72-годишната Евгения заряза Чикаго и завъртя печеливш селски бизнес в Търновско
Търновката Евгения Атанасова е доказателство, че в никакъв случай не е късно човек да се захване с нещо напълно ново за него, да рискува и предприеме смели крачки в живота, без значение на каква възраст е. Болярката е измежду малцината производители на шафран в региона, просвета, която до неотдавна беше непозната за родните ширини. Заради високата изкупна цена обаче ползата към нея внезапно се усилва с всеки минал ден.
72-годишната търновка Евгения Атанасова
Макар развъждането на растението да било неразбираемо за 72-годишната жена, нейната вътрешен глас й подсказвала, че това ще е сполучливо и доходоносно занятие, което ще й разреши да живее умерено в България, след четвърт век емигрантство.
В далечната 1993 година Евгения осъзнава, че у нас мъчно може да обезпечи всичко належащо за двамата си сина, въпреки да работела старателно 30 години в Комбината за радиотехническа инсталация във Велико Търново.
„ Инфлацията беше жестока. Времената бяха сложни и беше сложено под въпрос фамилното жилище, тъй като не можехме да изплащаме вноските за него. Нямах избор, с изключение на да оставя в България децата си и да опитвам шанса си зад граница “, споделя дамата.
Тръгва на гурбет в Гърция и намира прехранване в областта на почистването. Остава там 7 години, а след това с туристическа виза съумява да стъпи на американска земя и се открива в Чикаго. Лека-полека подрежда живота си и след време основава своя компания за разчистване на къщи. С годините взема решение финансовите проблеми в фамилията, само че все нещо се случвало, което да я задържи още малко в страната на неограничените благоприятни условия. И по този начин Евгения останала там 18 години. Един ден, когато гледала българска телевизия, попаднала на предаването „ Агрофорум “, в което посетител бил индивидът, въвел шафрана в България – Хасан Таиров.
„ Той описа какво съставлява тази просвета и какъв брой е лесна за развъждане. Бях заинтригувана от изказванието му, че климатът и почвата у нас са доста удобни за растението. Освен това разбрах какъв брой необятно приложение има шафранът и че е извънредно издирван в арабския свят “, показа 72-годишната търновка.
След предаването звъннала непосредствено от Чикаго на публицистите, подготвили предаването и взела координатите за Хасан Таиров. Свързала се с него и декларирала желанието си да стане член на Българската национална асоциация на производителите на шафран. По нейни думи това бил мотивът, който дълго време чакала, с цел да се върне назад във Велико Търново. Изпратила пари на единия си наследник, с цел да купи къща с двор, където да гледат растението. Той разкрил подобаващ парцел в село Обединение и по-късно платила 6000 лв. за луковички на шафран за 1 декар. Преди сеитбата се наложило да бъдат отстранени дървета, треви и шубраци по равнищата, както и специфична подготовка на почвата. Така без каквито и да е знания за тази просвета двамата почнали развъждането й преди 3 години.
„ Първата сеитба не беше това, което трябваше. Синът ми е сял луковичките по туктам и останали съвсем половината. Подарих ги на моя другарка, която има земя в село Караисен. В последна сметка добивът ни беше едвам 40 грама “, споделя Евгения.
За нейна изненада, когато съобщила на Хасан Таиров, той незабавно поискал да изкупи продукцията. Изцяло на доверие платил за създаденото количество, което достигнало до него по куриерска компания.
„ Получихме 5 евро на грам. Много бяхме удовлетворени! Догодина следва основаването на лаборатория за шафран, която ще прави оценка и качеството на подправката и според от него цената може да стигне 10 евро на грам “, изясни търновката.
Евгения съобщи, че тази година в стопанството й следва отглеждане на луковички на шафран. Тя е съпричастна към останалите земеделци в Българската национална асоциация на производителите на шафран, които имат за цел да затворят целия цикъл с действия по развъждането на културата и по този метод да станат самостоятелни от вносителя на луковици Иран.
„ Отглеждането на шафран е доходоносно занятие, с което мога да си разреша да съм щастлива пенсионерка в България. Ще оказвам помощ на децата и внуците си, които имат потребност от мен. Аз съм оптимистка и имам вяра, че този бизнес ще потръгне “, съобщи тя.
Очакванията й са подкрепени от желанията на организацията на родните производители на подправката, които плануват да основат и шафранови артикули – водка, ракия, сладкиши, козметични продукти и други, с които да нападат Европейския пазар.
