Търсенето на трюфели във Великотърновско става все по-популярно и предприемчиви

Търсенето на трюфели във Великотърновско става все по-популярно и предприемчиви люде си докарват по 200 – 300 лева на ден от доходоносната гъба. Добри приходи дава гъбата в късна есен и през зимата, когато изкупната й цена скача в пъти, а в студовете спецовете ровят за относително по-редките бели трюфели, известни като „ тубер борче “, които се намират много по-дълбоко в земята поради ниските температури, написа " Борба ".

„ Събирането на трюфели не е мъчно, само че се изисква добра физическа подготовка. Много младежи като мен към този момент го вършат, тъй като за два-три дни изкарват толкоз, колкото биха им плащали във Велико Търново или покрайнините за месец. Най-много трюфелотърсачи има към Балван, Ново село и Пушево. В Балван има и човек, който ги изкупува, а цената варира съгласно сезона и климата “, изяснява Георги Стоянов.

24-годишният млад мъж е един от пионерите в сектора. Според него най-важното при трюфелите е да се набелязват местата на вкусната гъба, която е ситуирана на гроздове. През топлите дни пролетта, лятото и ранната есен тя излиза по-нагоре от земята и стои на най-много 20 – 30 см под повърхността. Става дума за класическия черен трюфел, който е и най-разпространен. Белите трюфели, известни у нас и като „ борчета “, са много по-дълбоко подземен и могат да се намерят, откакто се отнеме над половин метър почвен пласт.

Най-важното при търсенето на гъбата са положителните кучета. Без квалифицирано животно, което има извънредно подушване, „ добивите “ на търсачите спадат фрапантно. Практически техните кучета подушват гъбата и стартират да ровят над мястото, на което се намира, и по този начин подсказват на стопаните си. „ Най-добър усет за трюфели имат кокершпаньолите и по тази причина са желани от нас. Те са безпогрешни в намирането на гъбите. Операцията е лесна – кучето ги надушва, алармира и стартира да ги изравя, с което ни указва мястото – ние го подтикваме с премия и то е предостатъчно. Използваме инстинкта на животните. Аз да вземем за пример обикалям с две кучета и асистент. Лятото, когато почвата е по-мека, сме вадили и по 10 кг черни трюфели. Цената на кг е 50 – 60 лева Излетът ни трае към 6 – 7 часа, през които изминаваме към 5 км “, споделя Стоянов.

Ако се наложи да копае, безусловно постоянно заравя след това дупката и си отбелязва мястото. Младежът се е заел да прави и нещо като трюфелна карта на региона, с цел да си отбелязва находищата. Друго негово желязно предписание е да не бере неузрели трюфели, а да изчаква. Когато откри такива, се връща след няколко дни, когато гъбата към този момент е в положение да се откъсне.

Георги Стоянов споделя, че у нас има съвсем всички съществуващи типове трюфели – черен, летен и есенен, „ борчета “, който е най-скъпият тип, тубер борче, тубер бромале, рядко, само че се намира и миланоспорум. Предават се в пунктовете за изкупуване на гъби. Кучетата, които търсачите употребяват, с изключение на кокери са още лабрадори, немски овчарки, както и ловни кучета. В предишното за търсенето им са употребявани женски свине.

Преди известно време за най-скъп трюфел в света е считан бял представител от тези гъби с тегло 1 кг и 200 година Той е продаден на търг за към 100 хиляди евро. Рекордът обаче е усъвършенстван от различен бял трюфел с тегло 1.5 кг, който е открит край град Пиза и е продаден в Монако за 150 хиляди евро.