Търся я с поглед, за да я приближа към мене.

Търся я с взор, с цел да я приближа към мене.
Сърцето ми я търси, а нея я няма.
В такава нощ дървесата побеляват еднообразно.
Ние, тогавашните, в този момент не сме същи.
Вече не я обичам, само че когато я желаех,
гласът ми търсеше вятър, с цел да допре ухото ѝ.
Друго ще бъде. Друго. Както преди целувки.
Гласът ѝ, светлото тяло. Очите бездънни.
Вярно, сякаш към този момент не я обичам, само че може би я обичам.
Любовта е толкоз къса, забравата – толкоз дълга.
Защото в такива нощи
в ръцете си я поемах.
Душата ми не се помирява, че я изгубих.
Макар това да е последната болежка от нея,
и последните стихове, които ѝ обричам.

***

Изцяло жена, узряла ябълка, топла луна,
от водорасли прохлада, мирис от ярко блато…
Каква мъгла транспарантна сред твоите опори?
Каква антична нощ под сетивата мъжки?
Ах, любовта е път сред звезди и водопади,
между застинал въздух и брашнени стихии,
сражение сред светкавици среднощни
и две тела в една-едничка полуда.
Обхождам с устни твоя дребен космос,
крайбрежията и селенията твои,
в приятност се трансформира детеродният огън,
пробягва пътищата на кръвта, до момента в който
отново стане карамфил среднощен
и в сянката разцъфне мълниеносно.

***

Знай, че не те обичам и те обичам,
животът е лицемерен и едното
крило на тишината става диалект,
а огънят – на хладината двойник.
Обичам те, с цел да те заобичам,
безкрая да възвърна, с цел да мога
да те обичам постоянно, тъй като
все още истинно не те обичам.
Обичам те и не, като че мога
да вардя ключовете на ориста,
окаяна посока да предпочитам.
И любовта ми двойствена е. Ето,
обичам те – в случай че не те обичам,
и те обичам – в случай че те обичам.

Превод: Никола Инджов
Из книгата " Поезия. Пабло Неруда ", ИК " Колибри "
Инфо: