Таня АРАБОВАНяма старо и ново нормално. Нормалното си е нормално.

Таня АРАБОВА
Няма остаряло и ново обикновено. Нормалното си е обикновено. Ценностите са си полезности.
Семейството, моралът, възпитанието, доверието, загрижеността за другите, готовността да окажеш помощ. Тези неща са непреходни.
И не са изчезнали от нашето общество.
Просто са по-малко шумни и не толкоз нападателни от пошлостта, простащината, леките нрави и неналичието на съвест, които се популяризират сами.
На какво ще научим децата си е нашият избор. Докога ще се помиряваме с сходна реалност - също.
Като със спекулата в магазините, да вземем за пример. 21 лев за кг агнешко на промоция! И това в случай че не е насмешка, не знам кое е. Аз персонално няма да си купя агнешко. Предпочитам да хапвам копривена каша с орехи. 
Защото духът на Великден не е в отрупаните маси, нито в агнешкото и козунаците. Нито в шоколадовите зайчета, нито даже в боядисаните яйца. А в това да се смирим, като помислим за саможертвата на Исус Христос, който одобри човешки облик, живя на земята и беше разпнат, с цел да изкупи греховете ни.
Великден е време за размисъл. За осъзнаване.
За добротворство.
Не за пазаруване на движимости на промоции, нито за ястие и пиянство.
Така мисля аз. На това изучавам децата си.
Че не е значимо какво има на масата, а кой е седнал с теб на нея. Не е значимо какъв брой скъпи движимости има в една къща, а обичта и смехът, които я трансформират в дом.
Страстната седмица е най-тъжната седмица в годината. Защото демонстрира какъв брой са преходни човешките пристрастености.
От " Осанна " в неделя, когато Христос влиза в Йерусалим, посрещнат с палмови клони и боготворене от тълпата, до " Разпни го " в петък от същата навалица. За няколко дни прекосяваме от другарство към изменничество, от обожание- до отказване. И се отхвърля не какъв да е, а Свети Петър - най-преданият почитател на Христос.
През тъгите и страданията на Исус на кръста, болката и униженията. До скръбта и загубата на религия от почитателите му в събота. И най-после до богатствата новина за неговото Възкресение в неделя.
Та си мисля - ние сме в интервала, когато на кръст са разпънати вярата ни в положителното, честността и състраданието. Всички наши полезности.
Много хора са изгубили вярата, че нещата могат да се трансформират. Но аз твърдо имам вяра, че у нас ще възкръснат още веднъж тези морални правила, които са ни съхранили като народ през хилядолетната ни история!
Вярвам, че и над нашата страна, ще изгрее слънце. Зависи и от нас!
Нашето на следващия ден стартира от през днешния ден с децата и внуците ни.
Желая ви здраве и примирение.
Както и светли празници!