднаха под наказания до момента. 

„ В металургията и производството на стомана спадът е 16%. Горската и дървообработващата индустрия е 20% надолу. При обособени типове продукция – като производството на шперплат сривът е 37%. Това е резултат на глобите и е разликата сред октомври 2021 до октомври 2022 ”, споделя Зубаревич. 

Спадът в добива на природен газ не е вследствие на наказания, а тъй като съветските управляващи са решили да го съкратят. Производството там е паднало с 22%, а експортът му е понижен 2, а може би и 3 пъти. 

„ За нефта не бързайте – тъй като през последните няколко месеца добивът му нарастваше, тъй като съветските компании нарастваха износа си за трети страни – Турция, Индия и Китай. Европа купуваше по-големи количества с цел да има ресурси за ембаргото. 

Големият удар не е от глобите, а от напускането на огромните задгранични компании от Русия. Там виждаме мощно редуциране на производството и на служащи. Тук спадът е 35% или три пъти.

През пролетта производството на коли падна над 30 пъти, само че по-късно „ Лада ” стартира да прави нови коли с технологии от 90-те години плюс китайски коли и в този момент спадът е единствено 3 пъти ”, изяснява проф. Зубаревич. 

Според нея има огромни проблеми с продукцията, която е основана на вносни елементи. Те са обвързван и с логистиката. Производството на асансьори е паднало с 25%. На перални машини – повече от два пъти. Производството на хладилници се е сринало с 40%.

„ Проблемите са доста, само че да се приказва, че съветската стопанска система е починала, е погрешно ”, споделя тя. 

От глобите другите райони страдат по друг метод, напомня преподавателят по районна стопанска система. 

„ Най-силният спад на промишлените райони не е поради глобите, а поради напускането на световните автомобилни компании. Например в региона на Калуга, където се сглобяваха немски коли. Падането в обработващата индустрия там е 29%. В Калининградска област е компания „ Автоторг ”, която сглобяваше немски и корейски коли – сривът там е 20%. Всичко това не са наказания ”, напомня проф. Зубаревич. 

Санкциите засягат мощно металургията и районите, където има крупни металургически комбинати – като в Липецка и Вологодска области. Там спадът в производството е 15%.

Другият удар от глобите е в районите, които експортират дървен материал. Там има огромни компании, които са били експортно насочени към европейския пазар.

Закриването му е довело до проваляне на производството в дървообработващата индустрия на република Карелия с 15%. В Архангелск спадът е 11%.

„ Различните райони имат друга динамичност и друг спад ”, споделя икономистът Зубаревич. 

В нефтодобиващите райони динамичността на показаните индикатори е на плюс, тъй като наказания още не е имало. До октомври те добиваха повече и продаваха повече. 

„ Забраната за внос на технологии е значима. Русия е нараснала за 9 месеца износа си за Китай 1,5 пъти. Изнасяме единствено дървен материал и първични материали. Китай си е нараснал експорта за Русия единствено с 13%. Ръстът не е огромен – повече от половината от китайския импорт са машини и съоръжение. Такъв растеж обаче не взема решение проблемите на Русия.

Те се вземат решение по различен път. Руското държавно управление позволи паралелния импорт. Главният път за него в този момент е Турция. Вносът от Турция е повишен повече от два пъти. Там има доста потребителски товари, машини и съоръжение. Нараснал е и вносът от Казахстан.

Но казахстанците изнасят единствено това, което не е неразрешено. С Китай е същото. Проблемите са огромни с детайлите за наше произвеждане и големи с вноса на машини и съоръжение – това, което е значимо за нашата промишленост ”, споделя съветският икономист.