Търновката заминала преди три години със стотина паунда в Англия,

Търновката отпътувала преди три години със стотина паунда в Англия, през днешния ден оглавява мениджърски екип в Лондон.

30-годишната Ина Дамянова от Велико Търново крачи решително към все по-големи триумфи в кариерата си на управител в Лондон. Тя е пиар в британска рекламна организация и образец за това по какъв начин всеки човек, даже тръгвайки от най-ниското ходило, може да реализира доста.

Работила е по планове на международни марки за облекла, обувки и храни, а по нейни хрумвания са снимани десетки реклами за малките екрани и списания. Според болярката рецептата за сполучлива реализация е напълно елементарна и включва три съставки – труд, непримиримост и разпоредителност.

Ина е приключила бакалавър „ Връзки с обществеността “ в София, а по-късно потърсила работа по специалността си. За къс интервал от време се сблъскала с доста проблеми в бранша и била разочарована от българските работодатели. Останала с усещането, че състезанията за заемане на избрани длъжности се печелят доста преди същинското изявление от уговорени претенденти. В последна сметка почнала работа в столицата като офиссътрудник.

„ Тогава бях на 24 години и всички в екипа ме подценяваха. Не ми даваха късмет за развиване, което беше главната причина да стартира да мисля за овакантяване и нова работа. Останах на тази служба няколко месеца, едвам събера пари за приключението, в което бях решила да се впусна. А точно да потърся шанса си зад граница “, описа тя.

В края на 2016 година пристигнала в Англия, без да познава никого. Сама си намерила квартира в покрайнините на Лондон и откакто платила за нея, останала единствено с 50 паунда. Споделя, че и до през днешния ден не знае по какъв начин е съумяла да преживее с тази сума, защото тогава нямала работа, а поради стандарта на живот в мегаполиса оцеляването с толкоз малко пари е съвсем невероятно.

Без да губи доста време почнала да си търси прехранване. Обиколила заведения за хранене и кафета с вярата, в някое от тях да си търсят сервитьорка, само че блъснала на камък. Минала през няколко супермаркета и шансът й се усмихнал. Била назначена за асистент в нареждането на щандовете и следенето на периодите за валидност на продуктите. Намерила си и друга работа – в магазин за месо, където почиствала след транжирането на месо. Седмица по-късно пък почнала да разнася рекламни листовки, с цел да припечели още някой паунд. В брошурите видяла алтернатива за стаж като пиар в съответната рекламна организация и се явила на изявление.

„ Имаше към 30 претенденти – множеството бяха от Източна Европа. Свободните места бяха 3. Усетих лека дискриминация, само че въпреки всичко ми дадоха късмет да се обуча по техните стандарти. Това за мен беше голям триумф “, споделя Ина.

Казва, че било доста мъчно да посещава занятията и да върви на работа. Парите, които изкарвала, едвам стигали да покрие месечните си разноски. Сега се майтапи, че е оживяла с помощта на безплатната храна за обяд, която рекламната организация осигурявала, само че по това време изпитвала позор за това. Въпреки неволите си вложила всичко от себе си и изкарала най-хубавите резултати в курса. С това пристигнало и предлагането за работа във компанията.

„ Тогава изпитах голямо облекчение. Знаех, че неприятното остава зад тила ми и ме чакат единствено хубави моменти. Така и стана. Стартирах от най-ниското равнище на йерархическата стълбица и малко по малко започнах да се изкачвам. Дадоха ми късмет да осъществявам концепциите си. Никога няма да не помни по какъв начин в продължение на 48 часа върших презентация за нов артикул – дъвки. Не спирах да сдъвквам и да работя. Когато го показах мениджърите, бяха очаровани. Странно е по какъв начин нещо толкоз мъничко по размери като една дъвка може да преобърне живота ти, тъй като от оня миг нататък към този момент получавах все по-значими планове “, описа 30-годишната жена.

След 3 години упорита работа и десетки безсънни нощи в труд била назначена за управител на екип от 10 души. От тогава до през днешния ден дава отговор за новодошлите фрагменти, които занапред стартират своето развиване в сектора. Казва, че е доста вълнуващо да оказва помощ на младежи, тъй като вижда себе си във всеки един от тях. Успоредно с това продължава да основава рекламни планове, само че в този момент към този момент подкрепена от новите чиновници.

„ Когато ми слагат задача, аз осведомявам екипа, който управлявам, и всички започваме да работим. След избран интервал от време имаме заседание, на което всеки показва концепцията си за това по какъв начин най-добре може да бъде рекламиран продуктът. Определям кои са най-хубавите оферти, комбинираме ги в едно и доразвивам концепцията, с цел да се реализира крайният артикул, който компанията след това ще изложи пред съответния гарант “, посочи Ина.

Болярката споделя, че в случай че може да върне лентата обратно, не би трансформирала нищо от претърпяното, тъй като всички инциденти са калили характера й и са я трансформирали в мощна персона. Съветва всички хора да не стопират да се борят за фантазиите си и да са подготвени на всевъзможни ограничения в името на триумфа. На въпроса дали има желание да се върне в България, дава отговор изрично.

„ Ще се върна, когато явленията корупция и облагодетелстване посредством връзки бъдат изкоренени “, приключва Ина.

Галина ГЕОРГИЕВА

Инфо: Борба.БГ