Мозъчни донори!
(Тъпотия + наглост) x въздействие = сериозна маса за разпад!
Тъпотията на тълпата плюс наглостта на най-шумните ѝ представители, умножени по въздействието, което доближават в разпространяването на „ концепциите “ си, е равно на основаването на сериозна маса за разпад.
Също по този начин:
Тъпотията на тълпата (или тъпотията на авторитетния политик/инфлуенсър/шоумен…) плюс наглостта на тариката, решил да я употребява, умножени по въздействието на искащия злината да бъде публикувана (чрез неговите медии, да речем), е равно на сериозна маса за разпад.
Мога да не преставам до до безкрайност по този начин. Но да забележим по-добре КАК ВСЪЩНОСТ РАБОТИ ФОРМУЛАТА…
За да сработи опитът, ни би трябвало насочна точка. Ще видите по какъв начин след нея нещата се навързват. Да вземем… Глобалното стопляне, световната опасност от изменящия се климат и общо взето – разделянето на света на две: пука ми/вярвам <------> не ми пука/не имам вяра. Разделям по този начин „ жестоко “ в полза на опита.
В случая – Глобалното стопляне го използваме за ОТПРАВНА точка, а самодейностите за битката с него – като ОПОРНА точка, балансираща лагерите.
Ако прекарате повече време в наблюдаване на навиците на тълпата, ще откриете една особена взаимозависимост – хората, които отхвърлят климатичната злополука, харесват държанието на Тръмп, пробват се да минат за патриоти, харесват и поддържат Brexit, имат изразена експанзия в държанието си, липсват им съществени умения за връзка, които заместват с спомагателна експанзия, усещат се афектирани на света, който считат, че им дължи нещо, злобата им към всичко е първосигнална – т.е. първо оплюват и се подиграват (ей по този начин – по инерция), по-късно вероятно се вглеждат в детайлностите. И най-основната им линия – чакат някой да им каже какво да мислят. Избират си избрани медии, които обслужват ползите на „ идолите “ им, и се залепят за тях, тъй като им сервират мисли-полуфабрикат, за които знаят, че са „ правилните “.
Всяка сериозна мисъл им е непозната. Докато другите хора са способни да подлагат на критика даже тези, които харесват – било то политици, актьори или медии, когато последните са в неточност, то онази навалица, която е обект на наблюдението ни, не подлага на критика „ любимците си “, даже когато са в очевадна неточност, тъй като одобряват държанието и позицията си за част от война: „ ние против тях! “ и бранят „ крепостта “. Да, колкото и да е жалко, по този начин вършат, тъй като другояче им липсва възприятието за принадлежност.
Ето ви една фенка на Brexit… споделя се Памела Дикс. Тя взема решение, че може… че ТРЯБВА да изкаже мнението си във връзка с нещастието с откритите 39 натрупа в камион до Лондон предишния месец. С основни букви (символ за крещене) тя написва: „ ВЪРНЕТЕ ТРУПОВЕТЕ В СТРАНАТА, ОТ КОЯТО СА ДОШЛИ (разбирай: когато са били живи хора) НИКАКВА МИЛОСТ ЗА НЕЛЕГАЛНИТЕ НЯМА КОЙ ДА ОБВИНЯВАТ ОСВЕН СЕБЕ СИ “
Това е жена, която счита личните си проблеми за най-значимите и не желае да одобри, че хора, които рискуват живота си, с цел да избягат от някъде, може би имат по-големи от нейните проблеми. Тя споделя: „ няма кой да упрекват, с изключение на себе си “…
Човек, който се държи по този начин, не го прави в обособени случай, не. Този човек има такова отношение към всичко, което го заобикаля – с вариации. После постоянно са учудени за какво, по дяволите, светът „ като че ли им отмъщава за нещо “…
За такива хора, несъмнено, си има термин; и той е: Brexit-supporting climate crisis-denying cunts. Не, няма да ви го преведа.
От другата страна на Океана, те си имат „ братовчеди “, известни като Trump-supporting climate crisis-denying fucktards.
