Тържествена вечер по случай 170 години от рождението на проф.

...
Тържествена вечер по случай 170 години от рождението на проф.
Коментари Харесай

Пловдив чества 170 години от рождението на Безеншек


Тържествена вечер по случай 170 години от рождението на проф. Антон Безеншек „ Словенецът с българско сърце “ – основател на стенографията в България и почетен с оценката „ Почетен жител на град Пловдив “, ще се организира на 15 април 2024 година, понеделник, от 18:00 часа в зала „ Съединение “ на Регионален исторически музей-Пловдив.

 Събитието се реализира под патронажа на Председателя на ОбС-Пловдив господин Атанас Узунов. Специален посетител ще бъде Н. Пр. Наташа Бергел – Посланик на Република Словения в България.

Домакин и уредник на това събитие е Регионален исторически музей – Пловдив, взаимно с Националното съдружие на стенографите в България, гимназия „ Св. Св. Кирил и Методий “-Пловдив, в която проф. Антон Безеншек работи в продължение на 20 години и Държавен архив-Пловдив и философско-исторически факултет на ПУ „ Паисий Хилендарски “. Слово за живота и делото на проф. Безеншек ще произнесе доктор Стефан Шивачев – историк, господин Карамфил Матев – ръководител на Националното съдружие на стенографите в България, гл. ас. доктор Самуил Шивачев – историк- философско-исторически факултет на ПУ „ Паисий Хилендарски “.

Музикален привет към участниците ще сервира Девическа хорова групировка „ Евмолпея “ при ОДК- Пловдив с диригент доктор Алия Хансе и клавирен акомпанимент Йорданка Иванова.

 

 

Роденият на 15 април 1854г. проф. Безеншек живее 20 години в Пловдив, където основава първото певческо сдружение у нас. Затова не е инцидентно, че хорът „ Антон Безеншек “ от Франколово, Словения, където е родното му място, поддържа тесни връзки с девически хор „ Евмолпея “.

В двора на Хуманитарната гимназия в Пловдив преди век Безеншек е отглеждал с обич 20 пчелни кошера и е давал безвъзмездни препоръки на всички, които го потърсят. Той се смята за учредител на модерното пчеларство у нас.

Някога във Философския факултет на Загребския университет са преподавали като образователни предмети гръцки, латински и български. Тъкмо там студентът по философия Антон Тома Безеншек научава нашия език. Числото 8 е изключително в живота му: бил първото от осемте деца в фамилията на Мария и Тома Безеншек. Освен това, като възрастен, владеел осем езика. Така за него не било проблем да стане основоположник на стенографията в доста страни, в това число и у нас. Безеншек е роден на 15 април 1854 година

Как надареният словенец се оказва в България? По това време в Загребския университет учил и българинът Спас Вацев. Той предложил Безеншек на държавното управление в новоосвободена България. Самият Вацев пък става учредител на метеорологията и сеизмологията у нас.

В страната има нужда от доста нови неща. Антон Безеншек основава библиотеки в София и Пловдив. Той е измежду създателите на читалище „ Славянска сказка “. Написал е учебници по бързопис и география.

На 25 септември 1878 година в постройката на Народното събрание открива първия курс по бързопис за подготовка на български експерти в тази област. До 1905 година той образова над 1 500 българи по стенография. Ръководил е безвъзмездни курсове по бързопис за възпитаници и офицери.

20 години от живота му минават в Пловдив. Тук е определен в театралната комисия на Румелийския национален спектакъл. Работи паралелно до Вазов, арх. Йосиф Шнитер, арх.Димитър Попов. Допринася за развиването у нас на просветителната система.

По негова самодейност Министерство на националното просвещение вкарва етиката като образователен предмет. Пише и първия български тематичен учебник „ Етика или нравоучение “. В Пловдив открива своя академична книжарница, наречена „ Пчела “, толкоз показателно за него самия като неотклонен дух. Издава многоезични списания. Превежда книги. Така прави налично творчеството на Вазов на словенски език. За българите превежда от словенски поезията на Антон Ашкерц. Важно значение за националната идея има книгата му „ България и Сърбия “, а по този начин също преводът му от френски език на „ Карнегиевата анкета по войните през 1912 и 1913 г “.

Като основна негова заслуга се сочи основаването на Пловдивското певческо сдружение. Той го основал, направил всичко за неговата известност в страната и в чужбина, той бил и негов пръв ръководител.

В компания Безеншек също бил забележителна персона. Обичал хубавото вино и знаел по какъв начин да го прави. Той е първият преподавател на пловдивчани по съвременно винарство, негова е концепцията за основаването на първата маза в подножието на Сахат тепе, написа Владимир Балчев в книгата си „ Пловдив – другият бряг на Европа “. Стенографът трябвало да напусне Пловдив, защото получил предопределение в София. В столицата продължава преподавателската си кариера в първа Софийска мъжка гимназия (1905-1911) и в Софийския университет (1911-1915). Известно е, че измежду стотиците му възпитаници са Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Тодор Влайков и други.

Проф. Антон Безеншек беше почетен посмъртно със званието „ Почетен жител на град Пловдив “, с решение №218 взето с протокол №12 от 18.06.2015г. Церемонията се организира в зала „ Съединение “ на Регионалния исторически музей – Пловдив. Връчването бе част от програмата на Българо – словенски дни по случай 100-годишнината от гибелта на професора.

В Пловдив има и монумент на Безеншек, чийто създател е скулпторът доцент доктор Свилен Костадинов.
Източник: plovdiv-online.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР