В чуждата кошница: Ще следим храните в чужбина, за да борим спекулата у нас
Търговските представители на България ще събират данни за цените на над 20 съществени хранителни артикули в чужбина. Сред тях са брашно, олио, ориз, фасул, захар, прясно и кисело мляко, масло, краве сирене, кашкавал, яйца, месо и други Информацията ще бъде обновена всяка седмица. Това разпореди служебният министър на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов, а задачата е да се подкрепи анализирането на ценообразуването у нас - от производител до краен консуматор.
Ежеседмично ще се наблюдават цените в огромните хранителни вериги в седем европейски страни – Германия, Австрия, Франция, Румъния, Гърция, Чехия, Хърватия, както и в по-малки търговски обекти в същите страни. Данните ще се обработват и съпоставят с цените в комерсиалните обекти в България, като цялата информация ще бъде обществена.
По този метод, във всеки миг, у нас ще има публична информация за настоящите цени в страната, съпоставени с някои от водещите европейски страни. Причината е все по-големият брой сигнали, че едни и същи артикули се продават на повишени цени в българската комерсиална мрежа. Целта е от една страна потребителите да имат цялостна информация, а от друга – да се лимитират нелоялни практики и начисляване на свръхпечалби от страна на търговците, изясняват от икономическото министерство.
Същевременно, от Комисията по стокови тържища и борси са безапелационни, че има корист с комерсиално състояние при образуването на цените на храните, съобщи пред Българска национална телевизия ръководителят й Владимир Иванов. Според него доста търговци вървят към свръхрентабилност и това изкривява пазара.
Комисията по стокови тържища и борси е срещу налагането на таван на цените, тъй като това ще докара до още по-голяма деформиране на пазара, в сравнение с би имало изгоди.
Според Иванов е належащо незабавно страната да сложи като безспорен приоритет развиването на земеделския бранш, а дребните производители да образуват обединявания, с които да противостоят на едрите търговски капитали.
" България има капацитет да храни 30 млн. души и би трябвало да използваме това. Съответно, би трябвало обединяване на земеделските производители като противопоставяне на огромния търговски капитал. Я си представете в този момент да имаме една обща земеделска камара и млечен ръб, който да направи магазини в цялата страна. Какво ще се случи с пазара – дали ще са същите цените?, уточни той.
Икономистът от КТ " Подкрепа " Ваня Григорова също е на мнение, че има далавера на цените у нас. Пред Българска национална телевизия тя съобщи, че съгласно нея таванът на цените е едно от вероятните решения на казуса.
" Има явно договаряне сред огромни търговски вериги тъй че да поддържат относително високи цени по избрани механизми. И да виним, и да не виним Комисия за защита на конкуренцията, обаче, явно тя не може да постави подслушвателни средства на притежателите на огромните вериги. Хората в сектора се познават доста добре, чисто другарски също, и те няма по какъв начин да не си приказват и обменят информация. ", уточни тя.
За въвеждане на таван на цените се разгласи и ръководителят на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. „ Смятаме, че вярното краткотрайно решение е таван на цените на храните от дребната потребителска кошница - мляко, месо, олио, захар, кашкавал, сирене, самун. “, съобщи Нинова пред Бтв. По думите ѝ това е европейска мярка, която работи в Испания, Унгария, Гърция и Франция и рано или късно и в България ще се стигне до това.
Проблемът с високите цени на главните хранителни артикули у нас беше и тематика на срещата на Асоциацията на организациите на българските работодатели с президента Румен Радев през вчерашния ден (27 февруари). Според президента, бизнесът има извънредно значима роля намирането на механизми, дружно с държавните институции, които да понижат спекулата.
На срещата беше изтъкната общата позиция, че държавните институции и българският бизнес би трябвало да работят дружно за възстановяване на икономическата среда и за дейно противопоставяне на спекулата, инфлацията и сивата стопанска система, освен с цел да изпълнят критериите за участие в еврозоната, а с цел да отговорят на ползите на жителите и бизнеса.
Президентът Радев уточни, че осъществените инспекции от служебното държавно управление демонстрират обезпокоителни данни, изключително при цените на питателните артикули, които се усилват доста преди да доближат до комерсиалната мрежа.
Представителите на бизнеса откроиха предвидимостта като основно изискване за развиването на страната. По думите им, забележителният скок в цените и инфлацията са можели да бъдат избегнати от последното постоянно държавно управление.
Комисията за защита на конкуренцията към този момент стартира инспекции за ценообразуването на питателните артикули. Големите търговски вериги имат сериозен дял в него – най-често към 1/3 от продажбите на обособените групи хранителни артикули, и надлежно тяхната политика има огромно въздействие на пазара.
