Защо ГЕРБ, ДПС и ПП мълчат за завоя към „Газпром“?
Тарикатите да схванат, че безмълвното болшинство от народа не им обезпечава „ освобождение от отговорност “, когато загробват държавата Димитър Попов
Радев прави всичко с цел да върне „ Газпром “ като дълготраен и единствен снабдител на газ. Отказът от 6 танкера полутечен газ с аргумента, че за тях няма слотове, не е опрощение. Нямало е слотове за октомври, или до края на годината да речем. Обаче за януари е имало… Сега ще кажат, че тъй като няма газ, ще преговаряме и с „ Газпром “ за дълготраен контракт.
Той дори може и да е подписан към този момент. След прекъсването на доставките на газ през април, предходното управление на „ Булгаргаз “ е подавало ежедневни претенции за доставки, с цел да може след приключването на контракта в края на годината
да осъдим Русия
за неговото несъблюдение. Ако настоящето управление на „ Булгаргаз “ е спряло тези поръчки, а някой незнаен служител е подписал анекс към остарелия контракт, може ли той автоматизирано да бъде продължен от 1 януари следващата година? Ще кажете не може, това са нелепости. Обаче през март 2012 година, единствено три дни преди да изтече меморандума за АЕЦ „ Белене “, подобен незнаен тогава шеф на НЕК подписа контракт за доставка на атомни реактори, и след това щем не щем ги платихме, тъй като Русия ни осъди на арбитража.
У нас всичко е допустимо. Както виждате, с изключение на „ Демократична България “, които са твърдо срещу новия контракт, само че имат една шепа симпатизанти, различен не стачкува. Българска социалистическа партия, поддържат „ Газпром “ както постоянно. Къде са обаче ГЕРБ, Движение за права и свободи, Политическа партия, да кажат на Радев
не подписвай без парламент
и без наше утвърждение. Нали тези партии бяха евроатлантическата общественост! Защо и те приказват нерешително по въпроса: трябвало да преговаряме, обаче не били надеждни, но въпреки всичко цената ниска, обаче и тъй като различен газ няма…Иди ги разбери какво желаят да кажат. Тъкмо такива „ центристки “ партии дават кураж на Радев да прави каквото желае.
За страдание държанието на Радев и на партиите дава отговор на публичните настроения в страната – това би трябвало да го призная. 25% са русофилите в България – тези които намерено пазят Русия и упорстват за завой в геополитиката и излизане от НАТО, тъй че нов контракт с Газпром им е мас на душата.
13% са русофобите – тези, които заявяват, че Русия ни е зложелател и с нея не трябва да има взаимни отстъпки. За тях войната в Украйна не е единствено на НАТО, тя е наша война, а „ Газпром “ е съветско оръжие.
Останалите 62% са „ здравомислещите “. Те са почитатели на участието ни в НАТО и Европейски Съюз, обаче са уверени, че това е даденост, за която няма потребност да си рискуват рахата. Защо да се мъчат и пъчат пред Русия, за какво да се бият с нея, щом без друго американците я правят тази работа. Съединени американски щати няма да пуснат тук руснаците още веднъж. Да си мируваме, да се вършим на две и половина, и за всеки случай да не назоваваме руснаците орки и прочие, тъй като знае ли човек дали пък няма утре…Абе, да живей и НАТО, да живей и Русия. За всеки случай.
В 30-те години на 20 век един знаков ямболски кръчмар вадил пред кръчмата си рекламна бъчва с вино всеки ден. Когато пристигнали германците, на нея пишело: „ Напред към Москва! “. Когато пристигнали руснаците обаче, той написал на нея: „ Напред към Берлин! “. А вътре имало все същото вкиснато и разредено с вода вино…
С подобен народен нрав по геополитическите тематики, русофилите и русофобите постоянно ще участват в ръководството на страната. Когато обаче вземат властта или преобладават в държавното управление, и русофилите, и русофобите
ще се преценяват със „ здравомислещите “,
които не симпатизират на русофилската концепция за излизане от Европейски Съюз и НАТО, само че и не са подготвени да платят високата цена за намерено опълчване на Русия.
Ето за какво постоянно имаме хибридно ръководство: русофилските държавни управления обслужват Кремъл, само че демонстрират знакова преданост към Вашингтон и постоянно заявяват, че са за НАТО. Русофобските държавни управления пък са твърдо с НАТО, само че вършат знакови отстъпки на Русия, като продажбата на „ Нефтохим “ при Костов или „ Турски поток “ по времето на Борисов.