Кашата в главите на тези хора е такава, че се стига до цялостен когнитивен дисонанс, като носенето на макове (почит към далите живота си в Световните войни английски герои) от хора, които имат татуирани свастики…
Reddit
Не знам какво употребяват вместо мозък тези хора, само че кашата, която е в главата им, те се пробват да… не – те принудително постановат на всички останали. Смешното е, че когато на тези фашисти някой им каже да се разкарат и откаже да седи безшумно, до момента в който те прокламират омразата си, внезапно стартират да се изживяват като „ жертви “ и да реват за (дръж се здраво…) свободата на словото. Пример: Томи Робинсън.
Координаторът на Екологичен потенциал по въпросите на Brexit Ги Верхофстат съобщи напълно неотдавна, че последното контрактувано от Борис Джонсън съглашение е същото, като предлаганото на британците по времето на Мей… нещо, което те отхвърлиха и се гордееха, че са го отхвърлили. Днес те го одобряват и… се гордеят, че са го приели.
Те просто имат вяра на „ тези “ медии и „ тези “ хора; не се интересуват персонално от протичащото се, не гледат друго и не четат друго с изключение на „ вярната линия “. Със затворени очи те споделят: това е добре, след това споделят: това е зле, БУКВАЛНО—СОЧЕЙКИ ЕДНО И СЪЩО НЕЩО.
*
Виждайки, че е направил колосална неточност с изтеглянето от Сирия, Тръмп се пробва да оправдае държанието си и обстоятелството, че е изоставил съдружниците си кюрди в лапите на турците, които започнаха да ги избиват. Припомням, че кюрдите са исторически съдружник на Съединени американски щати в доста войни и интервенции в Близкия Изток, още от времето на Първата война в Залива. Само в последните години, във войната против „ Ислямска страна “ – те са дали десетки хиляди жертви, биейки се един до друг с американците.
Хиляди американски ветерани от разнообразни войни седят пред тв приемниците и гледат репортаж; гледат по какъв начин съветското и турското флагове се веят над американската (довчера) база. Срам. Хиляди кюрди, съдружници, давали жертви, гледат по какъв начин един човек си играе с живота им, оставяйки ги да бъдат избити. Милиони американци гледат по какъв начин целият свят губи напълно доверието си към Съединени американски щати, поради измяната и знаят, че в бъдеще намирането на съдружници ще е повече от мъчно, а постоянно ще бъде невероятно.
На фона на това Тръмп, цитирайки някакви си „ мислители “, изрича безумното: „ Те не са ни помагали в Нормандия “, имайки поради, че кюрдите не са взели участие с помощ в Десанта в Нормандия в края на Втората международна война. Натъртвайки, че няма потребност чак толкоз да ги хвалим тия кюрди, че са помагали, щото, видите ли, те помагали, но с цел да си „ копаят в тяхната си градинка “, защитавайки личните си земи.
Нещо, което накара мнозина публицисти, анализатори и коментатори да се зачудят защо, по дяволите, приказва този човек и по какъв начин съумя да откри връзка сред двете неща. Защото кюрдите не са помагали на американците и за кацането на Луната, да вземем за пример, а по време на Гражданската война пък напълно ги е нямало… (но пък в едни от най-важните задачи в Близкия Изток са били там и са давали жертви)
#WhatTheFuckAreYouTalkingAbout
А в една от групите на ветераните в Америка, някогашен боен написа (по мотив това, че кюрдите не са помагали в Нормандия): „ Нито пък и татко му на тоя…! “, визирайки остарялата традиция на семейство Тръмп да заобикалят присъединяване в армията, а единствено да възхваляват непознатите старания – от надалеч, перчейки се по паради, да вземем за пример. Самият Доналд Тръмп заобикаля повиквателната за армията, пробутвайки извинителна записка от лекар, че има… шипове. В средите на ветераните е прочут като „ Кадет Шипове “ (Cadet Bone Spurs).
Не забравяйте, че почитателите на Cadet Bone Spurs вършат колажи, че даже и видеомонтажи, в които демонстрират Тръмп като екшън воин, който избива враговете, започвайки с либералите (тоест – избивайки други американци, но…), подминавайки обстоятелството, че „ героят “ им е един огромен Шип, неспособен за военна работа.
