Танцът - онзи полет на душата, който ни дава всичко.

Танцът - оня полет на душата, който ни дава всичко. Във всеки смисъл, във всяка част на съществото ни - от тялото до мозъка. Красив, безгласен, само че в това време толкоз задоволителен. Той приказва, предава послания и сплотява. Танцовото изкуство в България най-сетне има своята сцена - онази, която му оказва помощ да доближи интернационално самопризнание, тук, на родна земя. Зад него стои Николина Въкова - основател на Международен танцов шампионат, който ще се организира от 21-ви до 23-ти ноември и тази година е в името на една доста специфична идея - когато децата оказват помощ на децата. С изкуството на танца, на добротата. За всички провокациите и чара на българската танцова сцена, през днешния ден си приказваме с Николина Въкова. Ето какво показа тя, особено за читателите на Woman.bg, който е медиен сътрудник на събитието:

- Николина, ти си основател на единствения сертифициран в България и Европа Международен танцов шампионат. Разкажи ни за началото, коя беше твоята водеща мощ?

- Началото на всичко беше през 2021 година, когато започнах да работя като представител за България на интернационален танцов формат. Международният формат самичък по себе си е нещо стойностно, само че когато не е подплътен с действително самопризнание и сертификация на интернационално равнище, в мен се появи естественото предпочитание да надградя – да основа нещо, което да носи по-висока стойност и дълготраен смисъл.

С времето осъзнах, че моделът, в който работех, не подхожда на моите усещания за професионализъм и отношение в танцовата сфера. В България всеобщо сходен вид събития се провеждат от хора, които са притежатели на танцови клубове. Това постоянно води до отчаяние – когато едни участници се толерират, а други остават в сянка. Именно тогава взех решение, че в случай че ще върша нещо, то би трябвало да бъде почтено, свястно и вдъхновяващо.

Затова избрах да последвам образеца на огромните интернационалните формати и да бъда същински уредник и основател, а не началник на личен клуб. Исках да основа платформа, в която всички танцьори – без значение от школа или жанр – да имат еднакъв късмет да бъдат видени и оценени само по своя гений.

Така пристигна моментът, в който направих смелата крачка да основа формат, който не просто събира танцьори на едно място, а издига българската сцена на интернационално равнище. След голям брой изследвания открих, че в международен мащаб няма публично лицензиран и сертифициран Международен танцов шампионат – и тогава си споделих, че няма по-подходящо място за основаването му от България.

Днес съм същински щастлива, че Dancing INN International Dance Championship е освен първият по рода си сертифициран интернационален танцов шампионат, само че и че зад него стои европейски приета организация, родена точно тук – в България.

- Кой е обичаният ти миг от шампионата дотук? Този, който в никакъв случай няма да забравиш?

- Любимите ми моменти са доста, само че има два, които в никакъв случай няма да не помни. Първият беше, когато едно дете пристигна при мен и ми сподели: „ Николина, нормално ти ни прегръщаш и ни пожелаваш триумф, само че през днешния ден аз желая да те прегърна и да ти благодаря. Истински те одобрявам, тъй като с изключение на нас и ти заслужаваш огромна и топла прегръдка. Създаваш хубост, обединяваш ни, даваш ни убеденост и интернационалните другарства със сродни по душа деца, които другояче няма по какъв начин да срещнем. “ Тези думи в никакъв случай няма да не помни — те ми припомнят за какво в действителност върша всичко това.

Вторият миг беше след края на миналогодишното издание, когато шефът на снимачния екип, който не е от България и с който работим, пристигна при мен и ми сподели: „ Възхищаваме ти се – целияt ми екип, всички в него. Как се справяш и по какъв начин създаваш всичко сама, с подобен професионализъм! По нищо не отстъпваш на най-големите международни формати като Dance World Cup и DanceStar, и ние постоянно ще бъдем компактно до теб. “ Да чуя това беше голямо самопризнание – тъй като тези думи пристигнаха от хора, които работят на най-високо равнище в танцовата промишленост в интернационален мащаб.

За мен това беше чест и едно от най-силните доказателства, че съм на прав път.

- Какви усещания имаш за равнището на културата и експертите в танцовото изкуство в България в последните години?

- Ооо, това е превъзходен въпрос, за който същински ви благодаря! От моите наблюдения – освен през призмата на Dancing INN, а и в цялостната танцова картина у нас – мога да кажа с убеденост, че България разполага с изключителни гении. Имаме превъзходни деца и младежи – от 10 до 25 години – които са необикновено работливи, въодушевени и със мощен артистичен дух.

