Великата китайска стена е българска?
Тартария е най-древната страна на българите
Държавата на българите е съществувала доста преди началната година (165 г.), посочена в Именника на българските владетели. Стара Велика България е съществувала като без значение държавно образувание, още преди Хунския съюз. Именникът на Българските Владетели отразява единствено началото на християнския интервал от развиването на античната българска страна. Това разрушава тезата, че първата Българска страна в Европа е учредена чак от владетеля Кубрат, и то след разпадането на Хунския съюз.
Названието „ Вананд “ постоянно се среща в Древна Бактрия и в Древен Иран. Нещо повече! В един от химните за прослава на Ахура Мазда, се приказва за „ VANANT YASHT “ – „ Звездата Вананд “!
Ахура Мазда (на древноперсийски: „ اهورامزدا “), назоваван още и като „ Ормузд “ или „ Ормазд “ (на пехлеви: „ whrmzd “) е богът на положителното в зорастризма. Обявен е за изначален господ от Зороастър, който е основал тази вяра.
Зороастър е древнобългарски господ.
Първоначално е бил господ на огъня, на огнената буря. Нестинарството е реминисценция на древнобългарските ритуали в чест на Зороастър или Заратустра. Той е първото и най-често споменавано провидение в сборника Ясна. Създава и опазват. нар. „ арта “ (т. е. „ истината “).
„ Артата “ е така наречен сборна нравственост, присъща за античните българи, наричана „ Арете “.
Зороастър господ е всевиждащ, само че не и всесилен. Въпреки това съгласно вярващите Ахура Мазда в последна сметка ще изкорени злото. Негов противник е Ангра Майню, който е „ злият дух “, основател на злото.
Ангра Майню ще бъде погубен преди настъпването на така наречен „ фрашо керети “ („ заличаването на злото “), което е еднакво на християнския Апокалипсис
Ранното българско християнство или първоинституционалната форма на християнството, въведена от българите като общодържавна религиозна система, произлиза от зороастризма.
Съвременната концептуална рамка на езотерично християнство, прекомерно близка до гностичната позиция на ранното християнство, подрежда Заратустра измежду главните духовни водачи, подготвили проявата на Слънчевия логос – Христос, през отдадения от Назарет – Исус!
Редица думи от българския език, като названието на българите „ Вананд “, имат представката „ анд/ант “. Източно-римският свещеник, летописец и ревнив бранител на иконопочитанието Теофан Изповедник оповестява, че названието на общонародното заседание на античните българи е било „ кувент “ („ КУВЕNТОΣ “). В него също има постфикс „ ент “. Той участва и в думите „ юнак “ (строен млад мъж), „ Дербент “ (планински проход), „ дюлбен(т) “ (кърпа за глава), „ пазвант “ (пазач), „ навес “ (навес, пристроен към къща; сушина) и други п., които имат древнобългарски генезис и не трябва да бъдат възприемани като турски заемки.
Ванандовите българи са били съдружници на арменския държател Вартан, който водил война с персите. Любопитно е, че в региона „ Вананд “ и към нея текат реките „ Кура “ и „ Тертер “.
Названието „ Тертер “ директно кореспондира с названието „ Тартар “! В западноевропейската литература и картографията терминът „ Тартария “ е употребен най-много през интервала от XIII в. чак до XIX в.
Названието „ Тартария “ произлиза от етнонима „ тартари “ („ татари “) – едно от познати те наименования на античните българи.
Историята на етнонима можем да проследим по писмено-документални данни, съгласно някои учени, някъде към VIII в. За първи път се загатва в така наречен „ рунически “ надпис върху паметника на един от знатните пълководци от древнобългарски генезис Кюл-Тегин (732 г.). Този надпис, по сходство на надписите от Мадарския конник, отразява значимо политическо събитие – подписания съюз сред древнобългарските племена „ отуз-татар “ и „ токуз-татар “.
Известната антична китайска стена се смята, че е направена от китайците, които по този метод обезпечили отбраната си от нападащите ги от север номадски племена.
Защо тогава бойниците им са обърнати от север към юг, а не противоположното?!
