Ще унищожат ли онлайн аукционите адреналина от живото наддаване?
Търговете на скъпи картини към този момент се организират и онлайн. Но на екрана на телефона или на компютъра рядко могат да се видят пристрастеностите, които нормално кипят в залите на аукционите, където от време на време даже помръдване на веждата може да значи увеличение на сумата с един милион. А онлайн „ вирусът “ на придобиването се комбинира с „ вируса “ на съперничеството и даже картини със подозрителен генезис или объркващ тип се продават за десетки милиони. Да си напомним няколко от по-известните случаи.
„ Спасителят на света “ на Леонардо е купена за 450 милиона $. Но има изкуствоведи, които се съмняват, че това е работа на великия художник. „ Тъмното леке “ в произхода на картината се появява при първата й „ забележима “ стъпка по света – на аукцион в Англия през 1958 година тя е купена за 45 фунта, тъй като се счита, че е на имитатор на Леонардо да Винчи. Минавайки по знайни и незнайни криволичещи пътеки, тя се явява с гръм и тропот в Националната изложба в Лондон през 2011 година и е изложена като шедьовър на Леонардо. Преди това, през 2005 година, картината е купена от американски арт дилър за около10 хиляди $. Той я реставрира и търси мнението на специалисти за авторството й, след което с появяването й в Лондон разрушава всевъзможни обвинявания, свързани с нейната достоверност. През 2013 година платното е препоръчано на търг в „ Сотбис” за 75 милиона $ и стига цената от 127.5 милиона – дадени от съветския колекционер Дмитри Риболовлев. През 2017 година на търг на „ Кристис” след рекламирането й като „ Мъжката Мона Лиза “ и последната творба на гения Леонардо” картината сменя притежателя си за 450 милиона $, като бие всички върхове, и отива да краси палатите и яхтата на саудитски принц.
„ Три изследвания на Лучиан Фройд” („ Three Studies of Lucian Freud “) на Франсис Бейкън (1909-1992) е купена за 142.4 милиона $. Наистина, не може да се отхвърли фактът, че Бейкън е считан за втория максимален художник на ХХ век след Пабло Пикасо. На картината-триптих е изобразен приятелят му, също художник, Лучиан Фройд – внук на известния психоаналитик. Двамата са доста близки - постоянно посещават лондонските пъбове и кафенета, дружно излагат на Венецианското биенале. Но по-късно се скарват. През 70-те години на предишния век трите елементи на триптиха отиват у трима колекционери – в Рим, Париж и в Япония. След време „ се събират “ и през 2013 година триптихът доближава 142.4 милиона $ на търг на „ Кристис”. Така става най-скъпата творба на британски художник. Може да се добави, че през 2016 година от вкъщи на колекционер в Мадрид са откраднати пет платна на Бейкън, оценени на към 30 милиона евро.
„ Номер 5, 1948 “ на Джаксън Полак (1912-1956) е продадена на аукцион на „ Сотбис” за 140 милиона $. Така отива при мексиканския милиардер Дейвид Мартинес, прочут колекционер. Предишният притежател Дейвид Гефън е дал за нея 47 милиона, а първият – Алонсо Асорио, художник и търговец на творби на изкуството – единствено петстотин $. Тогава при превозването на творбата – размерите й са към 120 х 240 см, тя е развалена и Полак предлага да я поправи, само че за по-лесно я рисува отначало, надявайки се, че притежателят няма да забележи. Така и става. В това няма нищо учудващо, като познаваме креативния способ на експресиониста абстракционист – той слага на земята лист от фиброкартон и стартира към него нещо като танц, нанасяйки върху платното с четки и спринцовки течни бои. Заради тази самобитна техника той получава прозвището Джак Пръскача.
„ Супрематична комбинация “ на Казимир Малевич (1879-1935) е продадена за 85.8 милиона $. А какво е супрематизъм? Това е жанр в нереалната живопис, по-висша форма на абстракционизма. За първа такава картина се показва „ Черният квадрат “ на художника. „ Супрематичната комбинация “ е рисувана през 1916 година и се счита за най-скъпото произведение на съветски художник, продадено на очевиден търг. Пътят й е лъкатушен: през 1927 година Малевич я излага с други свои произведения в Германия; връща се в Съюз на съветските социалистически републики, като я оставя на предпазване у немския проектант Хуго Херинг (1882-1958); след гибелта на архитекта е изложена в амстердамски музей, само че след 2000 година е върната на наследниците на Малевич и през 2008 година те я продават на търг за 60 милиона; през 2018 година незнайният притежател я предлага на търг в „ Кристис” и взима за нея 85.8 милиона.
