С общоградско поклонение Търговище почете Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България
Търговище уважи Деня на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България с общоградско поклонение. По традиция честването е пред паметника на знаменосеца на Ботевата чета Никола Симов – Куруто, роден в Ески Джумая (днес Търговище).
Десетки жители, представители на институции и публични организации сведоха глави в символ на благодарност към героите, отдали живота си за свободата на родината.
В минутите преди 12:00 ч. уредникът в Регионалния исторически музей на Никола Симов, а Духов оркестър „ Васил Абрашев “ с диригент Росица Бояджиева-Вълева, изнесе къса музикална стратегия.
Ставрев напомни живота на Симов още от детските му години. По думите на експерта, недоимъкът в фамилията и ранната гибел на татко му, дефинират сложния живот на момчето. Като дребен той става чирак при един абаджия. А по-късно пътуващ търговец-кърджия.
През 1873 година Никола Симов е задържан поради присъединяване си в революционна активност. Изпратен е в затвор в Русе, откъдето съумява да избяга. През есента на същата година минава река Дунав и отива в Браила. Там се свързва с хъшовските среди и се среща в Христо Ботев. Става член на хъшовския приятелски съд. Известен е със своята правдивост и почтеност, получава прозвището Куруто. Включва се в подготовката на Априлското въстание и работи като построен бунтовник. Заедно с Христо Ботев взе участие в подготовката на четата. На парахода „ Радецки” персонално Ботев му връчва знамето на четата и го афишира за знаменосец. На Милин камък на 18 май по остарял жанр 1876 година Никола Симов-Куруто е смъртоносно ранен и умира при първото огромно стълкновение.
Дълги години животът и делото на знаменосеца на Ботевата чета остават забравени. Съгражданите му го помнят с буйния му манталитет и неподчинение. Едва през 1926 година първият, който връща загатна за Никола Симов е търговищенецът Жеко Христакиев със публикация във вестник „ Ескиджумайски вести”. През 1936 година е първото честване в памет на знаменосеца в Търговище във връзка 60 години от неговата крах, напомни Ставрев.
През 1942 година излиза от щемпел и романът „ Знаменосецът” с създател Петър Стъпов - първият биограф на Никола Симов. С романа още веднъж възкръсва животът и делото на знаменосеца.
През 1963 година е открит монумент на Никола Симов, дело на скулптора Петър Куцаров. А през 1976 година е открита и в негова чест. И през днешния ден това са двете места за поклонение и респект към знаменосеца на Ботевата чета.
Десетки венци и цветя бяха поднесени пред монумента по време на ритуала, проведен от Община Търговище. В него участваха кметът Дарин Димитров, регионалният шеф Илко Илиев, представители на държавни, културни и просветителни институции, публични организации и жители.
Точно в 12:00 ч. присъстващите сведоха глави и резервираха едноминутно безмълвие под звука на сирените в памет на Христо Ботев и на всички, починали за свободата и независимостта на България.
До ранния след обед с вход свободен за гости са къщата музей „ Никола Симов “ и Славейковото учебно заведение, част от Музейния комплекс.
Десетки жители, представители на институции и публични организации сведоха глави в символ на благодарност към героите, отдали живота си за свободата на родината.
В минутите преди 12:00 ч. уредникът в Регионалния исторически музей на Никола Симов, а Духов оркестър „ Васил Абрашев “ с диригент Росица Бояджиева-Вълева, изнесе къса музикална стратегия.
Ставрев напомни живота на Симов още от детските му години. По думите на експерта, недоимъкът в фамилията и ранната гибел на татко му, дефинират сложния живот на момчето. Като дребен той става чирак при един абаджия. А по-късно пътуващ търговец-кърджия.
През 1873 година Никола Симов е задържан поради присъединяване си в революционна активност. Изпратен е в затвор в Русе, откъдето съумява да избяга. През есента на същата година минава река Дунав и отива в Браила. Там се свързва с хъшовските среди и се среща в Христо Ботев. Става член на хъшовския приятелски съд. Известен е със своята правдивост и почтеност, получава прозвището Куруто. Включва се в подготовката на Априлското въстание и работи като построен бунтовник. Заедно с Христо Ботев взе участие в подготовката на четата. На парахода „ Радецки” персонално Ботев му връчва знамето на четата и го афишира за знаменосец. На Милин камък на 18 май по остарял жанр 1876 година Никола Симов-Куруто е смъртоносно ранен и умира при първото огромно стълкновение.
Дълги години животът и делото на знаменосеца на Ботевата чета остават забравени. Съгражданите му го помнят с буйния му манталитет и неподчинение. Едва през 1926 година първият, който връща загатна за Никола Симов е търговищенецът Жеко Христакиев със публикация във вестник „ Ескиджумайски вести”. През 1936 година е първото честване в памет на знаменосеца в Търговище във връзка 60 години от неговата крах, напомни Ставрев.
През 1942 година излиза от щемпел и романът „ Знаменосецът” с създател Петър Стъпов - първият биограф на Никола Симов. С романа още веднъж възкръсва животът и делото на знаменосеца.
През 1963 година е открит монумент на Никола Симов, дело на скулптора Петър Куцаров. А през 1976 година е открита и в негова чест. И през днешния ден това са двете места за поклонение и респект към знаменосеца на Ботевата чета.
Десетки венци и цветя бяха поднесени пред монумента по време на ритуала, проведен от Община Търговище. В него участваха кметът Дарин Димитров, регионалният шеф Илко Илиев, представители на държавни, културни и просветителни институции, публични организации и жители.
Точно в 12:00 ч. присъстващите сведоха глави и резервираха едноминутно безмълвие под звука на сирените в памет на Христо Ботев и на всички, починали за свободата и независимостта на България.
До ранния след обед с вход свободен за гости са къщата музей „ Никола Симов “ и Славейковото учебно заведение, част от Музейния комплекс.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