Но зад всяко огромно дете стои въодушевен възпитател. Това са хората, които с неизменност и безрезервност построяват поколението, което издига българската танцова сцена все по-високо. Без тяхната обич, дисциплинираност и професионализъм нямаше да виждаме този напредък.

Изключително ме радва, когато чета за достиженията на нашите танцьори по света – а такива има в действителност доста! Да видиш българско име измежду водещите в влиятелни интернационалните ранглисти или да наблюдаваш техните осъществявания онлайн – това е чисто изкуство, същински „ въздушен пилотаж “.

Имаме невероятни експерти, които годишно основават танцови академии, уъркшопи и начинания, с цел да развиват младите гении и да им дадат интернационален взор. Всичко това потвърждава, че танцовата просвета в България е в подем и че бъдещето ѝ е повече от ярко.

Би било отлично обаче, в случай че институциите стартират да оказват по-активна поддръжка, тъй като сега точно родителите поемат голямата тежест – и тези разноски напълно не са дребни.

- Тази година шампионатът ще се организира с една доста специфична идея. Разкажи ни повече за „ Деца танцуват за деца “.

- Тази идея е извънредно персонална за мен и носи бездънен смисъл. Истински съм щастлива, че точно от танцовата сцена ще се случи нещо толкоз значимо – тъй като имам вяра, че танцът има силата да сплотява и да въодушевява. В качеството си на уредник взех решение да поддържа Асоциация АЛА – за деца, родени с лицеви аномалии, защото като майка, минала през сходен опит, знам какъв брой е значимо тези деца да бъдат признати, обичани и подкрепяни.

Каузата „ Деца танцуват за деца, Деца подаряват усмивки на деца “ беше замислена още предходната година, само че точно тази година ще оживее! Тя се „ роди “ естествено – тъй като всяка година в шампионата Dancing INN ние прибавяме нещо ново, постоянно търсим смисъл и обръщение оттатък самото съревнование.

Така създадохме благотворителната номинация „ Златни крила “, посредством която ние като организация ще дарим част от средствата от шампионата на Асоциация АЛА. Освен това ще създадем и самите участници съпричастни към положителното – ще им покажем, че сходен вид събитие не е единствено за медали и награди, а носи нещо доста по-голямо: сърце, смисъл и човещина.

Най-щастлива съм, че в Европа до момента никой в танцовите среди не е поставял сходна идея на сцена. Това значи, че посредством шампионата ние не просто даваме старт, а и ентусиазъм – че танцът може да бъде мощ за положително, а освен сцена за трофеи.

- Какво би споделила на всяка майка, която е изправена пред предизвикването, за което загатна в благотворителната самодейност?

- На първо място бих споделила – не сте сами! Аз съм част от вас. Преминала съм по този път и знам какво значи – паниките, очакванията, чакането. При едни всичко се случва по-леко, при други лишава повече време, само че резултат има – и има светлина, тъй като зад тази идея стоят изключителни хора.

Искам да изкажа голямата си признателност към проф. Юрий Анастасов и доктор Костадин Гигов. Това са експерти с големи сърца и неизмерима човещина, хора, които не просто лекуват, а възстановяват убеденост и усмивки. Ръцете им вършат чудеса – „ златни “ е малко да се каже.

Бих споделила на всяка майка – вярвайте! Вярвайте в детето си, че ще бъде добре, в медицината, в хората, които ще ви поддържат по пътя, и най-много – във вашата вътрешна мощ. Защото любовта на една майка е най-голямото знамение, което може да се случи на света!

- Танцът лекува ли и какви са твоите наблюдения – каква роля може да изиграе танцът в света на едно дете?

- Танцът за мен е не просто изкуство – той е език на душата. Той учи децата да показват страсти, да имат вяра в себе си, да се движат със смисъл и темп освен по сцената, само че и в живота.

Когато едно дете танцува, то се свързва с нещо по-голямо от самото придвижване – с чувството за независимост, принадлежност и наслада. Танцът построява темперамент, дисциплинираност, убеденост, а в това време развива съпричастност и почитание към труда на другите.

Много постоянно споделям, че танцът не е единствено стъпки и музика – той е вътрешен баланс, метод да намериш себе си и да споделиш своята светлина. Именно по тази причина имам вяра, че ролята му в живота на всяко дете е скъпа – тъй като му оказва помощ да пораства не просто като актьор, а като човек.

(в материала има продуктово позициониране)