72-годишната жена поучава младежите да не потеглят по пътя на емигрантството, който самата тя извървяла. Според нея нещата в България малко по малко стартират да се подреждат и с труд и самообладание всеки може да реализира задачите си.
Източник: в. Борба
72-годишната търновка Евгения Атанасова
Макар развъждането на растението да било неразбираемо за 72-годишната жена, нейната вътрешен глас й подсказвала, че това ще е сполучливо и доходоносно занятие, което ще й разреши да живее умерено в България, след четвърт век емигрантство.
В далечната 1993 година Евгения осъзнава, че у нас мъчно може да обезпечи всичко належащо за двамата си сина, въпреки да работела старателно 30 години в Комбината за радиотехническа инсталация във Велико Търново.
„ Инфлацията беше жестока. Времената бяха сложни и беше сложено под въпрос фамилното жилище, тъй като не можехме да изплащаме вноските за него. Нямах избор, с изключение на да оставя в България децата си и да опитвам шанса си зад граница “, споделя дамата.
Тръгва на гурбет в Гърция и намира прехранване в областта на почистването. Остава там 7 години, а след това с туристическа виза съумява да стъпи на американска земя и се открива в Чикаго. Лека-полека подрежда живота си и след време основава своя компания за разчистване на къщи. С годините взема решение финансовите проблеми в фамилията, само че все нещо се случвало, което да я задържи още малко в страната на неограничените благоприятни условия. И по този начин Евгения останала там 18 години. Един ден, когато гледала българска телевизия, попаднала на предаването „ Агрофорум “, в което посетител бил индивидът, въвел шафрана в България – Хасан Таиров.
„ Той описа какво съставлява тази просвета и какъв брой е лесна за развъждане. Бях заинтригувана от изказванието му, че климатът и почвата у нас са доста удобни за растението. Освен това разбрах какъв брой необятно приложение има шафранът и че е извънредно издирван в арабския свят “, показа 72-годишната търновка.
След предаването звъннала непосредствено от Чикаго на публицистите, подготвили предаването и взела координатите за Хасан Таиров. Свързала се с него и декларирала желанието си да стане член на Българската национална асоциация на производителите на шафран. По нейни думи това бил мотивът, който дълго време чакала, с цел да се върне назад във Велико Търново. Изпратила пари на единия си наследник, с цел да купи къща с двор, където да гледат растението. Той разкрил подобаващ парцел в село Обединение и по-късно платила 6000 лв. за луковички на шафран за 1 декар. Преди сеитбата се наложило да бъдат отстранени дървета, треви и шубраци по равнищата, както и специфична подготовка на почвата. Така без каквито и да е знания за тази просвета двамата почнали развъждането й преди 3 години.
„ Първата сеитба не беше това, което трябваше. Синът ми е сял луковичките по туктам и останали съвсем половината. Подарих ги на моя другарка, която има земя в село Караисен. В последна сметка добивът ни беше едвам 40 грама “, споделя Евгения.
За нейна изненада, когато съобщила на Хасан Таиров, той незабавно поискал да изкупи продукцията. Изцяло на доверие платил за създаденото количество, което достигнало до него по куриерска компания.
„ Получихме 5 евро на грам. Много бяхме удовлетворени! Догодина следва основаването на лаборатория за шафран, която ще прави оценка и качеството на подправката и според от него цената може да стигне 10 евро на грам “, изясни търновката.
Евгения съобщи, че тази година в стопанството й следва отглеждане на луковички на шафран. Тя е съпричастна към останалите земеделци в Българската национална асоциация на производителите на шафран, които имат за цел да затворят целия цикъл с действия по развъждането на културата и по този метод да станат самостоятелни от вносителя на луковици Иран.
„ Отглеждането на шафран е доходоносно занятие, с което мога да си разреша да съм щастлива пенсионерка в България. Ще оказвам помощ на децата и внуците си, които имат потребност от мен. Аз съм оптимистка и имам вяра, че този бизнес ще потръгне “, съобщи тя.
Очакванията й са подкрепени от желанията на организацията на родните производители на подправката, които плануват да основат и шафранови артикули – водка, ракия, сладкиши, козметични продукти и други, с които да нападат Европейския пазар.
72-годишната жена поучава младежите да не потеглят по пътя на емигрантството, който самата тя извървяла. Според нея нещата в България малко по малко стартират да се подреждат и с труд и самообладание всеки може да реализира задачите си.
Източник: в. Борба
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