Има, има светлинка в тунела на извънредното положение
Търсят се и се намират положителни вести, в случай че би трябвало - се основават. Следваме повелята. По бТВ няколко пъти оповестяват бойко и приповдигнато: Актьорът Филип Аврамов станал доброволец към Столична община да поага с каквото може около ковид. Браво. И ето го доброволецът веч е в студиото. Скромен, приседнал да дивана и споделя мъдрости. Станал доброволец поради вътрешен повод, нужда, по този начин да се каже, а не да дава ум на другите и те да създадат същото.
Признава, че постъпката му е благородна, само че не желае да се хвали.Малко необичайно: не желае да се хвали, само че отишъл в бТВ и двайсетина минути продава скъпи мисли на медийната сергия.
Толкова ли не могат да се въздържат някои?
Но да ги оставим да се самосъзерцават.
Има една друга порода хора, които знаят защо става дума. Те са значимите - великаните на духа.
Коронавирусът върлува. Заключени сме сред стените. Прозорецът е катапулт на фантазиите.
Да чуем тези, които споделят толкоз доста с малко думи.
Борис Христов:
САМОТНИЯТ ЧОВЕК
Той има белег на челото си и сяда постоянно на края.
Дори когато е висок, самотният човек е дребен.
Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.
Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че желае тя да бъде с грива.
Докато другите крещят или приказват за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.
Но в случай че написа стихове, той безусловно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...
Той има дом и топла чорба, само че е толкоз затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.
И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, само че няма да се моли.
В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
с цел да научиш, би трябвало доста вино с него да изпиеш...
Тъй както си върви с леке на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва внезапно като мънисто.
В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.
МОЛИТВА
Мъглата като балтон е провесила празни ръкави -
обличам балтона, изработен по моята мярка.
И апелирам се - никого в тая нощ не забравяй,
господи, слязъл на пътя с колесницата бяла.
Дай на бедняка успокоение - до обяд да подреме,
пари на простака - да се ядосва, когато ги харчи,
помогни на джуджето от бъчвата мед да си вземе
и да откри в театъра своето място играча;
предложения на вечеря поета - изпълни му писалката
и овес дай на коня му, вместо да слуша стихове,
поседни до самотника в дългото негово очакване
и кихни зарад болния с най-сладкото кихане;
избери за палача някое друго предопределение,
смачкай кърлежа, който кара дамата да бяга,
затегни в самолета на децата коланите
и отведи до леглото стареца, който си ляга;
дай на мъртвия нощна шапка и хубава книга,
парадайс направи за дървото, което на ъгъла чака...
А на мен помогни в тая нощ вкъщи да дойде
и да измия, господи, нозете на моята майка.
Худ. Генко Генков
Генко Генков, художник, именуван от мнозина Лудия, за политиците : „ Не единствено че нямат морал и съвест, само че те изобщо са портативни машини за лайна. Аз обичам национализма, тъй като Иисус е дете на Бога. А Иисус ни е учил да нямаме боязън от гибелта, той, когато Бог му е споделил, той е схванал какъв е... Без да изпитва страдание. Кой се бои от гибелта. Той няма религия в бъдещо “.
„ Те са отрепки! Фабрика за говна! Какво, като стане някой милиардер. Ще хване ли Мойсей за ташаците? “
„ Смъртта не е страшна, когато заспиш. Смъртта е страшна, когато в небитието, тогава във век и веков доколкото трае слънцето и звездите все те глозгат и ти ръбят месото и кокалите и всичко, вампири и таласъми. И няма да се отървеш... “
„ Аз като се напия...Отивам против Народното събрание и крещя гибел на Съветския съюз....
Дойде един полицай капитан и вика, абе бай, господин, другарю ти знаеш ли, че аз таралеж в гащите си не поставям...Ще ти откъсна главата. 18 дни там, където е Държавна сигурност.... Държаха ме 18 дни. Викат, папкай. Папкай, щото, вика, се събра целият състав на управлението на МВР-то. “
„ Политиката е пръдня. Не стига че си тъп, а от горната страна на това и елементарен и малоумен, малоумен. Не умееш да лъжеш. “
„ Няма добър политик, те са портативни кенефи. “
(Из изявление за вестник „ Новинар “ 26.07.2005)
" Жената на краля ", худ. Пол Гоген. Генко Генков обожавал Гоген и го смятал за максимален от най-големите
Теодор Траянов
ВИДЕНИЕ НА ПРОРОКА
Намерих в своята татковина
най-близкия до бога връх,
където всичко тленно гине,
допряно от безконечен мирис,
отдето умно божество
над времена велики бди
и в летописите свещени
възпламенява техните звезди.
