Търговци очакват поскъпване на храните заради новите регистрации към НАП.

Търговци чакат повишаване на храните поради новите регистрации към Национална агенция за приходите. Годината стартира с бюрократичен призрачен сън за бизнеса с храни.

Нововъведеният режим на наложително авансово вписване в Национална агенция за приходите на съвсем всеки транспорт на хранителни артикули в страната сътвори
големи проблеми на търговците.
Завишеният надзор върху така наречен стоки с висок фискален риск влезе в действие от 3 януари 2024 година – макар рецензиите на бизнеса против тежките формалности. При това системата на Национална агенция за приходите за електронно подаване на данните за товарите се оказа неподготвена – постоянно блокира
или изхвърля потребителите.
„ Около 20-25 минути лишава описването на ръка всички данни за товара на един камион, тъй като Национална агенция за приходите не направи ново приложение, с което да подаваме информацията в подготвен файл. И когато приключиш с въвеждането на данните и започнеш да чакаш генерирането на специалния код за този товар, след към 40 минути циклене системата те изхвърля и започваш изначало “, така описаха премеждията си
производители на храни.
В резултат на тези проблеми почти нито един камион не е потеглил на път на 3 януари, защото транспорт без въпросния код води до големи наказания, стигащи до 40% от цената на товара. За 4 януари фирмите също сигнализираха, че системата за обявление пред Национална агенция за приходите ту работи, ту не работи, написа „ Сега “.
„ Предупреждаваме за тези
проблеми още от юли, когато с промени в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс бе въведено наложителното авансово вписване в Национална агенция за приходите на транспорта на стоките от листата с висок фискален риск, само че никой не ни чу “, разяснява Яна Иванова, изп. шеф на Сдружение „ Храни и питиета “.
В списъка със стоките с висок
фискален риск попадат най-вече бързооборотни хранителни артикули, както и горива, защото Национална агенция за приходите и финансовото министерство считат, че при тях
има най-често укриване на обороти.
Завишеният надзор върху търговията с тези стоки бе въведен преди няколко години, само че до момента предварителното обявление беше единствено доброволна алтернатива за да се понижат инспекциите от страна на Национална агенция за приходите за правилните компании.
Търговските вериги, които първи
започнаха да ползват режима, също сигнализираха за голямата административна тежест, която им се стоварва с декларирането на всяка партида с хранителни артикули, която влиза в страната. И желаеха облекчение на изискванията за оповестяване на данни.
В последния работен ден на 2023 година
финансовият министър Асен Василев е издал заповед, с която е извадил някои хранителни стоки от листата с висок фискален риск – като да вземем за пример брашна, риби и ракообразни, сирена и кашкавали, кисели млека, салами
и други модифицирани месни артикули.
Така най-малко за тези артикули отпада новият режим на обявление. Веднага се появиха подмятания, че Василев е толерирал фамилния бизнес на земеделския министър Кирил Вътев, който преди да заеме поста, бе притежател на едно от най-големите месопреработвателни предприятия.
На наложително докладване пред Национална агенция за приходите
остава транспортът на всички типове плодове и зеленчуци, меса, пресни млека, захар, кафе, олио, яйца, ядки. В листата са включени
и нови „ рискови “ артикули,
които се влагат в производството на голям брой хранителни артикули – като суроватки и разнообразни мазнини, добавени са и видове меса и разфасовки от тях, които се използват както за директна консумация, по този начин и за суровина за производството
на хранителни артикули.
Производители на плодове и зеленчуци вече гневно реагираха на затегнатия фискален надзор и оповестиха, че са изпратили писмо до премиера Николай Денков
с искане да бъдат изключени.
„ Има извънредно доста документи за проследимост на придвижването на стоката. Трябва да се издава неповторим номер на транспорта, да имаме точна информация кой е водачът, точния час на пристигане, къде ще разтовари.
За да спазим изискванията на наредбата,
би трябвало да назначим още административен личен състав, който в действително време да подава заявления в Национална агенция за приходите, което ще оскъпи продукцията ни,
а тя без друго е спаднала извънредно доста.
Тази разпоредба е писана от хора, които нямат разбиране от работа с плодове и зеленчуци “, разяснява пред БНР Мариана Милтенова, ръководител на Съюза на градинарите.
Милтенова показва, че казусът със сивия
бранш при плодовете и зеленчуците и присвояването или неотчитането на ДДС е при вноса. Затова затегнатият фискален надзор трябва да се концентрира там, а не върху локалните производители. Според нея условията на наредбата може да се заобиколят
и с товарене на стоката в
камиони под 3.5 тона, които не подлежат на наложително авансово обявление в Национална агенция за приходите. Това обаче също ще оскъпи продукцията и най-важното – ще остане малка врата за неточните търговци, които са в сивия бранш.