Страшна драма с българка в Чехия! Марена замина, за да печели за семейството си, а сега ни я връщат в будна кома
Татяна Мандикова, която от 32 години живее в Пилзен, Чехия, през последните 10 години работи като обществен служащ в консултация за чужденци и бежанци към „ Каритас ”. Така попада на случая на Марена Георгиева. Публикуваме писмото на Татяна Мандикова, прокурист на Марена, избран от чешкия съд. То е вик за помощ към сънародниците й в България.
„ Когато се срещнах с този случай на Марена, тя към този момент беше в кома повече от четири месеца. Обади ми се обществената работничка на отделението по реанимация и упойка на университетската болница в град Пилзен. Бяха ме предложили от друго поделение, където към този момент бях пособия. Имаха потребност някой да посещава Марена, с цел да й приказва на български.
Обясниха ми, че това ще помогне за връщането й към живота. Марена е в “будна “ кома от 13.2.2017 год. Предстои неотдавна да бъде върната в България. За страдание, в същото положение!... Каква е нейната история: Тя е сключила контракт за работа с организация за наемане на служащи „ Амбосели” на 3.2.2017 год. за една година, и е почнала работа в цех „ Боргерс” в гр. Рокицани. В завода е отработила единствено 4 дни. По време на работа й прилошава, нарушава се дишането й, след което сътрудници я водят в общежитието.
Състоянието й се утежнява и извиканият координатор на работодателя я води в градската болница. В ареала на болничното заведение Марена изгубва схващане, като се мъчи да поеме въздух в положение на сърдечна непълнота. Лекарите съумяват да възстановяват сърдечната активност и Марена е била превозена до Университетската болница в гр. Пилзен. Оттогава насам, обаче, дамата е с тежко нарушено схващане, в така наречен „ вегетативно” положение – кома.
Според лекарите повода за това е алергична реакция на изоцианати (материал, с който се работи в завода „ Боргерс”) с тежък бронхоспазъм, тежка дихателна непълнота и следващо ненадейно прекъсване на кръвообращението. Това приказва здравната документи по случая. От м. юни предходната година вървя при Марена да й говоря и да й чета. Пускам й българска музика, с вярата да предизвикам някаква реакция. Постигнахме някакъв триумф – Марена почна да ме познава и да реагира. Понякога, когато й описвам нещо смешно, тя се усмихва. Търси ме с взор, само че нищо повече.
Имах предпочитание да я свържа с майка й през скайп, само че дамата е доста болна и не може да отиде на никое място. Знам, че от една страна е добре да бъде в България, само че от друга се багра, в случай че няма кой да й заплаща лекуването, какво ще стане с нея?!? Тук договорът й с организацията е завършил през декември. Не бях осведомена, макар че съм неин прокурист, избран от съда. А с приключването на контракта, завършват и здравните й осигуровки тук на 26-и този месец.
Решението на болничното заведение е да върне Марена в България и да я съобщи на българска болница. До в този момент лекуването на Марена коства повече от 1,5 милиона чешки крони. Опитах няколко пъти да намеря юрист, който да отбрани ползите на Марена, само че неналичието на пари не ми разреши. С две думи, всички към които се обърнах, се отказваха!... Ето за какво поех и адвокатска функционалност.
Сама потърсих пояснение от организацията и от завода, в който е работила Марена. Беше наивно да чакам някакво самопризнание за виновност. С моите скромни сили ще се мъча да продължа с търсенето на някаква опция за обезщетение, само че няма гаранция за триумф. Подадох молба до прокуратурата за следствие на случая. Отговориха ми, че ще го предадат на полицията на гр. Рокицани. Все още нямам назад отговор.
Последното, което мога да направя от тук е да подам молба за инвалидна пенсия. И там имах доста усложнения, тъй като не разполагам с някои нужни данни, като да речем какъв брой е трудовият стаж на Марена в България и прочие Ще ви кажа напряко: Страхувам се какво ще се случи с Марена след връщането й в България?!? Няма кой да се погрижи за нея. Майка й е стара и с три инсулта. Жената се споделя Гина Апостолова и живее в кв. „ Меден рудник” в Бургас.
Времето ни притиска. Една наша сънародничка се нуждае от помощ. Държавата ни би трябвало да отбрани ползите й и да се погрижи за нея. Моля ви, помогнете на Марена!”, приключва писмото си госпожа Мандикова, която от своя страна към този момент е направила всичко, което е по силите на един човек ".
Бел. ред. Редакцията не се ангажира с позиция по виновността и отговорните лица, защото както стана ясно, към момента не разполагаме с позицията на чешката прокуратура. Съгласно последната статистика на „ Европейската организация за сигурност и здраве”, всяка година в ЕС-27 се записват почти 167 000 смъртни случая при трудови злополуки. Около 159 000 от тях се дължат на професионални болести, а 74 000 могат да бъдат свързани с излагане на въздействието на рискови субстанции. Според експертната комисия към Европейски Съюз като най-голям се дефинира рискът при работа с химикали. Сега въпросът е кой ще отбрани правата на българката Марена Георгиева в непознатата страна, и кой ще поеме разноските за лекуването й в България?
