Филтрирането на извънземни сигнали от земния шум стана много по-лесно
Търсенето на извънземен живот постоянно е било възпрепятствано от големия звук, който Земята генерира, което затруднява разграничаването на извънземните сигнали от целия локален звук.
Представеният нов способ за различаване на радиосигналите, пътуващи през междузвездното пространство, би могъл доста да стесни търсенето.
„ Мисля, че това е един от най-големите триумфи в региона на радио наблюдението от доста време насам “, споделя астрофизикът Андрю Симион, съавтор на публикацията, в която се разказва новият способ, и шеф на Изследователския център за търсене на извънземен разсъдък (SETI) в Бъркли.
Радиовълните, предавани от извънземна цивилизация, живееща в далечната част на Млечния път, би трябвало да изминат 100 000 светлинни години през междузвездното пространство, с цел да доближат Земята. Тези радиовълни ще бъдат разпръснати при конфликта си с турбулентната йонизирана плазма на междузвездното пространство.
Този тип разстройства са неповторими за напредването в междузвездното пространство и са следени преди този момент измежду бързо въртящи се звезди, наречени пулсари.
Това разпръскване провокира особено „ вибриране “, наречено „ дифракционна сцинтилация “, при което радиовълните стартират да се преплитат между тях.
Докторантът по астрофизика Брайън Бжики, дружно със Сиемон и сътрудниците му от плана Breakthrough Listen на SETI, създаде стратегия, която може да отсее радиовълните с това междузвездно вибриране от „ пословичната купа сено “.
„ За първи път разполагаме с техника, която, в случай че имаме единствено един сигнал, евентуално може да ни разреши да го разграничим всъщност от радиочестотните разстройства “, споделя Сиемон.
От десетилетия SETI претърсва небето в търсене на радиовълни, които биха могли да бъдат създадени единствено от извънземна технология. От време на време измежду белия звук на Вселената се появява една странна вълна.
В тези моменти откривателите като че ли са настроили някое радио от периодичност със статично електричество към периодичност с музика.
В рамките на доста стеснен диапазон от честоти има явен, непрестанен сигнал, сходно на това, което бихте видели, в случай че начертаете графики на входящите сигнали от FM радио или от галактическия транспортен съд „ Вояджър “.
Естествените феномени като мълниите, Слънцето, пулсарите и свръхновите не могат да основат тези теснолентови сигнали. Земните шумове минават през небето на доста по-широки честотни ленти.
Но макар че има всички учредения да бъдем подозрителни към тези сигнали, множеството от тях са предавания, основани от човешка интервенция, да вземем за пример от спътници, мобилни телефони, Wi-Fi или микровълни.
Така да вземем за пример произходът на фамозния 72-секунден сигнал „ Уау! “ на SETI, регистриран през 1977 година от радиотелескоп в Охайо, към момента се разисква, макар че някои считат, че е пристигнал от комета. Оттогава сходен сигнал не е засичан.
За да са сигурни, че улавят сигнали от извънземни, а не от Земята, откривателите на SETI ще претърсят небето, с цел да ревизират от кое място идва сигналът.
Ако той идва от няколко направления, евентуално става дума за местни разстройства от хората. Но в случай че идва от една-единствена точка на небето – от една-единствена звезда – това може да е известие от извънземни.
Въпреки това, с цел да се отговори на екзистенциалния въпрос дали сме сами във Вселената, „ може би “ не е задоволително. Трябва да сме изцяло сигурни.
Ако там има извънземни, те евентуално ще употребяват радиовълни за връзка, защото генерирането им е елементарно и те могат да пътуват относително гладко през атмосферата и междузвездното пространство, споделят откривателите.
Всъщност една напреднала извънземна цивилизация би знаела, че „ сцинтилацията сама по себе си е известие “, пишат откривателите.
Улавянето на сходен сигнал, даже и да не съдържа потребна информация, би бил сигурен симптом, че в нашата вселена има и други рационални същества.
