Търся лекар, който да ми даде термин, без значение дали

Търся доктор, който да ми даде термин, без значение дали на латински или на гръцки, с който да дефинира по какъв начин по този начин музиката венозно влиза в мен.Кислородът, знаем от химията, има атомен номер 8. И несъмнено знаете, че поддържа горенето.Без О2 пък няма дишане.Без О2 губим схващане.В затворената зала 1/НДК в две следващи вечери Любо Киров (26.10.1972.) добави към атомите О2 още нещо - магия, измислена от него и инжектирана в ноти и думи, които ни бяха поднесени толкоз изтънчено, че надали ще могат да се нарисуват, с цел да ги видите, само че с всяко поемане на атомите от тази магия човек разбираше смисъла на думата обич. И колкото песните се редуваха една след друга, толкоз повече любовта се превръщаше в любов.Обичта, споделят, е безгранична, галактическа даже. Онзи, който ни е основал, го е направил с любов. С невидимите прашинки, които е разпръснал е бил безпределно благополучен, с цел да разбере през милионите години, откогато съществува тази планета, че първоначално е била музиката. За словото някои към момента спорят - да оставим това на учените.Любо Киров беше беузпречен. Впрочем той е подобен по рождение, вероятно. Дори да не е правилно си подготвен да му простиш всичко единствено и единствено да чуеш акомпаниментите на идната му ария. Думите написани от него звучат и те изпълват с убеденост. Ти ги приемаш като свои, превръщаш ги в идоли, вярваш им и запяваш " Мога ", тъй като към този момент вярваш, че това си Ти. " Както преди " и още веднъж като че ли се раждаш. Вече не се питаш " Има ли цветя ", този О2 е влязал в теб - " Ти можеш " си казваш и стигаш до " Края на света ".Нищо друго не ти би трябвало. Летиш. А Любо не е на сцената. Той е вътре в теб. Навсякъде. Във въздуха ратворен. Във вените. И ти подарява " Ново сърце ". Това е обичта. Няма към този момент " Забранена обич ", " Усеща се мощ " " За красивите неща ". Гориш без да си " Восъчен воин ". " За красивите неща " " Вече няма по какъв начин " и знаеш, че " Всички пътища водят към теб " " Всичко е наред ", нали?Вдишваш. Издишваш. Вдишваш. Затваряш очи. Но виждаш. И чувстваш. И пееш.Любо Киров не се нуждае от навалица, която му ръкопляска. Тълпата не е неговата аудитория. Той пее персонално за теб. Поглежда те в очите. Лично теб. Поднася ти думите - ясни и безапелационни. И венозно влиза в теб. (за)винаги....И когато си тръгнеш към дома, в крачките безшумни чуваш по какъв начин листата хрущят под теб - нотите са като следите на Хензел и Гретел - по тях ще стигнеш до началото на пътя, само че и евентуално до началото на любовта.....Не пущам фотография от концерта. Този спомен си го вардя единствено за мен.Но ето фотография на Любо Киров. От 2014. Той Ви гледа право в очите. И споделя:ЛИПСВАШ МИ...До идната песенДо идващия концертДо оня градДо онази планетаВ космоса дориДо оня атом кислородЗа да не загубим съзнаниеЗа да има любовдо началотобез край......и една добавка. Любо Киров е баритон. Това са 100-400 Hz в поп музиката. За тези, които се интересуват от музика баритоните са " разграничени " в категории - трагичен, поетичен, Верди-баритон и така нататък Но има една категория, които критиците назовават " доблестен ".Ето, това е Любо Киров - доблестен баритон.@акцент

 

FaceBookTwitterPinterest