„ Портрет на лекар Гаше “ на Ван Гог стига до рекордните 82.5 милиона $ на търг на „ Кристис” през 1990 година и става владеене на най-богатия японец по това време Рей Сайто. По-интересното е, че японецът желае след гибелта му картината да бъде изгорена с него. Следва скандал, милионерът споделя, че се отхвърля от концепцията, само че след гибелта му през 1996 година следите й не са доста ясни; приказва се, че е попаднала у италиански фен на художника, който не търси популярност. Самата история на шедьовъра е любопитна. Ван Гог рисува две такива картини, едната подарява на лекар Гаше. Тази на Гаше се намира в музея „ Орсе “ в Париж. А останалата у създателя след гибелта му става владеене на сестра му, която я продава на незнаен колекционер; през 1910 година се появява на галерия на постимпресионистите в Лондон, а през 1911 година влиза в музея „ Щедел “ във Франкфурт на Майн. През 1937 година нацистите смъкват портрета от експозицията като упадъчно изкуство. Според някои Гьоринг го продава на холандски търговец, той пък - на колекционер, който забягва в Съединените щати. А има и една „ тайна “ доктрина - защото доктор Гаше с изключение на доктор бил и художник, че това е негов автопортрет и не е излязла из под четката на Ван Гог.
„ Портрет на Анхел Фернандес де Сото “ на Пабло Пикасо сменя притежателя си за 51.9 милиона $ през 2010 година На картината е Анхел де Сото - другар на Пикасо от Париж, от 1899 година. Двамата разделят едно ателие и дружат до гибелта на Анхел през 1938 година в Гражданската война в Испания. Творбата е от „ синия “ интервал на Пикасо - основана е през 1903 година. Британският композитор Ендрю Лойд Уебър я придобива през 1995 година на аукцион в Ню Йорк за към 26 милиона $. През 2006 година композиторът взема решение да я продаде на търг, само че наследници на остарелия собственик претендират, че той няма това право. Минават четири години за изясняване на случая и „ реабилитиране “ на „ Любителя на абсент “ – другото име на творбата, до момента в който стигне до търга през 2010 година.
„ Момиче с балон “ на Банкси е оценена за 1.4 милиона $ на аукцион на „ Сотбис” в Лондон през 2018 година В случая не цената прави усещане, нито историята на картината досега. При този търг са забавни две неща: едното е самоличността на художника на графити, който поддържа от години своята анонимност; другото – случилото се след продажбата на творбата. След удара на чукчето, обявяващ края на наддаването, заработва шредер (устройство за заличаване на документи, което ги реже нормално на тесни ленти), инсталиран в рамката на картината и платното ефектно се самоунищожава, трансформирайки се в лентички. Най-вероятно Банкси участва в залата и персонално задейства шредера. Купувачката на „ Момиче с балон “ обаче не се отхвърля от придобивката и заплаща сумата за творбата, която в този си тип е преименувана от художника в „ Любов в кошчето за отпадък “. От аукционната къща незабавно се застраховат, като декларират, че и те са били сюрпризирани от това шоу на ексцентричния създател. Шоу, което би било невероятно в настоящия онлайн режим на аукционите и търгове на картини.
„ Спасителят на света “ на Леонардо е купена за 450 милиона $. Но има изкуствоведи, които се съмняват, че това е работа на великия художник. „ Тъмното леке “ в произхода на картината се появява при първата й „ забележима “ стъпка по света – на аукцион в Англия през 1958 година тя е купена за 45 фунта, тъй като се счита, че е на имитатор на Леонардо да Винчи. Минавайки по знайни и незнайни криволичещи пътеки, тя се явява с гръм и тропот в Националната изложба в Лондон през 2011 година и е изложена като шедьовър на Леонардо. Преди това, през 2005 година, картината е купена от американски арт дилър за около10 хиляди $. Той я реставрира и търси мнението на специалисти за авторството й, след което с появяването й в Лондон разрушава всевъзможни обвинявания, свързани с нейната достоверност. През 2013 година платното е препоръчано на търг в „ Сотбис” за 75 милиона $ и стига цената от 127.5 милиона – дадени от съветския колекционер Дмитри Риболовлев. През 2017 година на търг на „ Кристис” след рекламирането й като „ Мъжката Мона Лиза “ и последната творба на гения Леонардо” картината сменя притежателя си за 450 милиона $, като бие всички върхове, и отива да краси палатите и яхтата на саудитски принц.
„ Три изследвания на Лучиан Фройд” („ Three Studies of Lucian Freud “) на Франсис Бейкън (1909-1992) е купена за 142.4 милиона $. Наистина, не може да се отхвърли фактът, че Бейкън е считан за втория максимален художник на ХХ век след Пабло Пикасо. На картината-триптих е изобразен приятелят му, също художник, Лучиан Фройд – внук на известния психоаналитик. Двамата са доста близки - постоянно посещават лондонските пъбове и кафенета, дружно излагат на Венецианското биенале. Но по-късно се скарват. През 70-те години на предишния век трите елементи на триптиха отиват у трима колекционери – в Рим, Париж и в Япония. След време „ се събират “ и през 2013 година триптихът доближава 142.4 милиона $ на търг на „ Кристис”. Така става най-скъпата творба на британски художник. Може да се добави, че през 2016 година от вкъщи на колекционер в Мадрид са откраднати пет платна на Бейкън, оценени на към 30 милиона евро.
„ Номер 5, 1948 “ на Джаксън Полак (1912-1956) е продадена на аукцион на „ Сотбис” за 140 милиона $. Така отива при мексиканския милиардер Дейвид Мартинес, прочут колекционер. Предишният притежател Дейвид Гефън е дал за нея 47 милиона, а първият – Алонсо Асорио, художник и търговец на творби на изкуството – единствено петстотин $. Тогава при превозването на творбата – размерите й са към 120 х 240 см, тя е развалена и Полак предлага да я поправи, само че за по-лесно я рисува отначало, надявайки се, че притежателят няма да забележи. Така и става. В това няма нищо учудващо, като познаваме креативния способ на експресиониста абстракционист – той слага на земята лист от фиброкартон и стартира към него нещо като танц, нанасяйки върху платното с четки и спринцовки течни бои. Заради тази самобитна техника той получава прозвището Джак Пръскача.
„ Супрематична комбинация “ на Казимир Малевич (1879-1935) е продадена за 85.8 милиона $. А какво е супрематизъм? Това е жанр в нереалната живопис, по-висша форма на абстракционизма. За първа такава картина се показва „ Черният квадрат “ на художника. „ Супрематичната комбинация “ е рисувана през 1916 година и се счита за най-скъпото произведение на съветски художник, продадено на очевиден търг. Пътят й е лъкатушен: през 1927 година Малевич я излага с други свои произведения в Германия; връща се в Съюз на съветските социалистически републики, като я оставя на предпазване у немския проектант Хуго Херинг (1882-1958); след гибелта на архитекта е изложена в амстердамски музей, само че след 2000 година е върната на наследниците на Малевич и през 2008 година те я продават на търг за 60 милиона; през 2018 година незнайният притежател я предлага на търг в „ Кристис” и взима за нея 85.8 милиона.
„ Портрет на лекар Гаше “ на Ван Гог стига до рекордните 82.5 милиона $ на търг на „ Кристис” през 1990 година и става владеене на най-богатия японец по това време Рей Сайто. По-интересното е, че японецът желае след гибелта му картината да бъде изгорена с него. Следва скандал, милионерът споделя, че се отхвърля от концепцията, само че след гибелта му през 1996 година следите й не са доста ясни; приказва се, че е попаднала у италиански фен на художника, който не търси популярност. Самата история на шедьовъра е любопитна. Ван Гог рисува две такива картини, едната подарява на лекар Гаше. Тази на Гаше се намира в музея „ Орсе “ в Париж. А останалата у създателя след гибелта му става владеене на сестра му, която я продава на незнаен колекционер; през 1910 година се появява на галерия на постимпресионистите в Лондон, а през 1911 година влиза в музея „ Щедел “ във Франкфурт на Майн. През 1937 година нацистите смъкват портрета от експозицията като упадъчно изкуство. Според някои Гьоринг го продава на холандски търговец, той пък - на колекционер, който забягва в Съединените щати. А има и една „ тайна “ доктрина - защото доктор Гаше с изключение на доктор бил и художник, че това е негов автопортрет и не е излязла из под четката на Ван Гог.
„ Портрет на Анхел Фернандес де Сото “ на Пабло Пикасо сменя притежателя си за 51.9 милиона $ през 2010 година На картината е Анхел де Сото - другар на Пикасо от Париж, от 1899 година. Двамата разделят едно ателие и дружат до гибелта на Анхел през 1938 година в Гражданската война в Испания. Творбата е от „ синия “ интервал на Пикасо - основана е през 1903 година. Британският композитор Ендрю Лойд Уебър я придобива през 1995 година на аукцион в Ню Йорк за към 26 милиона $. През 2006 година композиторът взема решение да я продаде на търг, само че наследници на остарелия собственик претендират, че той няма това право. Минават четири години за изясняване на случая и „ реабилитиране “ на „ Любителя на абсент “ – другото име на творбата, до момента в който стигне до търга през 2010 година.
„ Момиче с балон “ на Банкси е оценена за 1.4 милиона $ на аукцион на „ Сотбис” в Лондон през 2018 година В случая не цената прави усещане, нито историята на картината досега. При този търг са забавни две неща: едното е самоличността на художника на графити, който поддържа от години своята анонимност; другото – случилото се след продажбата на творбата. След удара на чукчето, обявяващ края на наддаването, заработва шредер (устройство за заличаване на документи, което ги реже нормално на тесни ленти), инсталиран в рамката на картината и платното ефектно се самоунищожава, трансформирайки се в лентички. Най-вероятно Банкси участва в залата и персонално задейства шредера. Купувачката на „ Момиче с балон “ обаче не се отхвърля от придобивката и заплаща сумата за творбата, която в този си тип е преименувана от художника в „ Любов в кошчето за отпадък “. От аукционната къща незабавно се застраховат, като декларират, че и те са били сюрпризирани от това шоу на ексцентричния създател. Шоу, което би било невероятно в настоящия онлайн режим на аукционите и търгове на картини.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