Не би трябвало да се не помни, че цялата територия на север от китайската стена е известна с историко-географското си наименование „ Тартария “, което се свърза с най-древната Стара Велика България!
При „ реставрацията “ на стената това разположение се трансформира. Известно е, че античните българи и техните роднини постоянно са ограждали своята държавна територия със землено-насипни уреди. Това е традиция от времето на античните гети, а преди този момент от етруските и от пеласгите/белазгите. Тези гранични уреди са се употребявали освен за отбрана, само че и за образуване на набези отвън тях.
Сигналната система, която е употребена при „ китайската стена “ има също античен генезис, чиито корени се откриват на историко-културните територии, населявани от античните ни предшественици. Включвала и система от сигнали с развявани платнени флагове и запалени авансово сложени клади.
Технологията на градежа на така наречен „ китайска стена “ е също от древнобългарски генезис. Тухлите са били кирпичени от изсушена солена глина. В хоросана за издръжливост са поставяни растителни материали – трици (остатъци от смляното жито). При китайския вид това е брашно от сладостен ориз, който се е поставял във варовия разтвор. Историко-географските и историко-политическите названия, които съдържат в основата си „ тартар “/„ татар “/„ таар “ имат доста античен генезис и са свързани с разселението на античното Балканско и Причерноморско население в региона на Цетрална и Западна Европа, Близкия и Далечния Изток.
В Южна Испания през VIII в. – VI в. прочие Р. Хр. е съществувала така наречен „ Тартеска “ страна. Наследници на това антично население, което произлиза от преселници пеласги/белазги, а в по-късни времена – етруски и келти, са днешни те баски. В началото на I хиляди прочие Р. Хр. идват индоевропейските племена на келтите, които били родствени на локалното, автохтонно население. Същото станало и при заселването на келтите на Балканския полуостров.
През втората половина на VIII в. прочие Р. Хр. в Южна Испания поражда Тартеската страна (на семитски език – „ Таршиш “). Силно била развита обществената диференциация. Имало военна аристокрация, „ плебс “ (народ, включваш селяни и занаятчии) и евентуално безправни, сходни на плебеи. Център на организацията бил градът, който явно се явява резиденцията на ръководещата върхушка. Същите правила и организация на публично устройство се следят през този интервал на територията на Балканския полуостров, Причерноморието и Тартария, ситуирана в Сибир.
Твърде забавен факт е, че знак на тази именита страна са вписаните един в различен квадрати, така наречен осемлъчна розета с вписан кръг в средата. Това е
знакът на Бог Залмоксис – богът на античните предшественици на българите – гетите
Тази звезда се назовава октограма. През 2015 година е открит в Северна България подобен нагръден знак, направен от нефрит!
Октограмата е знак на хармонията сред материята и духа, на пропорционалността и равновесието, на постоянството и безкрайността освен в териториите, където са били гетите, само че и техните прародители – етруските, а преди тях и на беласгите/пеласгите.
Осемлъчната звезда е била позната на хетите, хиксосите, скитите и шумерите. Тя била асоциирана с небето и боговете. Наричана е
„ Звездата на Ищар “
Древните египтяни са смятали за знак на богинята на писмото и на ориста. Тя е
знак, който се свързва с несъмнено астрономическо тяло – звездата Сириус,
най-ярката звезда от съзвездието Малкото Куче. Тя е имала същото значение за задгробния живот както за античните гети, по този начин и за античните египтяни, шумери и бактрийци!
В Индия осмоъгълната звезда се явява знак на съединението сред женското и мъжкото начало, т. е. на зараждането на живота. Такъв знак е носил на гърдите си славния Александър Македонски.
Древните българи са наричали слънцето и с друго име. По разнообразни надписи от нашите земи се загатва господ Соленoс. То произлиза от името на първия монотеистичен господ – Залмоксис или Салмоксис.
Саламин (на гр.: „ Σαλαμίνα “, на катареву са: „ Σαλαμίς “, „ Саламис “) е най-големият гръцки остров (площ 96 км²) от групата на Сароническите острови в Егейско море.