Източник: dir.bg
„ Когато се срещнах с този случай на Марена, тя към този момент беше в кома повече от четири месеца. Обади ми се обществената работничка на отделението по реанимация и упойка на университетската болница в град Пилзен. Бяха ме предложили от друго поделение, където към този момент бях пособия. Имаха потребност някой да посещава Марена, с цел да й приказва на български.
Обясниха ми, че това ще помогне за връщането й към живота. Марена е в “будна “ кома от 13.2.2017 год. Предстои неотдавна да бъде върната в България. За страдание, в същото положение!... Каква е нейната история: Тя е сключила контракт за работа с организация за наемане на служащи „ Амбосели” на 3.2.2017 год. за една година, и е почнала работа в цех „ Боргерс” в гр. Рокицани. В завода е отработила единствено 4 дни. По време на работа й прилошава, нарушава се дишането й, след което сътрудници я водят в общежитието.
Състоянието й се утежнява и извиканият координатор на работодателя я води в градската болница. В ареала на болничното заведение Марена изгубва схващане, като се мъчи да поеме въздух в положение на сърдечна непълнота. Лекарите съумяват да възстановяват сърдечната активност и Марена е била превозена до Университетската болница в гр. Пилзен. Оттогава насам, обаче, дамата е с тежко нарушено схващане, в така наречен „ вегетативно” положение – кома.
Според лекарите повода за това е алергична реакция на изоцианати (материал, с който се работи в завода „ Боргерс”) с тежък бронхоспазъм, тежка дихателна непълнота и следващо ненадейно прекъсване на кръвообращението. Това приказва здравната документи по случая. От м. юни предходната година вървя при Марена да й говоря и да й чета. Пускам й българска музика, с вярата да предизвикам някаква реакция. Постигнахме някакъв триумф – Марена почна да ме познава и да реагира. Понякога, когато й описвам нещо смешно, тя се усмихва. Търси ме с взор, само че нищо повече.
Имах предпочитание да я свържа с майка й през скайп, само че дамата е доста болна и не може да отиде на никое място. Знам, че от една страна е добре да бъде в България, само че от друга се багра, в случай че няма кой да й заплаща лекуването, какво ще стане с нея?!? Тук договорът й с организацията е завършил през декември. Не бях осведомена, макар че съм неин прокурист, избран от съда. А с приключването на контракта, завършват и здравните й осигуровки тук на 26-и този месец.
Решението на болничното заведение е да върне Марена в България и да я съобщи на българска болница. До в този момент лекуването на Марена коства повече от 1,5 милиона чешки крони. Опитах няколко пъти да намеря юрист, който да отбрани ползите на Марена, само че неналичието на пари не ми разреши. С две думи, всички към които се обърнах, се отказваха!... Ето за какво поех и адвокатска функционалност.
Сама потърсих пояснение от организацията и от завода, в който е работила Марена. Беше наивно да чакам някакво самопризнание за виновност. С моите скромни сили ще се мъча да продължа с търсенето на някаква опция за обезщетение, само че няма гаранция за триумф. Подадох молба до прокуратурата за следствие на случая. Отговориха ми, че ще го предадат на полицията на гр. Рокицани. Все още нямам назад отговор.
Последното, което мога да направя от тук е да подам молба за инвалидна пенсия. И там имах доста усложнения, тъй като не разполагам с някои нужни данни, като да речем какъв брой е трудовият стаж на Марена в България и прочие Ще ви кажа напряко: Страхувам се какво ще се случи с Марена след връщането й в България?!? Няма кой да се погрижи за нея. Майка й е стара и с три инсулта. Жената се споделя Гина Апостолова и живее в кв. „ Меден рудник” в Бургас.
Времето ни притиска. Една наша сънародничка се нуждае от помощ. Държавата ни би трябвало да отбрани ползите й и да се погрижи за нея. Моля ви, помогнете на Марена!”, приключва писмото си госпожа Мандикова, която от своя страна към този момент е направила всичко, което е по силите на един човек ".
Бел. ред. Редакцията не се ангажира с позиция по виновността и отговорните лица, защото както стана ясно, към момента не разполагаме с позицията на чешката прокуратура. Съгласно последната статистика на „ Европейската организация за сигурност и здраве”, всяка година в ЕС-27 се записват почти 167 000 смъртни случая при трудови злополуки. Около 159 000 от тях се дължат на професионални болести, а 74 000 могат да бъдат свързани с излагане на въздействието на рискови субстанции. Според експертната комисия към Европейски Съюз като най-голям се дефинира рискът при работа с химикали. Сега въпросът е кой ще отбрани правата на българката Марена Георгиева в непознатата страна, и кой ще поеме разноските за лекуването й в България?
Източник: dir.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