Феновете на Тръмп би трябвало да намерят метод да живеят с непрекъснатия позор, трансформирайки го в ненавист към всеки, който се подиграва на Оранжевия. Но те би трябвало да пречупят нещо в себе си, с цел да могат да са „ постоянно правилни “. Друг метод просто няма. Ето ви образец за това по какъв начин съзнанието би трябвало да направи съвсем невероятна чупка, с цел да обслужи интереса на личността: Тръмп е човек с провокативно държание, което дава самочувствието на доста расисти да изпълзят от дупките си и да сеят ненавист (така както Brexit им даде смелостта да създадат същото в Британия). За да изгладят имиджа му, неговите съветници измислят акция, която да увлече чернокожите – да показват поддръжка. Много малоумен ход, имайки поради, че незабавно ни подсеща за остарелия модел: не бе, аз не съм расист, щото имам един негър приятел…
Но тъй като това не е задоволително неуместно и унизително за мозъка на естествения човек, би трябвало да има и още… Вижте кой носи тениските, на които написа: Hell Yeah I’m Black And I Like Trump (Много Ясно Аз Съм Чернокож И Харесвам Тръмп).
Изглеждат щастливи от горната страна на всичко…
*
Понеже взехме Глобалното стопляне за насочна точка на опита ни, ще се върнем на него. Тръмп и почитателите му отхвърлят да повярват, че има такова нещо и неуморно се подиграват на всеки академик, който твърди, че има. Тръмп въпреки всичко е прочут с това, че счита (не, това не е смешка!), че той персонално би взел НЯКОЛКО Нобелови награди, в случай че те се раздаваха почтено. НЯКОЛКО… Освен това назова себе си „ Избраният “ (The Chosen One).
Сенатор Скот Уагнер (републиканска партия) от Пенсилвания стига оттатък опцията на човешкия разсъдък, заявявайки, в опит да оправдае решението на Тръмп да изкара Съединени американски щати от Парижкото съглашение в миг на международна злополука:
„ Земята се доближава към Слънцето всяка година. Сега имаме и повече хора. Сещате се, хората имат топли тела, тъй че не идва ли топлота и от тях? Просто прекосяваме през доста промени, само че мисля, че ние – като общество, вършим най-хубавото, което можем “.
Мозъчен донор…
Ще го кажа с думите на Крис Рок: Тръмп е в действителност нещо хубаво… Помните – след Буш и неуспехите му, хората по този начин се отвратиха, че направиха допустимо идването на Обама. След Тръмп… несъмнено ще пристигна Иисус!
Тъпотията на тълпата плюс наглостта на най-шумните ѝ представители, умножени по въздействието, което доближават в разпространяването на „ концепциите “ си, е равно на основаването на сериозна маса за разпад.
Също по този начин:
Тъпотията на тълпата (или тъпотията на авторитетния политик/инфлуенсър/шоумен…) плюс наглостта на тариката, решил да я употребява, умножени по въздействието на искащия злината да бъде публикувана (чрез неговите медии, да речем), е равно на сериозна маса за разпад.
Мога да не преставам до до безкрайност по този начин. Но да забележим по-добре КАК ВСЪЩНОСТ РАБОТИ ФОРМУЛАТА…
За да сработи опитът, ни би трябвало насочна точка. Ще видите по какъв начин след нея нещата се навързват. Да вземем… Глобалното стопляне, световната опасност от изменящия се климат и общо взето – разделянето на света на две: пука ми/вярвам <------> не ми пука/не имам вяра. Разделям по този начин „ жестоко “ в полза на опита.
В случая – Глобалното стопляне го използваме за ОТПРАВНА точка, а самодейностите за битката с него – като ОПОРНА точка, балансираща лагерите.
Ако прекарате повече време в наблюдаване на навиците на тълпата, ще откриете една особена взаимозависимост – хората, които отхвърлят климатичната злополука, харесват държанието на Тръмп, пробват се да минат за патриоти, харесват и поддържат Brexit, имат изразена експанзия в държанието си, липсват им съществени умения за връзка, които заместват с спомагателна експанзия, усещат се афектирани на света, който считат, че им дължи нещо, злобата им към всичко е първосигнална – т.е. първо оплюват и се подиграват (ей по този начин – по инерция), по-късно вероятно се вглеждат в детайлностите. И най-основната им линия – чакат някой да им каже какво да мислят. Избират си избрани медии, които обслужват ползите на „ идолите “ им, и се залепят за тях, тъй като им сервират мисли-полуфабрикат, за които знаят, че са „ правилните “.
