Дадохме си свободата, къде ни е сигурността?
„ Търсене на игла в купа сено” – с това през днешния ден се занимава журналистът от Българска национална телевизия Иво Никодимов. Или ще се занимава, откакто го оперират и го изкарат от реанимацията на ВМА. Там е, откакто трима души го пребиха. Посред бял ден. В центъра на София.
Колегата от години следи престъпния сектор, а напоследък има и опцията да задава неуместни въпроси като водещ на утринния блок на публичната телевизия, само че това в действителност няма никакво значение. Дали те бият, тъй като си „ поръчан”, или те бият, тъй като си с червени маратонки – все те бият.
Важното е какво следва. Предполага се – идентифициране на нападателите, арест, изясняване на претекстовете и наказване. Както обаче се оказва, следва „ търсене на игла в купа сено”.
А тук приказваме за експанзия в Борисовата градина. Парк, посещаван всеки ден от хиляди хора. Парк, в който бяха убити Михаил Стоянов (през 2008 г.), Яна Кръстева (през 2011 г.) и Георги Игнатов (през 2015 г.).
След всяка покруса имаше обещания за повишение на сигурността на парка. Обещания, последвани от няколко дни с повече полиция, дузина ремонтирани лампи и шепа нови камери.
На този декор през последните години регионът към парка и изключително кръстовището на „ Орлов мост” се трансфораха в изложбена зала навън за най-новите постижения в региона на видеонаблюдението. Дали поради знаковите митинги на основното кръстовище, или поради ВИП статута на „ Цариградско шосе” при значими задгранични визити, като че ли няма квадратен сантиметър, който да не се следи в действително време.
Ужким София към този момент е съвсем като Лондон откъм камери, само че очевидно разликата остава огромна
Изследвания по целия свят са посочили, че камерите „ гонят” бандитите от едни места към други и по тази причина е значимо да има и съществено полицейско наличие. Колко качествено работи и самото видеонаблюдение видяхме при последното ликвидиране в парка, разкрито с две години забавяне. Тогава хипотетичният причинител се оказа в обсега единствено на една охранителна камера.
Иво Никодимов е бил пребит на място, където камери няма, само че пък такива имало на всички подходи към сцената на грозното нахлуване. И въпреки всичко той сега гледа фотоси на лица с полицейски регистрации, а Министерство на вътрешните работи обезверено търси очевидци на случилото се и популяризира описания, на които дават отговор няколкостотин хиляди души в България (17-25 години, спортно телосложение, татуировка).
Това не може да бъде резултатът от работата на система, глътнала доста милиони държавни пари и която би трябвало да ни дава сигурност в подмяна на един непрекъснат „ Биг Брадър”. Вече трябваше да виждаме лицата на биячите, а полицията да е наясно от кое място са пристигнали и къде са отишли.
Защото точно тази демонстративна беззащитност кара едни хора да си мислят, че могат просто да „ поръчат” някого или пък да вземат нещата в свои ръце и да те пребият единствено тъй като са решили, че ги гледаш изкривено.
Колегата от години следи престъпния сектор, а напоследък има и опцията да задава неуместни въпроси като водещ на утринния блок на публичната телевизия, само че това в действителност няма никакво значение. Дали те бият, тъй като си „ поръчан”, или те бият, тъй като си с червени маратонки – все те бият.
Важното е какво следва. Предполага се – идентифициране на нападателите, арест, изясняване на претекстовете и наказване. Както обаче се оказва, следва „ търсене на игла в купа сено”.
А тук приказваме за експанзия в Борисовата градина. Парк, посещаван всеки ден от хиляди хора. Парк, в който бяха убити Михаил Стоянов (през 2008 г.), Яна Кръстева (през 2011 г.) и Георги Игнатов (през 2015 г.).
След всяка покруса имаше обещания за повишение на сигурността на парка. Обещания, последвани от няколко дни с повече полиция, дузина ремонтирани лампи и шепа нови камери.
На този декор през последните години регионът към парка и изключително кръстовището на „ Орлов мост” се трансфораха в изложбена зала навън за най-новите постижения в региона на видеонаблюдението. Дали поради знаковите митинги на основното кръстовище, или поради ВИП статута на „ Цариградско шосе” при значими задгранични визити, като че ли няма квадратен сантиметър, който да не се следи в действително време.
Ужким София към този момент е съвсем като Лондон откъм камери, само че очевидно разликата остава огромна
Изследвания по целия свят са посочили, че камерите „ гонят” бандитите от едни места към други и по тази причина е значимо да има и съществено полицейско наличие. Колко качествено работи и самото видеонаблюдение видяхме при последното ликвидиране в парка, разкрито с две години забавяне. Тогава хипотетичният причинител се оказа в обсега единствено на една охранителна камера.
Иво Никодимов е бил пребит на място, където камери няма, само че пък такива имало на всички подходи към сцената на грозното нахлуване. И въпреки всичко той сега гледа фотоси на лица с полицейски регистрации, а Министерство на вътрешните работи обезверено търси очевидци на случилото се и популяризира описания, на които дават отговор няколкостотин хиляди души в България (17-25 години, спортно телосложение, татуировка).
Това не може да бъде резултатът от работата на система, глътнала доста милиони държавни пари и която би трябвало да ни дава сигурност в подмяна на един непрекъснат „ Биг Брадър”. Вече трябваше да виждаме лицата на биячите, а полицията да е наясно от кое място са пристигнали и къде са отишли.
Защото точно тази демонстративна беззащитност кара едни хора да си мислят, че могат просто да „ поръчат” някого или пък да вземат нещата в свои ръце и да те пребият единствено тъй като са решили, че ги гледаш изкривено.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