„ Салам “ („ shalam “) на финикийски значи „ мир “, което е маркирано в творбите на Омир.
Името на законодателя Солон също произлиза от думата „ саламис “. Той прекарва към 10 години от живота си в Древен Египет, където се допира до тайните познания на египетските жреци. Именно той е преносителят на първичната информация за Атлантида.
Град Солун (на гр.: „ Θεσσαλονίκη “, „ Тесалоники “, на турски: „ Selanik “), който е вторият по величина град в Гърция, има общ корен също с думата „ саламис “.
Името на последния от тримата царе на обединеното Еврейско царство Соломон (на ивр.: „ שׁ ְלֹמֹה “), който ръководи през X в. прочие Р. Хр., произлиза от Залмоксис/Салмоксис! От името на слънчевия господ „ Соленос “ се е развила българската дума „ слънце “. Коренът е „ слан “, „ слън “, а „ це “ е относително нова умалителна наставка.
През IV в. прочие Р. Хр. се прави опит да се сътвори въз основата на религиозно-култовия облик на Бог Залмоксис обединен общообединителен рели гиозен фетиш. Култът към Бог Серапис, основан от династията на Птолемеите в Древен Египет, е синкретичен и сплотява детайли от култовете към Залмоксис и Апис. Почитан е главно в Мемфис като господ на подземния свят, плодородието, врач и избавител. Култът към това провидение се вкарва от египетския държател с древнобалкански генезис Птоломей I, който е и създател и на династията на Птолемеите.
Птолемей I Сотер (на старогр.: „ Πτολεμαῖος Σωτήρ, Ptolemaĩos Sōtḗr “, „ Спасител “ (р. 367 година прочие Р. Хр. – поч. 283 година прочие Р. Хр.), прочут и като Птолемей Лаг е пълководец (пълководец) на Александър Македонски и негов наместник в Древен Египет, а след гибелта му един от Диадохите („ Наследниците “). Той след това става държател на Древен Египет (306 година прочие Р. Хр. – 285 година прочие Р. Хр.).
След 305 година прочие Р. Хр. се титулува като „ василевс “ и „ фараон “. Птолемей е наследник на Арсиноя Македонска, правнучка на македонския цар Аминта I от Династията на Аргеадите. Баща му е Лаг, който е македонски аристократ. Според някои източници Арсиноя е била първо конкубина на македонския цар Филип II и е била бременна от него с Птолемей, когато се омъжила за Лаг (Лагос). („ Konkubine “; „ concubitus “) в древността е жена, живееща с мъж в открита, нескривана връзка. Te живеят в конкубинат, неудостоверен посредством брак. Ето за какво някои откриватели позволяват, че бъдещият цар Птолемей I е нелегитимен наследник на цар Филип II Македонски и полубрат на Александър Македонски.
Птолемей е бил приближен военачалник на Александър Македонски и един от седемте най-близки негови бодигардове. Той съпътства царя при визитата му на оракула в оазиса Сива, където Александър Македонски е прокламиран за наследник на Залмоксис (Зевс, Зиези) и на Амон.
Амон или Амун е древноегипетски господ, който е настойник на гр. Тива. От XVII в. прочие Р. Хр., когато е времето на Новото царство, той се отъждествява с Бог Ра (Амун Ра) Узер Мат Мери Ре Амун (Рамзес II) и става висш египетски господ, покровител на фараона, дружно с властта и ръководството му.
Птолемей по-късно се отличава при акциите в Афганистан и Индия и при залавянето на узурпатора Бес (древноперсийски: „ Artaxšaçrā V “, на старогр.: „ Βήσσος “, на лат.: „ Bessus “), самообявил се за Артаксеркс V е бактрийски държател и шурей на Дарий III, който като шарлатанин против Александър Македонски умъртвил своя шурей и финален персийски шах от династията на Ахеменидите и се провъзгласил за персийски шах и управлявал в гр. Хорезъм единствено година през 330 г./ 329 година прочие Р. Хр.
Бес носи племенното име на бесите – древнобългарско племе от региона на Родопите, чийто представители в далечни времена са се изселили в региона на Бактрия (Северен Афганистан или Белуджистан).