Всяка сериозна мисъл им е непозната. Докато другите хора са способни да подлагат на критика даже тези, които харесват – било то политици, актьори или медии, когато последните са в неточност, то онази навалица, която е обект на наблюдението ни, не подлага на критика „ любимците си “, даже когато са в очевадна неточност, тъй като одобряват държанието и позицията си за част от война: „ ние против тях! “ и бранят „ крепостта “. Да, колкото и да е жалко, по този начин вършат, тъй като другояче им липсва възприятието за принадлежност.
Ето ви една фенка на Brexit… споделя се Памела Дикс. Тя взема решение, че може… че ТРЯБВА да изкаже мнението си във връзка с нещастието с откритите 39 натрупа в камион до Лондон предишния месец. С основни букви (символ за крещене) тя написва: „ ВЪРНЕТЕ ТРУПОВЕТЕ В СТРАНАТА, ОТ КОЯТО СА ДОШЛИ (разбирай: когато са били живи хора) НИКАКВА МИЛОСТ ЗА НЕЛЕГАЛНИТЕ НЯМА КОЙ ДА ОБВИНЯВАТ ОСВЕН СЕБЕ СИ “
Това е жена, която счита личните си проблеми за най-значимите и не желае да одобри, че хора, които рискуват живота си, с цел да избягат от някъде, може би имат по-големи от нейните проблеми. Тя споделя: „ няма кой да упрекват, с изключение на себе си “…
Човек, който се държи по този начин, не го прави в обособени случай, не. Този човек има такова отношение към всичко, което го заобикаля – с вариации. После постоянно са учудени за какво, по дяволите, светът „ като че ли им отмъщава за нещо “…
За такива хора, несъмнено, си има термин; и той е: Brexit-supporting climate crisis-denying cunts. Не, няма да ви го преведа.
От другата страна на Океана, те си имат „ братовчеди “, известни като Trump-supporting climate crisis-denying fucktards.
Кашата в главите на тези хора е такава, че се стига до цялостен когнитивен дисонанс, като носенето на макове (почит към далите живота си в Световните войни английски герои) от хора, които имат татуирани свастики…
Не знам какво употребяват вместо мозък тези хора, само че кашата, която е в главата им, те се пробват да… не – те принудително постановат на всички останали. Смешното е, че когато на тези фашисти някой им каже да се разкарат и откаже да седи безшумно, до момента в който те прокламират омразата си, внезапно стартират да се изживяват като „ жертви “ и да реват за (дръж се здраво…) свободата на словото. Пример: Томи Робинсън.
Координаторът на Екологичен потенциал по въпросите на Brexit Ги Верхофстат съобщи напълно неотдавна, че последното контрактувано от Борис Джонсън съглашение е същото, като предлаганото на британците по времето на Мей… нещо, което те отхвърлиха и се гордееха, че са го отхвърлили. Днес те го одобряват и… се гордеят, че са го приели.
Те просто имат вяра на „ тези “ медии и „ тези “ хора; не се интересуват персонално от протичащото се, не гледат друго и не четат друго с изключение на „ вярната линия “. Със затворени очи те споделят: това е добре, след това споделят: това е зле, БУКВАЛНО—СОЧЕЙКИ ЕДНО И СЪЩО НЕЩО.
*
Виждайки, че е направил колосална неточност с изтеглянето от Сирия, Тръмп се пробва да оправдае държанието си и обстоятелството, че е изоставил съдружниците си кюрди в лапите на турците, които започнаха да ги избиват. Припомням, че кюрдите са исторически съдружник на Съединени американски щати в доста войни и интервенции в Близкия Изток, още от времето на Първата война в Залива. Само в последните години, във войната против „ Ислямска страна “ – те са дали десетки хиляди жертви, биейки се един до друг с американците.
Хиляди американски ветерани от разнообразни войни седят пред тв приемниците и гледат репортаж; гледат по какъв начин съветското и турското флагове се веят над американската (довчера) база. Срам. Хиляди кюрди, съдружници, давали жертви, гледат по какъв начин един човек си играе с живота им, оставяйки ги да бъдат избити. Милиони американци гледат по какъв начин целият свят губи напълно доверието си към Съединени американски щати, поради измяната и знаят, че в бъдеще намирането на съдружници ще е повече от мъчно, а постоянно ще бъде невероятно.
