ИДЕ ВОЙНА! А розовият балон е пълен с кръв
Танковете карат земята да трепери, бомбите пръскат пръст и кръв. Лицата са черни, душите също, оцеляването…
***
Втората международна война. Представете си децата, родени през 1939-а, септември. И оживеят. Ще бъдат на 6 години, подготвени за първи клас, когато цялото това безумство завършва. Какво ще са видели те? Война, само и единствено война.
Изгубеното потомство. Както Гъртруд Стайн назовава писателите по това време. Как назоваваме обаче тези деца?! „ Чайлд ин тайм “. „ Пърпъл “. Музика и тишина след нея.
„ Човек, който не е бил на война, няма право да написа за нея! Защото не я схваща “, споделя Хемингуей. Един от „ изгубеното потомство “ на Гъртруд Стайн.
И когато всички помнещи ужасите й починат, ще стартира идната.
Защото животът е станал елементарен, свиркащ, розов, надуваем.
И следва да бъде спукан с лека ръка. От леки ръце, от заешки сърца, които туптят със самочувствието на лъвски, властнически, неосъзнаващи следствията от розовите балони.
Вървим постепенно, решително към този следващ свършек на една ера на голото самочувствие. На чутовното достижение на промяната на пола. Духът е сломен, препикан и зарязан. Човешкото е оплюто, вярата е изнасилена и подигравана.
Иде ред на безусловното зло, в което плътта и кръвта нямат никаква стойност. Сълзите също. Любовта е проядена от молците, вехта опаковка в старите филми.
Насилие, от което да избуи новия свят на зверовете без граници. В безграничната им чудовищност не би трябвало да остане нищо свято, топло, човешко.
Червеи и бръмбари в менюто, ваксини в кръвта, тотално послушание на разсъдъка и запечатани усти.
Това е новият ред, който жадува една шепа блатна кал. Но с властта да покрие всичко навсякъде.
Който не е склонен – ще бъде сплескан, който се двоуми – напазаруван, който е с тях – ще бъде дребен господ на повърхността на тинята.
Бардакът за души работи. Неоновите светлини притеглят жалките мушици и ги изгарят със сатанинска пристрастеност, с удоволствието на едно програмирано зло.
Червените бузи, за които никой няма да води война
Премиерът на България Росен отива в Съединени американски щати и изцепва от там, че от 1-ви януари страната ни стопира преноса на газ през Балкански поток.
Как? Без глоба на Народното събрание?
Този човек си разрешава да приказва неща, които могат да се възприемат като…
Газът доближава до Сърбия, Унгария, Австрия. И ти, с алените бузи, заявяваш, че ще им го спреш, че ще дръпнеш шалтера на енергетиката им, стопанската система им?!
Това е идиом за оповестяване на война. Както и да го разглеждате.
Как по този начин родните червенобузести оядници си разрешават да вкарат народа ни във война с една единствена цел – да се харесат пред восъчни фигури?!
1-ви януари. Росен е безапелационен. И доста самоуверен от Съединени американски щати.
1-ви януари. България вкарва еврото.
1-ви януари. Сърбия вкарва наложителна казарма.
Ние имаме два нелетящи самолета за милиарди, те имат 200…
Росене, някой да ти ощипе бузите. Защото никой няма да води война за тях…
Поредният неясен спомен за миришещия на кръв и война
Десетки милиони жертви в най-ужасяващата война; концентрационни лагери, където се избиват „ неправилните хора “ от представители на „ висшата раса “; опустошен континент; един отпаднал боец, който е победил; едно босоного дете, което го чака; контракт за въглища и стомана…
Всичко това е 9 май.
***
Той се прибира изтощен. Миришещ на кръв и война. С един преметнат автомат на рамо. Посреща го детето му, което няма даже обувки.
Цената на свободата. На успеха. Смисълът на човечеството. На светлината, надделяла мрака…
***
Стрелките следват своя неуморен ход. Под златния часовник в една от залите на френското външно министерство на улица „ Ке Д`Орсе ” Роберт Шуман прочита написана от него декларация. С нея се слага началото на единението на Стария континент. Сложени са основите на Европейския съюз.
1950-та година. Датата е 9 май, оповестена за Ден на Европа. Започва избуяването на една мечта-обединение сред страните в континент, унищожен от най-кървавата война в историята на човечеството…
***
Умореният боец от Съветската войска подвига детето си, целува го. Сълзи се стичат по небръснатата буза. Той е победил, само че момченцето вкъщи няма даже обувки. Стиска в ръка няколко цветя…
Победа с цената на 25 милиона жертви. Европа е избавена от нацистите.
Детето няма обувки…
***
Това е 9-и май, същинският, с аромат на кръв.
Вече пропуснат, оплюван, пародиран в така наречен Европейски Съюз. Сега 9-и май е захаросан и в него има пера и жартиери. Спомените за войната ги няма.
И тя отново ще се повтори, тъй като ужасите към този момент са забравени.
Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews
Източник: 24rodopi/Жельо Михов
Още вести четете в: България, Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News