Изправен върху раменета
на своя коронован дух,
излъх кръвта си от сърцето
и глас на херувим дочух,
разбрах, че оня, що раздава,
което господ е низпослал,
от ден на ден ще получава
от тайните, на сън прозрял.
И сключих оня кръг магичен,
където в песни възсия
ориста на народ драматичен,
залюбен в своята земя.
Той — цар на бранната буря —
изтегли меч против света,
решен с кръвта си да изтрие
древен позор от паметта.
И титанично велелепен
нации стриваше на прахуляк,
само че от звездите неподкрепян,
той с гняв гинеше без боязън.
И скоро волята господня
изригналата кръв смири,
и тъга и тъга безизходна
с безсмъртна святост ободри.
Благослових сърцата горди,
предсказал близкия напредък,
на правдата висш медал
сторих от цялостен един народ!
Той, болежка гибелна изпитал,
с сърце на рицар се яви,
и ореол на победител
грядущия му лик обви.
Духът му, тежкогранен кедър,
от величавост осенен,
не снима погледа си бодър
от небосклона огрян!
Там българското божество
над времена велики бди
и в летописите свещени
реди победните звезди!
БЛИЗКА И ДАЛЕЧНА
Тъй близка аз те сещам,
само че нявга ми се коства,
че пътища неземни
отвеки ни разделят,
че светлата ни любов
над мрачна бездна плува,
а сред нас студена
седи самата гибел!
И чувам по какъв начин бълнувам,
че няма да се върне
часът на хубостта
със истината смесен,
че нищо не възкръсва,
което гибел прегърне,
че ти с злоба бягаш
от моя дух слънчат!
Но в момент през спомен виждам
душите въплътени
във пролетния облик
на жива, цветна степ,
тогава отново подготвен съм
да падна на колене
и в провидение да подвигам
проклятието в теб!
1912 година
Признава, че постъпката му е благородна, само че не желае да се хвали.Малко необичайно: не желае да се хвали, само че отишъл в бТВ и двайсетина минути продава скъпи мисли на медийната сергия.
Толкова ли не могат да се въздържат някои?
Но да ги оставим да се самосъзерцават.
Има една друга порода хора, които знаят защо става дума. Те са значимите - великаните на духа.
Коронавирусът върлува. Заключени сме сред стените. Прозорецът е катапулт на фантазиите.
Да чуем тези, които споделят толкоз доста с малко думи.
Борис Христов:
САМОТНИЯТ ЧОВЕК
Той има белег на челото си и сяда постоянно на края.
Дори когато е висок, самотният човек е дребен.
Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.
Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че желае тя да бъде с грива.
Докато другите крещят или приказват за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.
Но в случай че написа стихове, той безусловно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...
Той има дом и топла чорба, само че е толкоз затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.
И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, само че няма да се моли.
В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
с цел да научиш, би трябвало доста вино с него да изпиеш...
Тъй както си върви с леке на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва внезапно като мънисто.
В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.
МОЛИТВА
Мъглата като балтон е провесила празни ръкави -
обличам балтона, изработен по моята мярка.
И апелирам се - никого в тая нощ не забравяй,
господи, слязъл на пътя с колесницата бяла.
Дай на бедняка успокоение - до обяд да подреме,
пари на простака - да се ядосва, когато ги харчи,
помогни на джуджето от бъчвата мед да си вземе
и да откри в театъра своето място играча;
предложения на вечеря поета - изпълни му писалката
и овес дай на коня му, вместо да слуша стихове,
поседни до самотника в дългото негово очакване
и кихни зарад болния с най-сладкото кихане;
избери за палача някое друго предопределение,
смачкай кърлежа, който кара дамата да бяга,
затегни в самолета на децата коланите
и отведи до леглото стареца, който си ляга;
дай на мъртвия нощна шапка и хубава книга,
парадайс направи за дървото, което на ъгъла чака...
А на мен помогни в тая нощ вкъщи да дойде
и да измия, господи, нозете на моята майка.
Худ. Генко Генков
Генко Генков, художник, именуван от мнозина Лудия, за политиците : „ Не единствено че нямат морал и съвест, само че те изобщо са портативни машини за лайна. Аз обичам национализма, тъй като Иисус е дете на Бога. А Иисус ни е учил да нямаме боязън от гибелта, той, когато Бог му е споделил, той е схванал какъв е... Без да изпитва страдание. Кой се бои от гибелта. Той няма религия в бъдещо “.
„ Те са отрепки! Фабрика за говна! Какво, като стане някой милиардер. Ще хване ли Мойсей за ташаците? “
„ Смъртта не е страшна, когато заспиш. Смъртта е страшна, когато в небитието, тогава във век и веков доколкото трае слънцето и звездите все те глозгат и ти ръбят месото и кокалите и всичко, вампири и таласъми. И няма да се отървеш... “
„ Аз като се напия...Отивам против Народното събрание и крещя гибел на Съветския съюз....
Дойде един полицай капитан и вика, абе бай, господин, другарю ти знаеш ли, че аз таралеж в гащите си не поставям...Ще ти откъсна главата. 18 дни там, където е Държавна сигурност.... Държаха ме 18 дни. Викат, папкай. Папкай, щото, вика, се събра целият състав на управлението на МВР-то. “
„ Политиката е пръдня. Не стига че си тъп, а от горната страна на това и елементарен и малоумен, малоумен. Не умееш да лъжеш. “
„ Няма добър политик, те са портативни кенефи. “
(Из изявление за вестник „ Новинар “ 26.07.2005)
" Жената на краля ", худ. Пол Гоген. Генко Генков обожавал Гоген и го смятал за максимален от най-големите
Теодор Траянов
ВИДЕНИЕ НА ПРОРОКА
Намерих в своята татковина
най-близкия до бога връх,
където всичко тленно гине,
допряно от безконечен мирис,
отдето умно божество
над времена велики бди
и в летописите свещени
възпламенява техните звезди.
Изправен върху раменета
на своя коронован дух,
излъх кръвта си от сърцето
и глас на херувим дочух,
разбрах, че оня, що раздава,
което господ е низпослал,
от ден на ден ще получава
от тайните, на сън прозрял.
И сключих оня кръг магичен,
където в песни възсия
ориста на народ драматичен,
залюбен в своята земя.
Той — цар на бранната буря —
изтегли меч против света,
решен с кръвта си да изтрие
древен позор от паметта.
И титанично велелепен
нации стриваше на прахуляк,
само че от звездите неподкрепян,
той с гняв гинеше без боязън.
И скоро волята господня
изригналата кръв смири,
и тъга и тъга безизходна
с безсмъртна святост ободри.
Благослових сърцата горди,
предсказал близкия напредък,
на правдата висш медал
сторих от цялостен един народ!
Той, болежка гибелна изпитал,
с сърце на рицар се яви,
и ореол на победител
грядущия му лик обви.
Духът му, тежкогранен кедър,
от величавост осенен,
не снима погледа си бодър
от небосклона огрян!
Там българското божество
над времена велики бди
и в летописите свещени
реди победните звезди!
БЛИЗКА И ДАЛЕЧНА
Тъй близка аз те сещам,
само че нявга ми се коства,
че пътища неземни
отвеки ни разделят,
че светлата ни любов
над мрачна бездна плува,
а сред нас студена
седи самата гибел!
И чувам по какъв начин бълнувам,
че няма да се върне
часът на хубостта
със истината смесен,
че нищо не възкръсва,
което гибел прегърне,
че ти с злоба бягаш
от моя дух слънчат!
Но в момент през спомен виждам
душите въплътени
във пролетния облик
на жива, цветна степ,
тогава отново подготвен съм
да падна на колене
и в провидение да подвигам
проклятието в теб!
1912 година
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