Проф. Мила Сантова: Неслучайно нестинарството е признато от ЮНЕСКО
Танцът върху жаравата сплотява общността и утвърждава идентичността
Член-кореспондент проф. Мила Сантова изрази изненада от появилите се в последно време претенции за възбрана на нестинарството. В изявление за Радио " Фокус " тя акцентира, че в XXI век се връщаме към непредвидени концепции, противоречащи на правилата на приемливост към културните обичаи.
" Толерантността е водещ модел на държание, когато се впускаме в културни обстоятелства, които самата културна история е отработила във времето ", съобщи проф. Сантова, която е подготвила от името на България досието за вписването на нестинарството в Световната представителна листа на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО.
Тя изясни, че нестинарството има дълбоки исторически корени, датиращи още от времето на палеобалканския субстрат, предхождащ през днешния ден познатите исторически интервали. Според нея, тези културни практики са мощно вкоренени в съзнанието на хората и имат значимо обществено значение.
Научна интерпретация на ритуала
Науката пояснява нестинарството като повсеместен ритуал, ориентиран към единство на социума, а не като магическа процедура, акцентира специалистът.
" Това е едно обръщение към светеца за оцеляване на социума. Целият облик е ориентиран към просъществуването на социума, в тази ситуация на селото, защото тези игри се играят в селото ", изясни проф. Мила Сантова.
В настоящата дискусия се появили изказвания, че нестинарството заимства детайли от други култури, само че проф. Сантова изрично отхвърли това. Тя уточни, че типично за нестинарството е изтъпкването, а не прекосяването през огъня, което го отличава от източните обичаи.
Световно самопризнание
Неслучайно нестинарството е вписано безпроблемно от всички страни членки на ЮНЕСКО в нематериалното културно завещание. Проф. Сантова акцентира, че ритуалът се е оказал понятен за всички, което е асъдействало за безпроблемното му регистриране в международната листа през 2009 година.
Нестинарството през днешния ден се практикува най-вече в село Българи в Странджа планина, където годишно се събират хиляди гости, в това число доста гърци, които се причисляват към ритуала, утвърждавайки неговата сплотяваща роля.
Член-кореспондент проф. Мила Сантова изрази изненада от появилите се в последно време претенции за възбрана на нестинарството. В изявление за Радио " Фокус " тя акцентира, че в XXI век се връщаме към непредвидени концепции, противоречащи на правилата на приемливост към културните обичаи.
" Толерантността е водещ модел на държание, когато се впускаме в културни обстоятелства, които самата културна история е отработила във времето ", съобщи проф. Сантова, която е подготвила от името на България досието за вписването на нестинарството в Световната представителна листа на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО.
Тя изясни, че нестинарството има дълбоки исторически корени, датиращи още от времето на палеобалканския субстрат, предхождащ през днешния ден познатите исторически интервали. Според нея, тези културни практики са мощно вкоренени в съзнанието на хората и имат значимо обществено значение.
Научна интерпретация на ритуала
Науката пояснява нестинарството като повсеместен ритуал, ориентиран към единство на социума, а не като магическа процедура, акцентира специалистът.
" Това е едно обръщение към светеца за оцеляване на социума. Целият облик е ориентиран към просъществуването на социума, в тази ситуация на селото, защото тези игри се играят в селото ", изясни проф. Мила Сантова.
В настоящата дискусия се появили изказвания, че нестинарството заимства детайли от други култури, само че проф. Сантова изрично отхвърли това. Тя уточни, че типично за нестинарството е изтъпкването, а не прекосяването през огъня, което го отличава от източните обичаи.
Световно самопризнание
Неслучайно нестинарството е вписано безпроблемно от всички страни членки на ЮНЕСКО в нематериалното културно завещание. Проф. Сантова акцентира, че ритуалът се е оказал понятен за всички, което е асъдействало за безпроблемното му регистриране в международната листа през 2009 година.
Нестинарството през днешния ден се практикува най-вече в село Българи в Странджа планина, където годишно се събират хиляди гости, в това число доста гърци, които се причисляват към ритуала, утвърждавайки неговата сплотяваща роля.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