Търсенето на българска връзка в сирийския конфликт има логика, когато

Търсенето на българска връзка в сирийския спор има логичност, когато приказваме за оръжие. Т.е това, че България продава оръжие на трети страни, които на собствен ред транспортират оръжие на сирийския терен. Иначе спорът в Сирия не е спирал да бъде парещ. За това способства фактът, че военната самодейност е водеща пред политическата. Това разяснява пред Фрог нюз политологът Мартин Табаков във връзка напрежението в Сирия.
Двата съществени формата, пък било и конкурентни – тези в Женева и Сочи, не съумяват да тушират военно измерение на спора. Този в Сочи, да вземем за пример, като продължение на формата в Астана, инициира основаването на редица деескалационни зони, които обаче не се съблюдават. И това компрометира деятелните старания на Русия като основател на този конгрес. Разбира се, нямаше да се стигне до „ Сочи “, в случай че „ Женева “, която имаше години преднина, бе проработила.

Така че един от триумфите на формата в Сочи бе, че той съумя да „ издърпа “ самодейността от този в „ Женева “ (и абсорбирането на Турция като представител на опозицията на режима в Дамаск).

Но това не прави „ Сочи “ по-малко блокиран формат. Тъй като в него има плаващи болшинства сред Русия, Турция и Иран. Те касаят ориста на Асад (подкрепян от Русия и Иран), кюрдите (срещу които са Турция и Иран), ролята на Хизбула (срещу които са Русия и Турция). Добавете към това, че даже и в тези ситуационни болшинства, причините на подкрепящите или отхвърлящите страни е друга. Т.напр. Русия по-лесно може да изтъргува ориста на Асад, в сравнение с Иран. Или пък че Техеран не е толкоз сериозно насочен по отношение на ПКК и роднинските й сирийски разклонения, колкото е Турция.

Следователно, към другите болшинства в „ Сочи “ имаме и разнообразни степени на мотивация. А споделен проблем и на „ Сочи “, и на „ Женева “ продължава да бъде недопускането на кюрдите. Това се дължи на нежеланието на Турция. Който от двата формата успее да парира тази позиция на Анкара, той ще означи значима „ точка “ пред конкурентния конгрес.

Ситуацията в Сирия е доста интензивна, преносима и ситуационна. Ще дам образец. Кюрдските сили дружно със Съединени американски щати нанесоха проваляне на про-правителствените сили на Асад тези дни в частта на река Ефрат край Деирез-Зор. В идващия миг обаче, точно про-правителствените сили на Асадпозволяват на кюрдите от другите елементи на Сирия да минават гладко през северно Алепо - следено от режима – с цел да оказват логистична и военна помощ на кюрдите в Африн. Всичко това ни подсказва, че групирането и обобщаването на воюващите в Сирия лагери е „ плаващо “ и предстои на втори прочит.

Със сигурност обаче, сваленият ирански дрон в Северен Израел, както и последвалото таргетиране на израелски джет от сирийската ПРО, са препоръка за дълбочината и новите измерения на протичащото се в Сирия. Ние сме привикнали да одобряваме спора там като геополитически конфликт сред Съединени американски щати и Русия. И това е по този начин, въпреки че с тази режисура надалеч не се изчерпва широтата на процесите в страната.

Цитираните събития ни подсказват, че настава нова интензификация на спора сред Израел и Иран. Може би в Сирия стартира втори стадий от спора, който няма да бъде доминиран от американско-руското съревнование, а от това сред Тел Авив и Техеран. А това не е частен случай на първото. Един път, тъй като фокусът на вниманието ще бъде ориентиран в Южна Сирия, а там констелацията е друга. Втори път, тъй като в Южна Сирия Русия и Израел имат покриващи се ползи, ориентирани против наличието на Хизбула. Разбира се, и в тази част позицията на Русия е нюансирана: тя дава картбланш на израелската страна да таргетира обекти на Хизбула и Иран, само че не посреща с задоволство бомбардирането на сирийски такива (които са оборудвани с съветски съоръжения).

На въпрос Турция ще отстъпи ли пред Съединени американски щати или връзките им ще не престават да се обтягат, политологът отговори: Ще разберем, когато забележим какво ще бъде държанието и посоката на турските въоръжени сили и техните проксита в Северна Сирия откакто те вероятно открият цялостен надзор над Африн. Засега там „ Маслинова клонка “ се развива по-бавно по отношение на упованията на Анкара. Но в случай че след Африн турските сили и тяхното прокси Свободната сирийска войска се насочи на изток към Манбидж, то това ще е същинският тест за американско-турските връзки. Тъй като в самия Манбидж са ситуирани, наред с кюрдските сили, и американски такива. На този стадий, макар заканите на президента Ердоган, че ще последва боен ход точно в тази посока, от Вашингтон декларират, че нямат желание да оттеглен своите сили оттова.

Благородно е, несъмнено, да търсим постоянно българска връзка в настоящите процеси, само че в тази ситуация различията сред Съединени американски щати и Турция афектират, преди всичко, връзките и атмосферата в границите на НАТО. Тъй като Турция е основна страна по отношение на южния фланг на Алианса и дълготраен стратегически сътрудник на Съединени американски щати в района. Това, което Анкара обаче би трябвало да разбере, е, че нейното значение – въпреки и значимо, не е толкоз значимо за Съединени американски щати, колкото това бе в интервала на Студената война. Тогава и монархически Иран, и секуларна Турция бяха обсъждани като „ спирачки “ на руската агресия и въздействие в района. А това, което Съединени американски щати би трябвало да схване, е, че Турция има в по-голяма степен независимост да маневрира геополитически, в сравнение с това бе казусът през оня интервал.

България няма интерес от зараждащо напрежение в границите на съюзите, в които членува – било Европейски Съюз, било НАТО.