Държавата на българите е съществувала доста преди началната година (165 г.), посочена в Именника на българските владетели. Стара Велика България е съществувала като без значение държавно образувание, още преди Хунския съюз. Именникът на Българските Владетели отразява единствено началото на християнския интервал от развиването на античната българска страна. Това разрушава тезата, че първата Българска страна в Европа е учредена чак от владетеля Кубрат, и то след разпадането на Хунския съюз.
Названието „ Вананд “ постоянно се среща в Древна Бактрия и в Древен Иран. Нещо повече! В един от химните за прослава на Ахура Мазда, се приказва за „ VANANT YASHT “ – „ Звездата Вананд “!
Ахура Мазда (на древноперсийски: „ اهورامزدا “), назоваван още и като „ Ормузд “ или „ Ормазд “ (на пехлеви: „ whrmzd “) е богът на положителното в зорастризма. Обявен е за изначален господ от Зороастър, който е основал тази вяра.
Зороастър е древнобългарски господ.
Първоначално е бил господ на огъня, на огнената буря. Нестинарството е реминисценция на древнобългарските ритуали в чест на Зороастър или Заратустра. Той е първото и най-често споменавано провидение в сборника Ясна. Създава и опазват. нар. „ арта “ (т. е. „ истината “).
„ Артата “ е така наречен сборна нравственост, присъща за античните българи, наричана „ Арете “.
Зороастър господ е всевиждащ, само че не и всесилен. Въпреки това съгласно вярващите Ахура Мазда в последна сметка ще изкорени злото. Негов противник е Ангра Майню, който е „ злият дух “, основател на злото.
Ангра Майню ще бъде погубен преди настъпването на така наречен „ фрашо керети “ („ заличаването на злото “), което е еднакво на християнския Апокалипсис
Ранното българско християнство или първоинституционалната форма на християнството, въведена от българите като общодържавна религиозна система, произлиза от зороастризма.
Съвременната концептуална рамка на езотерично християнство, прекомерно близка до гностичната позиция на ранното християнство, подрежда Заратустра измежду главните духовни водачи, подготвили проявата на Слънчевия логос – Христос, през отдадения от Назарет – Исус!
Редица думи от българския език, като названието на българите „ Вананд “, имат представката „ анд/ант “. Източно-римският свещеник, летописец и ревнив бранител на иконопочитанието Теофан Изповедник оповестява, че названието на общонародното заседание на античните българи е било „ кувент “ („ КУВЕNТОΣ “). В него също има постфикс „ ент “. Той участва и в думите „ юнак “ (строен млад мъж), „ Дербент “ (планински проход), „ дюлбен(т) “ (кърпа за глава), „ пазвант “ (пазач), „ навес “ (навес, пристроен към къща; сушина) и други п., които имат древнобългарски генезис и не трябва да бъдат възприемани като турски заемки.
Ванандовите българи са били съдружници на арменския държател Вартан, който водил война с персите. Любопитно е, че в региона „ Вананд “ и към нея текат реките „ Кура “ и „ Тертер “.
Названието „ Тертер “ директно кореспондира с названието „ Тартар “! В западноевропейската литература и картографията терминът „ Тартария “ е употребен най-много през интервала от XIII в. чак до XIX в.
Названието „ Тартария “ произлиза от етнонима „ тартари “ („ татари “) – едно от познати те наименования на античните българи.
Историята на етнонима можем да проследим по писмено-документални данни, съгласно някои учени, някъде към VIII в. За първи път се загатва в така наречен „ рунически “ надпис върху паметника на един от знатните пълководци от древнобългарски генезис Кюл-Тегин (732 г.). Този надпис, по сходство на надписите от Мадарския конник, отразява значимо политическо събитие – подписания съюз сред древнобългарските племена „ отуз-татар “ и „ токуз-татар “.
Известната антична китайска стена се смята, че е направена от китайците, които по този метод обезпечили отбраната си от нападащите ги от север номадски племена.
Защо тогава бойниците им са обърнати от север към юг, а не противоположното?!