Има мълчалив консенсус сред филите и фобите –да се снишават и да не се бутат сред шамарите на огромните сили, по този начин както желае болшинството.
Това благо статукво го помля войната в Украйна и оня умопобъркан Путин, който потегли да превзема Европа. Сега и русофилите, и русофобите у нас люто го псуват, тъй като им обърка споразуменията и консенсуса. Не може както преди, хем да си за НАТО, хем да вземаш благинки от „ Газпром “; хем да даваш оръжие на Украйна, хем да се кълнеш на Путин, че един патрон не си изпратил там. Тоест може, но с такова поведение
вкарваш страната в капан,
в който хем ядеш солта, хем тоягите.
И тъй като друга политика не знаят,тъкмо това вършат Радев и останалите партийни водачи през днешния ден – на открито приказват едно, вътре в страната второ, мислят трето, на дамите си споделят четвърто, а на процедура вършат пето. Резултатът постоянно е същият – всички ни считат за народ – малък шарлатанин, на който не може да се разчита. Американците ни упрекват в непочтеност към НАТО и проруска корупция, а Русия ни упреква в лицемерие, тъй като хем получаваме рублите от Москва, хем играем по свирката на американците.
Това от самите гласоподаватели може би се приема за върховен политически пилотаж и мнозина им се възхищават на тарикатлъците. За народ с основен воин от фолклора Хитър Петър, това без подозрение е огромно достолепие. Обаче резултатът е, че през днешния ден получаваме всички негативи, от които се опасяваме, а позитивите на тази политика остават за едно неразбираемо бъдеще.
През Втората международна война, с сходна политика ставаме съдружник на Хитлер, само че без да обявим война на Съюз на съветските социалистически републики, а след това сме във война със Съединени американски щати, но се бием на страната на съдружниците. Накрая получаваме място на победени в договарянията, нямаме отбрана от никого, плащаме на Гърция и на Югославия големи репарации и получаваме 45 години съветска окупация. И всичко е
продукт на тази тарикатска политика „ крачка напред – крачка обратно! “
Така че в случай че има нов контракт с Газпром, отговорен няма да е единствено Радев. Обаче точно той ще дава отговор за резултата. Крайно време е тарикатите да схванат, че безмълвното болшинство от народа не им обезпечава „ освобождение от отговорност “, когато загробват страната. То, както оня случай с ямболския кръчмар, може през днешния ден да им вика „ Осанна! “, обаче на следващия ден ще им крещи „ Разпни го! “.
Радев прави всичко с цел да върне „ Газпром “ като дълготраен и единствен снабдител на газ. Отказът от 6 танкера полутечен газ с аргумента, че за тях няма слотове, не е опрощение. Нямало е слотове за октомври, или до края на годината да речем. Обаче за януари е имало… Сега ще кажат, че тъй като няма газ, ще преговаряме и с „ Газпром “ за дълготраен контракт.
Той дори може и да е подписан към този момент. След прекъсването на доставките на газ през април, предходното управление на „ Булгаргаз “ е подавало ежедневни претенции за доставки, с цел да може след приключването на контракта в края на годината
да осъдим Русия
за неговото несъблюдение. Ако настоящето управление на „ Булгаргаз “ е спряло тези поръчки, а някой незнаен служител е подписал анекс към остарелия контракт, може ли той автоматизирано да бъде продължен от 1 януари следващата година? Ще кажете не може, това са нелепости. Обаче през март 2012 година, единствено три дни преди да изтече меморандума за АЕЦ „ Белене “, подобен незнаен тогава шеф на НЕК подписа контракт за доставка на атомни реактори, и след това щем не щем ги платихме, тъй като Русия ни осъди на арбитража.
У нас всичко е допустимо. Както виждате, с изключение на „ Демократична България “, които са твърдо срещу новия контракт, само че имат една шепа симпатизанти, различен не стачкува. Българска социалистическа партия, поддържат „ Газпром “ както постоянно. Къде са обаче ГЕРБ, Движение за права и свободи, Политическа партия, да кажат на Радев
не подписвай без парламент
и без наше утвърждение. Нали тези партии бяха евроатлантическата общественост! Защо и те приказват нерешително по въпроса: трябвало да преговаряме, обаче не били надеждни, но въпреки всичко цената ниска, обаче и тъй като различен газ няма…Иди ги разбери какво желаят да кажат. Тъкмо такива „ центристки “ партии дават кураж на Радев да прави каквото желае.
За страдание държанието на Радев и на партиите дава отговор на публичните настроения в страната – това би трябвало да го призная. 25% са русофилите в България – тези които намерено пазят Русия и упорстват за завой в геополитиката и излизане от НАТО, тъй че нов контракт с Газпром им е мас на душата.
