От конкурса История с Марица: Момиче в речната магия
Таня Димова и Силвия Димитрова са победителки в състезанието, разгласен от вестник " Марица " и Marica.bg, по отношение на юбилея ни. Те ще бъдат отличени със специфични награди. Книги ще получат всички участници, изпратили ни свои произведения. Благодарим на правилните си читатели!
Това е есето на Силвия Димитрова: " Момиче в речната магия ".
Реката е измежду най-красивите творения на природата. Тук, в Пловдивското поле, тя е спокойна. Леглото ѝ е необятно, дъното - плитко, песъчливо, на доста места са формирани дребни острови, обрасли с върби и шубраци. Нейното шумолене, чистотата ѝ, хубостта на отраженията на слънцето в нея ни демонстрират и разкриват един различен неповторим смисъл, който носи тя. Тя е знак на живота!
Водата, която тече, която се мени, е един от най-значимите знаци към нас, хората. Като смяната в мисленето, в персоналния претекст да продължим напред, употребявайки рационално всички богатства, с които ни е дарила природата.
А момичето от фотографията просто спря, загледа се в бистрите води на Марица и си даде сметка, че познава единствено една една дребна част от огромната река, една прекомерно дребна част от живота. И пое по пътя към познанието, тъй като както водата, по този начин и животът крие доста незнайни за индивида магии. А тази магия, на която очите и душата можеха да се насладят, превръщаше всичко в смисъл. Смисъл, в който тя виждаше своята независимост.
Тя е знак на живота!
Това е есето на Силвия Димитрова: " Момиче в речната магия ".
Реката е измежду най-красивите творения на природата. Тук, в Пловдивското поле, тя е спокойна. Леглото ѝ е необятно, дъното - плитко, песъчливо, на доста места са формирани дребни острови, обрасли с върби и шубраци. Нейното шумолене, чистотата ѝ, хубостта на отраженията на слънцето в нея ни демонстрират и разкриват един различен неповторим смисъл, който носи тя. Тя е знак на живота!
Водата, която тече, която се мени, е един от най-значимите знаци към нас, хората. Като смяната в мисленето, в персоналния претекст да продължим напред, употребявайки рационално всички богатства, с които ни е дарила природата.
А момичето от фотографията просто спря, загледа се в бистрите води на Марица и си даде сметка, че познава единствено една една дребна част от огромната река, една прекомерно дребна част от живота. И пое по пътя към познанието, тъй като както водата, по този начин и животът крие доста незнайни за индивида магии. А тази магия, на която очите и душата можеха да се насладят, превръщаше всичко в смисъл. Смисъл, в който тя виждаше своята независимост.
Тя е знак на живота!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