Не би трябвало да се не помни, че цялата територия на север от китайската стена е известна с историко-географското си наименование „ Тартария “, което се свърза с най-древната Стара Велика България!
При „ реставрацията “ на стената това разположение се трансформира. Известно е, че античните българи и техните роднини постоянно са ограждали своята държавна територия със землено-насипни уреди. Това е традиция от времето на античните гети, а преди този момент от етруските и от пеласгите/белазгите. Тези гранични уреди са се употребявали освен за отбрана, само че и за образуване на набези отвън тях.
Сигналната система, която е употребена при „ китайската стена “ има също античен генезис, чиито корени се откриват на историко-културните територии, населявани от античните ни предшественици. Включвала и система от сигнали с развявани платнени флагове и запалени авансово сложени клади.
Технологията на градежа на така наречен „ китайска стена “ е също от древнобългарски генезис. Тухлите са били кирпичени от изсушена солена глина. В хоросана за издръжливост са поставяни растителни материали – трици (остатъци от смляното жито). При китайския вид това е брашно от сладостен ориз, който се е поставял във варовия разтвор. Историко-географските и историко-политическите названия, които съдържат в основата си „ тартар “/„ татар “/„ таар “ имат доста античен генезис и са свързани с разселението на античното Балканско и Причерноморско население в региона на Цетрална и Западна Европа, Близкия и Далечния Изток.
В Южна Испания през VIII в. – VI в. прочие Р. Хр. е съществувала така наречен „ Тартеска “ страна. Наследници на това антично население, което произлиза от преселници пеласги/белазги, а в по-късни времена – етруски и келти, са днешни те баски. В началото на I хиляди прочие Р. Хр. идват индоевропейските племена на келтите, които били родствени на локалното, автохтонно население. Същото станало и при заселването на келтите на Балканския полуостров.
През втората половина на VIII в. прочие Р. Хр. в Южна Испания поражда Тартеската страна (на семитски език – „ Таршиш “). Силно била развита обществената диференциация. Имало военна аристокрация, „ плебс “ (народ, включваш селяни и занаятчии) и евентуално безправни, сходни на плебеи. Център на организацията бил градът, който явно се явява резиденцията на ръководещата върхушка. Същите правила и организация на публично устройство се следят през този интервал на територията на Балканския полуостров, Причерноморието и Тартария, ситуирана в Сибир.
Твърде забавен факт е, че знак на тази именита страна са вписаните един в различен квадрати, така наречен осемлъчна розета с вписан кръг в средата. Това е
знакът на Бог Залмоксис – богът на античните предшественици на българите – гетите
Тази звезда се назовава октограма. През 2015 година е открит в Северна България подобен нагръден знак, направен от нефрит!
Октограмата е знак на хармонията сред материята и духа, на пропорционалността и равновесието, на постоянството и безкрайността освен в териториите, където са били гетите, само че и техните прародители – етруските, а преди тях и на беласгите/пеласгите.
Осемлъчната звезда е била позната на хетите, хиксосите, скитите и шумерите. Тя била асоциирана с небето и боговете. Наричана е
„ Звездата на Ищар “
Древните египтяни са смятали за знак на богинята на писмото и на ориста. Тя е
знак, който се свързва с несъмнено астрономическо тяло – звездата Сириус,
най-ярката звезда от съзвездието Малкото Куче. Тя е имала същото значение за задгробния живот както за античните гети, по този начин и за античните египтяни, шумери и бактрийци!
В Индия осмоъгълната звезда се явява знак на съединението сред женското и мъжкото начало, т. е. на зараждането на живота. Такъв знак е носил на гърдите си славния Александър Македонски.
Древните българи са наричали слънцето и с друго име. По разнообразни надписи от нашите земи се загатва господ Соленoс. То произлиза от името на първия монотеистичен господ – Залмоксис или Салмоксис.
Саламин (на гр.: „ Σαλαμίνα “, на катареву са: „ Σαλαμίς “, „ Саламис “) е най-големият гръцки остров (площ 96 км²) от групата на Сароническите острови в Егейско море.
„ Салам “ („ shalam “) на финикийски значи „ мир “, което е маркирано в творбите на Омир.
