Тънката ленена кърпа се съхранява в църквата на Светата плащаница

Тънката ленена забрадка се съхранява в църквата на Светата плащаница от Торино. Тя съставлява лист с размери 444 на 112 см, на който начело и откъм гърба са изобразени черти на възрастен мъж със следи от физическо принуждение. Общоприетото мнение е, че това е истинската погребална плащаница, в която е било увито тялото на Исус от Назарет след разпъването му на кръст. Реалността обаче е доста по-сложна.

Бразилският цифров дизайнер Сисеро Мораес, който е профилиран в исторически реконструкции на лица, употребява програмен продукт за моделиране, с цел да съпостави метода, по който платнището покрива човешкото тяло, и метода, по който то обгръща статуя. Заключението му е, че е доста по-вероятно изображението на плащаницата да е отпечатък от барелеф, оповестява La Vanguardia.

Барелефът е форма на триизмерно изкуство, при която фигури или рисунки са издълбани в плоска повърхнина като стена или дървен или каменен блок, като леко изпъкват от нея и основават умерено чувство за дълбочина.

Както изяснява Мораес в публикация, оповестена в списание „ Археометрия “, посредством обвиване на тримерен обект с двуизмерен лист, да вземем за пример парче плат, полученият отпечатък се изкривява и наподобява доста по-широк, в сравнение с при пряк взор към него. Този много подсъзнателен резултат е прочут като резултата на маската на Агамемнон.

Маската на Агамемнон е златно погребално произведение, направено към 1500 година пр.н.е., което е намерено в Микена, Гърция, през бронзовата ера. Маската, която наподобява е била разгъната, откакто е била пригодена към лицето, е била сложена върху тялото на човек, който евентуално е живял към 300 години преди именития цар, чиито завършения са разказани в „ Илиада “ на Омир.

Отпечатъкът върху тази двуизмерна златна повърхнина, който е бил подложен върху триизмерната човешка фигура, изглеждал размазан и килнат, за разлика от отпечатъка върху Торинската плащаница. За разлика от него, барелефният модел на Мораес е дал отпечатък, който доста повече подхожда на действителния тип на плата - написа специалистът.

" Контактният модел, генериран от скулптурата, е по-съвместим с изображението на Светата плащаница, като демонстрира по-малко анатомични изкривявания и по-голяма честност към следените очертания, до момента в който проекцията на 3D тяло води до доста накриво изображение “, отбелязва Мораес.

Проучването поддържа теорията, че артефактът от тънък лен е художествено изображение, най-вероятно направено през Средновековието, когато барелефното изкуство е било необятно публикувано. Радиовъглеродното датиране, извършено през 1989 година, датира плащаницата сред 1260 и 1390 година от н.е.

Други специалисти изследват кръвните следи и откриват, че те са несъвместими с това, което би могло да се чака от умрял човек в легнало състояние. Авторите декларират още, че тези модели са „ изцяло нереалистични “, което води до догатката, че кръвта може да е била добавена по по-артистичен метод след основаването ѝ.

Хипотезата, че чаршафът е докоснал тялото на Исус, обаче продължава да има своите бранители. През 2005 година един откривател твърди, че тестът, изследвана през 1989 година, е от място, което е било ремонтирано, и затова е по-нова от истинското платно.

Неотдавна, през 2022 година, една нишка от плащаницата беше оценена с нов способ, учреден на широкоъгълното рентгеново разпръскване, употребявано за разбор на структурата на полукристални полимери и други кристалообразуващи органични съединения. Заключението е, че плащаницата датира от I в. сл.

Сисеро Мораес е предложил на други откриватели да употребяват същия програмен продукт (безплатен и с отворен код), употребен в неговото проучване, с цел да повторят резултатите или да навлязат в спомагателни детайлности.