13% са русофобите – тези, които заявяват, че Русия ни е зложелател и с нея не трябва да има взаимни отстъпки. За тях войната в Украйна не е единствено на НАТО, тя е наша война, а „ Газпром “ е съветско оръжие.
Останалите 62% са „ здравомислещите “. Те са почитатели на участието ни в НАТО и Европейски Съюз, обаче са уверени, че това е даденост, за която няма потребност да си рискуват рахата. Защо да се мъчат и пъчат пред Русия, за какво да се бият с нея, щом без друго американците я правят тази работа. Съединени американски щати няма да пуснат тук руснаците още веднъж. Да си мируваме, да се вършим на две и половина, и за всеки случай да не назоваваме руснаците орки и прочие, тъй като знае ли човек дали пък няма утре…Абе, да живей и НАТО, да живей и Русия. За всеки случай.
В 30-те години на 20 век един знаков ямболски кръчмар вадил пред кръчмата си рекламна бъчва с вино всеки ден. Когато пристигнали германците, на нея пишело: „ Напред към Москва! “. Когато пристигнали руснаците обаче, той написал на нея: „ Напред към Берлин! “. А вътре имало все същото вкиснато и разредено с вода вино…
С подобен народен нрав по геополитическите тематики, русофилите и русофобите постоянно ще участват в ръководството на страната. Когато обаче вземат властта или преобладават в държавното управление, и русофилите, и русофобите
ще се преценяват със „ здравомислещите “,
които не симпатизират на русофилската концепция за излизане от Европейски Съюз и НАТО, само че и не са подготвени да платят високата цена за намерено опълчване на Русия.
Ето за какво постоянно имаме хибридно ръководство: русофилските държавни управления обслужват Кремъл, само че демонстрират знакова преданост към Вашингтон и постоянно заявяват, че са за НАТО. Русофобските държавни управления пък са твърдо с НАТО, само че вършат знакови отстъпки на Русия, като продажбата на „ Нефтохим “ при Костов или „ Турски поток “ по времето на Борисов.
Има мълчалив консенсус сред филите и фобите –да се снишават и да не се бутат сред шамарите на огромните сили, по този начин както желае болшинството.
Това благо статукво го помля войната в Украйна и оня умопобъркан Путин, който потегли да превзема Европа. Сега и русофилите, и русофобите у нас люто го псуват, тъй като им обърка споразуменията и консенсуса. Не може както преди, хем да си за НАТО, хем да вземаш благинки от „ Газпром “; хем да даваш оръжие на Украйна, хем да се кълнеш на Путин, че един патрон не си изпратил там. Тоест може, но с такова поведение
вкарваш страната в капан,
в който хем ядеш солта, хем тоягите.
И тъй като друга политика не знаят,тъкмо това вършат Радев и останалите партийни водачи през днешния ден – на открито приказват едно, вътре в страната второ, мислят трето, на дамите си споделят четвърто, а на процедура вършат пето. Резултатът постоянно е същият – всички ни считат за народ – малък шарлатанин, на който не може да се разчита. Американците ни упрекват в непочтеност към НАТО и проруска корупция, а Русия ни упреква в лицемерие, тъй като хем получаваме рублите от Москва, хем играем по свирката на американците.
Това от самите гласоподаватели може би се приема за върховен политически пилотаж и мнозина им се възхищават на тарикатлъците. За народ с основен воин от фолклора Хитър Петър, това без подозрение е огромно достолепие. Обаче резултатът е, че през днешния ден получаваме всички негативи, от които се опасяваме, а позитивите на тази политика остават за едно неразбираемо бъдеще.
През Втората международна война, с сходна политика ставаме съдружник на Хитлер, само че без да обявим война на Съюз на съветските социалистически републики, а след това сме във война със Съединени американски щати, но се бием на страната на съдружниците. Накрая получаваме място на победени в договарянията, нямаме отбрана от никого, плащаме на Гърция и на Югославия големи репарации и получаваме 45 години съветска окупация. И всичко е
продукт на тази тарикатска политика „ крачка напред – крачка обратно! “
Така че в случай че има нов контракт с Газпром, отговорен няма да е единствено Радев. Обаче точно той ще дава отговор за резултата. Крайно време е тарикатите да схванат, че безмълвното болшинство от народа не им обезпечава „ освобождение от отговорност “, когато загробват страната. То, както оня случай с ямболския кръчмар, може през днешния ден да им вика „ Осанна! “, обаче на следващия ден ще им крещи „ Разпни го! “.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