На фона на това Тръмп, цитирайки някакви си „ мислители “, изрича безумното: „ Те не са ни помагали в Нормандия “, имайки поради, че кюрдите не са взели участие с помощ в Десанта в Нормандия в края на Втората международна война. Натъртвайки, че няма потребност чак толкоз да ги хвалим тия кюрди, че са помагали, щото, видите ли, те помагали, но с цел да си „ копаят в тяхната си градинка “, защитавайки личните си земи.
Нещо, което накара мнозина публицисти, анализатори и коментатори да се зачудят защо, по дяволите, приказва този човек и по какъв начин съумя да откри връзка сред двете неща. Защото кюрдите не са помагали на американците и за кацането на Луната, да вземем за пример, а по време на Гражданската война пък напълно ги е нямало… (но пък в едни от най-важните задачи в Близкия Изток са били там и са давали жертви)
#WhatTheFuckAreYouTalkingAbout
А в една от групите на ветераните в Америка, някогашен боен написа (по мотив това, че кюрдите не са помагали в Нормандия): „ Нито пък и татко му на тоя…! “, визирайки остарялата традиция на семейство Тръмп да заобикалят присъединяване в армията, а единствено да възхваляват непознатите старания – от надалеч, перчейки се по паради, да вземем за пример. Самият Доналд Тръмп заобикаля повиквателната за армията, пробутвайки извинителна записка от лекар, че има… шипове. В средите на ветераните е прочут като „ Кадет Шипове “ (Cadet Bone Spurs).
Не забравяйте, че почитателите на Cadet Bone Spurs вършат колажи, че даже и видеомонтажи, в които демонстрират Тръмп като екшън воин, който избива враговете, започвайки с либералите (тоест – избивайки други американци, но…), подминавайки обстоятелството, че „ героят “ им е един огромен Шип, неспособен за военна работа.
Феновете на Тръмп би трябвало да намерят метод да живеят с непрекъснатия позор, трансформирайки го в ненавист към всеки, който се подиграва на Оранжевия. Но те би трябвало да пречупят нещо в себе си, с цел да могат да са „ постоянно правилни “. Друг метод просто няма. Ето ви образец за това по какъв начин съзнанието би трябвало да направи съвсем невероятна чупка, с цел да обслужи интереса на личността: Тръмп е човек с провокативно държание, което дава самочувствието на доста расисти да изпълзят от дупките си и да сеят ненавист (така както Brexit им даде смелостта да създадат същото в Британия). За да изгладят имиджа му, неговите съветници измислят акция, която да увлече чернокожите – да показват поддръжка. Много малоумен ход, имайки поради, че незабавно ни подсеща за остарелия модел: не бе, аз не съм расист, щото имам един негър приятел…
Но тъй като това не е задоволително неуместно и унизително за мозъка на естествения човек, би трябвало да има и още… Вижте кой носи тениските, на които написа: Hell Yeah I’m Black And I Like Trump (Много Ясно Аз Съм Чернокож И Харесвам Тръмп).
Изглеждат щастливи от горната страна на всичко…
*
Понеже взехме Глобалното стопляне за насочна точка на опита ни, ще се върнем на него. Тръмп и почитателите му отхвърлят да повярват, че има такова нещо и неуморно се подиграват на всеки академик, който твърди, че има. Тръмп въпреки всичко е прочут с това, че счита (не, това не е смешка!), че той персонално би взел НЯКОЛКО Нобелови награди, в случай че те се раздаваха почтено. НЯКОЛКО… Освен това назова себе си „ Избраният “ (The Chosen One).
Сенатор Скот Уагнер (републиканска партия) от Пенсилвания стига оттатък опцията на човешкия разсъдък, заявявайки, в опит да оправдае решението на Тръмп да изкара Съединени американски щати от Парижкото съглашение в миг на международна злополука:
„ Земята се доближава към Слънцето всяка година. Сега имаме и повече хора. Сещате се, хората имат топли тела, тъй че не идва ли топлота и от тях? Просто прекосяваме през доста промени, само че мисля, че ние – като общество, вършим най-хубавото, което можем “.
Мозъчен донор…
Ще го кажа с думите на Крис Рок: Тръмп е в действителност нещо хубаво… Помните – след Буш и неуспехите му, хората по този начин се отвратиха, че направиха допустимо идването на Обама. След Тръмп… несъмнено ще пристигна Иисус!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