Денят на Свободата
Таня Джаджева
Българите през днешния ден честват. Освобождението си.
Българите през днешния ден имат Национален празник. Празнуват свободата си.
Толкова е просто.
Ако го нямаше 3 март, какво ли щеше да има през днешния ден на картата на Европа вместо суверенна българска страна? Географска област? Етническа територия под непознато властничество? Спомен от предишното?
Колко елементарно и безгрижно е с днешна дата, под въздействието на днешните събития да призовеш за протест на Трети март. Колко нехайно звучи - " в този момент му е времето, дайте да сменяме празника ".
Една нация осмисля себе си посредством отношението към личната си история. Част от тази история е и благодарността на българската нация към Русия. И тя няма нищо общо с отношението на българите към протичащото се през днешния ден.
Няма да накажем руснаците, в случай че зачертаем Националния си празник. Ако зачертаем Освобождението си. Те ще продължат да назовават събитията от 1877-78 година Руско-турска освободителна война.
Няма да ги накажем. Ще накажем себе си. Защото комплексарското трескаво търсене на " комфортния ", " верния ", " политкоректния " народен празник приказва за моралните устои на търсещите. Издава взаимозависимост, приказва за поклонничество. Лъсва малоценната търговийка със съвести.
Затова на гордите, достойните, същинските българи:
Честит Национален празник!
Българите през днешния ден честват. Освобождението си.
Българите през днешния ден имат Национален празник. Празнуват свободата си.
Толкова е просто.
Ако го нямаше 3 март, какво ли щеше да има през днешния ден на картата на Европа вместо суверенна българска страна? Географска област? Етническа територия под непознато властничество? Спомен от предишното?
Колко елементарно и безгрижно е с днешна дата, под въздействието на днешните събития да призовеш за протест на Трети март. Колко нехайно звучи - " в този момент му е времето, дайте да сменяме празника ".
Една нация осмисля себе си посредством отношението към личната си история. Част от тази история е и благодарността на българската нация към Русия. И тя няма нищо общо с отношението на българите към протичащото се през днешния ден.
Няма да накажем руснаците, в случай че зачертаем Националния си празник. Ако зачертаем Освобождението си. Те ще продължат да назовават събитията от 1877-78 година Руско-турска освободителна война.
Няма да ги накажем. Ще накажем себе си. Защото комплексарското трескаво търсене на " комфортния ", " верния ", " политкоректния " народен празник приказва за моралните устои на търсещите. Издава взаимозависимост, приказва за поклонничество. Лъсва малоценната търговийка със съвести.
Затова на гордите, достойните, същинските българи:
Честит Национален празник!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