Името на законодателя Солон също произлиза от думата „ саламис “. Той прекарва към 10 години от живота си в Древен Египет, където се допира до тайните познания на египетските жреци. Именно той е преносителят на първичната информация за Атлантида.
Град Солун (на гр.: „ Θεσσαλονίκη “, „ Тесалоники “, на турски: „ Selanik “), който е вторият по величина град в Гърция, има общ корен също с думата „ саламис “.
Името на последния от тримата царе на обединеното Еврейско царство Соломон (на ивр.: „ שׁ ְלֹמֹה “), който ръководи през X в. прочие Р. Хр., произлиза от Залмоксис/Салмоксис! От името на слънчевия господ „ Соленос “ се е развила българската дума „ слънце “. Коренът е „ слан “, „ слън “, а „ це “ е относително нова умалителна наставка.
През IV в. прочие Р. Хр. се прави опит да се сътвори въз основата на религиозно-култовия облик на Бог Залмоксис обединен общообединителен рели гиозен фетиш. Култът към Бог Серапис, основан от династията на Птолемеите в Древен Египет, е синкретичен и сплотява детайли от култовете към Залмоксис и Апис. Почитан е главно в Мемфис като господ на подземния свят, плодородието, врач и избавител. Култът към това провидение се вкарва от египетския държател с древнобалкански генезис Птоломей I, който е и създател и на династията на Птолемеите.
Птолемей I Сотер (на старогр.: „ Πτολεμαῖος Σωτήρ, Ptolemaĩos Sōtḗr “, „ Спасител “ (р. 367 година прочие Р. Хр. – поч. 283 година прочие Р. Хр.), прочут и като Птолемей Лаг е пълководец (пълководец) на Александър Македонски и негов наместник в Древен Египет, а след гибелта му един от Диадохите („ Наследниците “). Той след това става държател на Древен Египет (306 година прочие Р. Хр. – 285 година прочие Р. Хр.).
След 305 година прочие Р. Хр. се титулува като „ василевс “ и „ фараон “. Птолемей е наследник на Арсиноя Македонска, правнучка на македонския цар Аминта I от Династията на Аргеадите. Баща му е Лаг, който е македонски аристократ. Според някои източници Арсиноя е била първо конкубина на македонския цар Филип II и е била бременна от него с Птолемей, когато се омъжила за Лаг (Лагос). („ Konkubine “; „ concubitus “) в древността е жена, живееща с мъж в открита, нескривана връзка. Te живеят в конкубинат, неудостоверен посредством брак. Ето за какво някои откриватели позволяват, че бъдещият цар Птолемей I е нелегитимен наследник на цар Филип II Македонски и полубрат на Александър Македонски.
Птолемей е бил приближен военачалник на Александър Македонски и един от седемте най-близки негови бодигардове. Той съпътства царя при визитата му на оракула в оазиса Сива, където Александър Македонски е прокламиран за наследник на Залмоксис (Зевс, Зиези) и на Амон.
Амон или Амун е древноегипетски господ, който е настойник на гр. Тива. От XVII в. прочие Р. Хр., когато е времето на Новото царство, той се отъждествява с Бог Ра (Амун Ра) Узер Мат Мери Ре Амун (Рамзес II) и става висш египетски господ, покровител на фараона, дружно с властта и ръководството му.
Птолемей по-късно се отличава при акциите в Афганистан и Индия и при залавянето на узурпатора Бес (древноперсийски: „ Artaxšaçrā V “, на старогр.: „ Βήσσος “, на лат.: „ Bessus “), самообявил се за Артаксеркс V е бактрийски държател и шурей на Дарий III, който като шарлатанин против Александър Македонски умъртвил своя шурей и финален персийски шах от династията на Ахеменидите и се провъзгласил за персийски шах и управлявал в гр. Хорезъм единствено година през 330 г./ 329 година прочие Р. Хр.
Бес носи племенното име на бесите – древнобългарско племе от региона на Родопите, чийто представители в далечни времена са се изселили в региона на Бактрия (Северен Афганистан или Белуджистан).
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