У нас най-вече аномалии се следят при групата на млечните артикули, което се отрази и в. Припомняме, че то разгласи 30% понижение на цените в личните си магазини, а по-късно последва промяна на ръководителя и членове на Управителния съвет на сдружението.
Ежеседмично ще се наблюдават цените в огромните хранителни вериги в седем европейски страни – Германия, Австрия, Франция, Румъния, Гърция, Чехия, Хърватия, както и в по-малки търговски обекти в същите страни. Данните ще се обработват и съпоставят с цените в комерсиалните обекти в България, като цялата информация ще бъде обществена.
По този метод, във всеки миг, у нас ще има публична информация за настоящите цени в страната, съпоставени с някои от водещите европейски страни. Причината е все по-големият брой сигнали, че едни и същи артикули се продават на повишени цени в българската комерсиална мрежа. Целта е от една страна потребителите да имат цялостна информация, а от друга – да се лимитират нелоялни практики и начисляване на свръхпечалби от страна на търговците, изясняват от икономическото министерство.
Същевременно, от Комисията по стокови тържища и борси са безапелационни, че има корист с комерсиално състояние при образуването на цените на храните, съобщи пред Българска национална телевизия ръководителят й Владимир Иванов. Според него доста търговци вървят към свръхрентабилност и това изкривява пазара.
Комисията по стокови тържища и борси е срещу налагането на таван на цените, тъй като това ще докара до още по-голяма деформиране на пазара, в сравнение с би имало изгоди.
Според Иванов е належащо незабавно страната да сложи като безспорен приоритет развиването на земеделския бранш, а дребните производители да образуват обединявания, с които да противостоят на едрите търговски капитали.
" България има капацитет да храни 30 млн. души и би трябвало да използваме това. Съответно, би трябвало обединяване на земеделските производители като противопоставяне на огромния търговски капитал. Я си представете в този момент да имаме една обща земеделска камара и млечен ръб, който да направи магазини в цялата страна. Какво ще се случи с пазара – дали ще са същите цените?, уточни той.
Икономистът от КТ " Подкрепа " Ваня Григорова също е на мнение, че има далавера на цените у нас. Пред Българска национална телевизия тя съобщи, че съгласно нея таванът на цените е едно от вероятните решения на казуса.
" Има явно договаряне сред огромни търговски вериги тъй че да поддържат относително високи цени по избрани механизми. И да виним, и да не виним Комисия за защита на конкуренцията, обаче, явно тя не може да постави подслушвателни средства на притежателите на огромните вериги. Хората в сектора се познават доста добре, чисто другарски също, и те няма по какъв начин да не си приказват и обменят информация. ", уточни тя.
За въвеждане на таван на цените се разгласи и ръководителят на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. „ Смятаме, че вярното краткотрайно решение е таван на цените на храните от дребната потребителска кошница - мляко, месо, олио, захар, кашкавал, сирене, самун. “, съобщи Нинова пред Бтв. По думите ѝ това е европейска мярка, която работи в Испания, Унгария, Гърция и Франция и рано или късно и в България ще се стигне до това.
Проблемът с високите цени на главните хранителни артикули у нас беше и тематика на срещата на Асоциацията на организациите на българските работодатели с президента Румен Радев през вчерашния ден (27 февруари). Според президента, бизнесът има извънредно значима роля намирането на механизми, дружно с държавните институции, които да понижат спекулата.
На срещата беше изтъкната общата позиция, че държавните институции и българският бизнес би трябвало да работят дружно за възстановяване на икономическата среда и за дейно противопоставяне на спекулата, инфлацията и сивата стопанска система, освен с цел да изпълнят критериите за участие в еврозоната, а с цел да отговорят на ползите на жителите и бизнеса.
Президентът Радев уточни, че осъществените инспекции от служебното държавно управление демонстрират обезпокоителни данни, изключително при цените на питателните артикули, които се усилват доста преди да доближат до комерсиалната мрежа.
Представителите на бизнеса откроиха предвидимостта като основно изискване за развиването на страната. По думите им, забележителният скок в цените и инфлацията са можели да бъдат избегнати от последното постоянно държавно управление.
Комисията за защита на конкуренцията към този момент стартира инспекции за ценообразуването на питателните артикули. Големите търговски вериги имат сериозен дял в него – най-често към 1/3 от продажбите на обособените групи хранителни артикули, и надлежно тяхната политика има огромно въздействие на пазара.
У нас най-вече аномалии се следят при групата на млечните артикули, което се отрази и в. Припомняме, че то разгласи 30% понижение на цените в личните си магазини, а по-късно последва промяна на ръководителя и членове на Управителния съвет на сдружението.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