Учени откриха планета, която не би трябвало да съществува
Търсенето на екзопланети през днешния ден е една от най-скоростно разрастващите се области в астрономията. Бързо стана ясно, че може да има десетки милиарди планети единствено в нашата вселена — приблизително по една за всяка звезда в Млечния път. И в подобен размер постоянно има място за нещо доста, доста извънредно. И учените откриха екзопланета, която съгласно всички закони, които познаваме, не би трябвало да съществува.
Планетата 8 Ursae Minoris b, с приблизителна маса като на Юпитер и орбитален радиус, по-малък от половината от дистанцията от Земята до Слънцето, беше открита през 2015 година от група южнокорейски астрономи, което след това разреши на звездата и планетата да получат Корейските имена: Бекду (Baekdu) и Хала (Halla), в чест на най-високите планини на Корейския полуостров. Присъствието на екзопланетата Хала покрай звездата Бекду се дефинира от съмненията при Доплеровото изместване. В такива случаи звездата и планетата се въртят към общ център на масата и звездата ту се движи към нашата страна, ту отлита от нас, както се вижда и от измененията в спектралните линии на нейната светлина.
Дългосрочните наблюдения на системата демонстрират, че съмненията в Доплеровото изместване неповторимо подхождат на съществуването на солиден обект в орбита към звездата и не могат да бъдат неточност, което от време на време се случва в такива случаи. С други думи, планетата Хала — това не е неточност в измерването. Планетата фактически съществува, само че в това време не би трябвало да е там, както демонстрират други данни.
Факт е, че звездата Бекду е в стадий на изгаряне на хелий, което също беше показано посредством спектрален разбор на нейното лъчение. Това значи, че е минал стадия на обособяване на обвивката, което се случва, откакто целият водород в ядрото му се трансформира в хелий — тогава ядрото се свива и обвивката се уголемява 100 пъти или повече, поглъщайки и унищожавайки всичко по пътя си. След милиарди години това ще се случи с нашето Слънце и тогава Меркурий, Венера и Земята ще бъдат унищожени в нашата система. Но по какъв начин може екзопланета в далечна звездна система да оцелее в такава обстановка?
В тази връзка учените са предложили два разновидността за развиване на събитията. Първо, в случай че системата преди този момент е била двоична, тогава разширението на обвивката на по-старата звезда може да „ опре ” по-младата звезда и изхвърлянето ще бъде лимитирано до относително малко пространство. Второ, екзопланетата може да се е образувала, откакто обвивката е била изхвърлена от звездата от нейното вещество. Във всеки случай и двата процеса изискват композиция от задоволително редки условия, с цел да може един от тях да стане действителност. Но планетата е тук! Съществува и това е реалност, който още един път ни припомня, че във Вселената има задоволително кътчета, където могат да се случат неща, за които не сме и мечтали.
